В рейса. "Алооо? ААААЛООООО?!?" - крещи дебелият чичо, който прилича на Рене Артоа от комедийния сериал. Това всъщност е стереотип. Крещи и четвъртокласникът, защото едновременно слуша музика от iPod-а и говори по телефона със сензорен дисплей. Студентката също – за да видят всички, че най-сетне е спестила за този Blackberry или HTC. И бабата. Тя пък си мисли, че заради разстоянието между двамата участници в комуникацията, гласът ѝ не се чува. Чудото на телефоните...
Тези пусти GSM-и! До преди десет години - невиждан лукс. Направо си беше събитие, ако някой познат на познат има мобилен телефон. Мобифон. Днес се ме обливат студени вълни, ако си забравя телефона вкъщи. Тичам да го взема възможно най-бързо. Иначе се чувствам безпомощна, а цял един ден без връзка със света е истински кошмар.
Нямам телефон - не знам колко е часът. Не мога да си планирам следващата седмица, камо ли пък остатъка от месеца. Невъзможно е да сметна каквото и да е. И няма как да отменя половината ангажименти, които съм уговорила предишния ден, отново с негова помощ.
Не мога да си представя довечера да имам среща в 18:00 ч. Без да я преместя. Или пък след срещата довечера, да си уговоря направо следващата – да речем, за другия вторник. Голяма отговорност носи това грандиозно планиране. Същевременно знам за всеки един от следващите двадесет дни в колко часа и какво трябва да свърша. Но това със срещите е друго. Още повече, че мога да ги отменя всичките. Само с един бутон.
Най-обичам, когато съм на обществено място. Лекция. Опашка пред лекарски кабинет. Театър, кино. Градски транспорт. В рамките на десет минути ще чуя поне четири различни мелодии, вариращи между стиловете музика. Класическа, поп-фолк, метъл, или пък вечния "Nokia tune”. А кой е вашият фаворит?
Следва гръмогласното "Алооо" и после всички присъстващи надлежно ще бъдат уведомени за близкото минало и обозримото бъдеще на говорещия индивид. Моби сапиенс. Дали едноименният музикант не е изключително привързан към своята джаджа? И впрочем, не може ли да говори по същество това същество?!
"Ало? А, здрасти. Ми к'во да става, добре съм. Ти как си? А к'во правиш? Хайде да се видим..". Да каже просто "Хайде да се видим"! Ще спести няколко стотинки от сметката си, въпреки че е на изгоден тарифен план. Пък и няма да изнерви околните със словоизлиянията си.
Кога се пристрастихме толкова към тези телефони... Иначе ни е трудно да общуваме, не можем да заговорим непознат и предпочитаме да не обсъждаме проблемите, които имаме помежду си. Ала без телекомуникацията не можем.
| 1 | 0 |
