Владислава Димитрова е психолог и психотерапевт. Завършила е магистратyра по психология към Великотърновси yниверситет "Св.Св. Кирил и Методий”. Тя е сертифициран холистичен психотерапевт към Инститyта за холистична психотерапия "Инсайт”. Участвала е в редица семинари, грyпи и yъркшопи за личностно развитие. Не спира да се yчи, да търси и развива в личен и професионален план.
Работи с клиенти в индивидуална терапия и организира тематични групови срещи. В квалификацията ѝ влизат всички тревожни разстройства (паническо, обсесивно-компyлсивно(ОКР), посттравматично, хипохондрия, генерализирана тревожност), хранителни разстройства(анорексия, бyлимия, хиперфагия, орторексия), фобии, депресия, зависимости, психосоматични конфликти, екзистенциални дилеми. В работата си се води от търсенето на дълбоката истината във всеки човек, неговата същност, копнежи и усещане за смисъл. Вижте какво ни разказа тя за депресията:
Депресията е психическо разстройство, което засяга жизнената и творческа енергия. Тя е затваряне и отдръпване от света и другите. Човекът с депресия е натрупал много гняв, болка, разочарования, които не знае как да изрази.
Има три степени на депресия – лека, умерена и тежка. При тежката форма са налице подтиснатост, краен песимизъм, тъга, чувство за безсмисленост, огромно страдание, безсъние, страх, забавяне в мисловния процес, разсеяност, може да се стигне до пълна обездвиженост и отказ от храна. При тежката депресия човек може да усеща болки и стягания в тялото си, има мисли за вина и самоубийство. Необходимо е лечението да започне при психиатър с лекарства и когато вече се постабилизира човекът, да продължи с психотерапия, за да може да осъзнае в дълбочина проблема си и да се научи да се справя със собствените си ресурси. При умерената депресия човек има значителни затруднения в социалното си функциониране, налице са много от симптомите, но не всичките . При леката депресия човек успява да се справя с ежедневните си отговорности, но с известно затруднение, има няколко симптома. Леката и умерена депресия могат да бъдат преодолени само с психотерапия, не е е необходимо вземането на антидепресанти.
Какво всъщност представлява депресията – това е агресия навътре, обърната под формата на гняв и вина. Агресията е нашата жизнена енергия, онази с която се появяваме на бял свят от утробата на майка си, с която заявяваме, че сме тук и ни има, онази с която си вземаме от света и другите това, което ни е необходимо, онази с която пазим личните си граници, защитаваме личността си, идеите си, интересите си, тя е и онази енергия, с която създаваме, творим, тя е тази енергия, с която рушим сковаващите норми и предразсъдъци, които подтискат и затварят живота в клетка. Агресията е станала тема табу, тя се бърка със садизма и насилието, затова хората се страхуват и я подтискат. Подтисната агресия се превръща в мазохизъм и садизъм. Мазохистите вечно трупат, не изразяват гнева си, сега ще подминат, после няма да е удобен моментът, след това вече не е чак толкова важно и така.. се появява депресията. Садистите също трупат гняв, но ще изразяват недоволството си само там, където се чувстват "по– силни", където за тях няма заплаха другият да се противопостави, да отхвърли поведението им. Да казваме "Не", да изберем себе си и защитим с аргументи и качества личността си в много души и глави се е запечатало, че е равносилно на " Лош/лоша съм", а щом съм такъв/такава никой няма да ме обича. А кой може да живее без любов?! И така в името на онази "сигурна" родителска обич много хора стигат до депресия. Има хора, които изпадат в депресия, защото са загубили вяра, че техните чувства и преживявания са важни, че са необходими на някого, че някой иска да ги чуе без да ги съди. Често близките им не разбират какво се случва с тях, карат ги да направят усилие, да се стегнат, дават съвети, но това може само още повече да задълбочи нещата.
Хората, склонни към депресия в повечето случаи не умеят да се радват на живота, да изпитват удоволствие, да се отпускат. Те имат една негативна представа за живота, приемат го по- скоро за труден и несправедлив и че човек трябва постоянно да се бори, поставят се в позицията на жертва, трудно приемат и понасят загуби и раздели, за тях грешките и провалите са катастрофални преживявания, затова и ги избягват – не опитвайки и криейки се. Чувала съм от много хора да казват, че са депресирани и наистина често депресията се бърка с някои състояния на подтиснатост и тъга, които са нормални при определени реални обстоятелства и събития в живота ни. Не бива да се прибързва с това едно състояние да се определи като депресия, отчитат се много фактори. На депресията може да се погледне и като шанс за промяна и обръщане към един по- смислен и пълноценен живот. Когато човек се намира в криза, изразена в психично разстройство, болест в тялото или някакво друго вътрешно душевно страдание – това са лампичките, които сигнализират, че нещо не е наред, че човек не живее според себе си, че е време да забави темпото и да се вгледа навътре, да си зададе важните въпроси в живота, да преосмисли изборите си, взаимоотношенията с другите. Свикнали сме да се борим и да гледаме на болестите и кризите като на врагове, а те всъщност толкова много ни казват за нас самите, само трябва да се научим да ги слушаме и тълкуваме.
Отговорите на въпросите, които зададохте към Владислава Димитрова очаквайте скоро на jenite.bg
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 4 | 1 |
