Когато си дете, любовта и подкрепата, които получаваш от родителите си, се превръщат в едно от най-важните неща в живота ти. Но можете ли да си представите какво би било, ако някой от родителите ви има синдром на Даун? Садер Иса, 21-годишен младеж от Сирия, споделя какво е да бъдеш възпитан при тези условия, и казва, че не би променил семейството си за нищо на света, защото именно баща му, който е със Синдром на Даун, му е помогнал да стане човекът, който е днес.
Историята, която ще ви разкажем е ясен пример, че няма значение какво казват хората или колко сложна може да изглежда дадена ситуация, защото любовта е единственото нещо, което има значение.
Неговото е Садер Иса и той е човек, който се гордее с корените си. Детството му било пълно с любов и нежност, защото баща му винаги се опитвал да направи живота му нормален- като на всяко друго дете. Въпреки че за някои хора това може да бъде предизвикателство и нещо много сложно, бащата на Садер се опитва да отгледа сина си по най-добрия начин.
Основата на всичко: двама необикновени родители
Въпреки че може да се предположи, че отношенията между него и родителите му са различни от другите, Садер казва, че не е така. Връзката, която са изградили е толкова силна, колкото тази на всеки друг човек с родителите му. С течение на времето те успели да се наслаждават на любовта, простота, смирението и успели да се преборят с неприятностите, пред които били изправени. С това те са се опитали да покажат на другите, че всичко е възможно и че могат да променят възприятието си за нещата, ако отделят момент, за да ги видят като семейство, в което любовта е била най-важното.
Трудолюбив и достоен за уважение баща
Джад Иса, бащата на Садер, работи в мелница близо до дома им. Синът му често му помага и го придружава в работата му. Води нормален живот и хората го уважават и се отнасят към него като към всеки друг, тъй като всичко, което знае, е как да дава чиста любов, без да очаква нищо в замяна. "Гордея се с баща си. През целия ми живот той беше най-голямата подкрепа за мен, когато се нуждаех от него ", казва Садер.
Садер е гордостта на баща си
Баща му гордо го представя пред хората и им показва, че въпреки състоянието си е постигнал целта си: да отгледа добър човек, който се стреми да постигне това, за което мечтае. В момента Садър е студент, трета година, по дентална медицина, така че, когато се срещнат с нови хора, този прекрасен баща гордо им казва "синът ми е лекар." "Възможно е да видите кога очите му са изпълнени с радост и удовлетворение, сякаш иска да каже: да, имам синдром на Даун, но отгледах този човек и направих всичко по силите си, за да го накарам да стане лекар и да помага на другите ", казва Садер.
Животът е избор
Може би, когато една жена е бременна и установи, че детето й ще има синдром на Даун, тя може да си помисли, че животът й е съсипан и би могла да го възприеме като най-лошото, което може да й се случи. Както във всяка ситуация в живота, има две възможности: да роди детето и да го отгледа или да откаже категорично да има дете с този синдром. "Ако баба ми беше решила да махне детето, баща ми нямаше да го има, съответно и аз нямаше да съм тук, за да ви разкажа тази невероятна история", казва Садер, който се опитва да направи филм за семейството си.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 23 | 2 |
