Разделих се с приятелките си и не се обърнах назад

Разделих се с приятелките си и не се обърнах назад

Бяхме шест. Шест различни личности, но някак си се разбирахме чудесно. Бяхме приятелки още от гимназията, на практика бяхме неразделни – закусвахме заедно всеки ден, забавлявахме се в клубове, правихме партита през цялото лято, прекарвахме празниците заедно, да не говорим, че бяхме заедно в най-важните моменти на всяка една от нас – годежите, сватбите, разводите и бебетата.

Всичко започна една сутрин. Сутринта на уикенда на моминското ми парти. Събудих се и намерих бележка, в която пишеше, че петте ми приятелки са си събрали багажа и са си тръгнали. Да, бяха ме оставили на моминското ми парти. Предната вечер групата реши да проучи клуба, където щеше да се състои партито, и прекарахме много малко време заедно. Скоро обаче аз се изморих, казах на един приятел, който не беше част от нашата великолепна шесторка, че искам да се качим в стаята и да си поръчаме пица и по-късно да лягаме, защото утре ни очаква емоционален ден.

Три от приятелките ми дойдоха с мен, докато една отказа. Очевидно нещо се е било случило по-късно същата вечер, когато аз не съм присъствала, но резултатът беше ясен – бях зарязана от моите "най-добри приятелки" на следващия ден.

Моминското парти беше неловко. Сватбата беше неловка. Свързах се с тях, за да организирам среща за след месец по-късно, но изведнъж се оказа, че всички имат планове за определената дата. Два месеца след това, докато гледах епизод на един от любимите ми сериали "Сексът и градът", пратих едно последно съобщение в общия ни чат, че не знам какво се случва с нас, но наистина ми липсват.

Не получих нито един отговор.

Два дни по-късно се събудих и реших, че приключвам с тях. Премахнах ги от приятели в социалните мрежи, в които имахме профили, и тогавашният ми съпруг направи същото. Не мисля, че те бяха разбрали, докато не се срещнахме на една сватба в края на месеца. Това беше едно от най-трудните решения в живота ми, но разбрах, че сега съм по-добре и съм по-силна без тях.

Те ме спираха. Веднъж имах сериозни съмнения дали мъжът, за когото щях да се омъжа, е подходящият. Когато им споделих, те ми казаха: "Но ние го обожаваме!" Не исках да разваля всичко и наистина вярвах, че имат някаква представа за връзката ми, така че продължих със сватбата. Бракът завърши с развод. Не само бракът ми завърши така. Трябваше да живея извън групата. Не вярвам, че ако бяхме останали толкова близки, щях да бъда жената, която съм днес.

Отчуждиха останалите ми приятели. След като спряхме да се срещаме толкова често, започнах да чувам от други приятели, че щели да ги игнорират по време на партита или събития. Те се чувствали некомфортно, но се навъртали покрай мен, защото ме обичат. Това е истинско приятелство. Но нещата не се развиха така. Когато приключихме отношенията си, бях наистина самотна. Много от другите ми приятели се преместиха или създадоха семейства.

Осъзнах, че подобен тип приятелства не са толкова истински, колкото мислих, че са. Ако нямаш приятели, които не могат да се вслушат в твоите чувства, и не стоят зад твоите действия – тогава какъв е смисълът от тях.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay