Ако имам дъщеря

Устната поетеса Сара Кей: Никога не се извинявай за начинa, по който очите ти отказват да спрат да блестят

Ако имам дъщеря

Сара Кей звучи като неземно създание, което притежава отговори за всичко. Във всеки един момент тя изстрелва като куршуми точно онези думи, от които се нуждае нейният слушател. Право в сърцето. Тя не разбира някои неща в живота. Тя пише поезия, за да ги разбере.

Беседата ѝ в конференцията на TED* започва с думите: "Ако имам дъщеря, вместо мама, ще ме нарича точка Б. Така ще знае, че каквото и да се случи, винаги ще може да намери пътя си до мен." и продължава с още, и още разтърсващи цялото съзнание изречения.

Когато изгледах лекцията на поетесата, се почувствах длъжна да разпространя думите й. Сара е като извор на живот и вдъхновение, чиито послания измиват съзнанието и зареждат с нови свежи мисли. Беседата ѝ продължава "Дъщеря ми ще научи, че животът ще те удря силно по лицето, ще те чака да се изправиш, само за да те ритне в корема." Точно в този момент, когато сме изгубили дъха си, ще можем да напомним на себе си, на белите си дробове, колко много обичаме вкуса на въздуха. "И миличка, ще й кажа, не се тикай при проблемите. Просто душиш за пушек, за да проследиш миризмата, която ще те отведе до горящата къща. Там ще намериш момчето, запалило огъня, и ще се опиташ да го промениш." Сара знае, че жените не слушат съвети, те винаги, сякаш напук, желаят да се опарят сами, за да изпитат болката и разтърсващите чувства, които носят трудностите. Тя продължава: "Знам, че дъщеря ми ще го направи така или иначе, затова ще съм подготвена с много шоколад и ботуши за дъжд. Шоколадът лекува всяка мъка, или почти всяка. За това са ботушите, защото дъждът, може да измие и най-тежките моменти, стига да му позволиш. Ще има такива дни, така ми каза и моята майка."

Очакванията често се разминават с реалността. И за да не боли толкова много, е нужно да очакваме по-малко. "Когато отваряш ръцете си да хванеш, но получаваш само мазоли и синки; когато искаш да летиш, но точно хората, които искаш да спасиш, са стъпили на наметалото ти, когато ботушите ти се пълнят с дъжд, и се озоваваш до колене в разочарования. Това са моментите, когато трябва да кажеш "Благодаря!". Защото независимо колко мини избухват, важното е мислите ти да се приземяват на красотата в това странно място, наречено живот. Миличка, ще кажа на детето си, помни, че майка ти вечно се безпокои, а баща ти е боец, а ти си момиченцето с малки ръце и големи очи, което никога не спира да иска още."

Всички сме били малки и неопитни, вечно търсещи. Но продължаваме ли да гледаме с широко отворените си  големи очи към света. Или просто сме забравили за детското си любопитство и сме спрели да задаваме въпроси. Помните ли, въпросите откриват цели светове.

Сара припомня на всички нас - гласът ни може да е слаб, но никога не трябва да спираме да пеем.


*TED - глобална поредица от конференции, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване"

76 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay