Онези от вас, които все още не са посягали към книга на Карлос Руис Сафон, вече трябва да го направят, защото...
...още когато започнеш негова книга, си казваш, че няма да спреш с четенето, докато не опознаеш цялото му творчество.
...започнеш ли да четеш Сафон, си даваш сметка, че си посветил твърде много време на други автори, които не го заслужават. Поне не колкото него.
...докато препускаш по страниците, не дишаш от вълнение и напрежение. Спираш за секунди, поемаш въздух, после отново започваш да поглъщаш жадно всяка дума. Това е магията на четенето.
...след като прочетеш последната страница, продължаваш да се взираш в нея. Няколко пъти минаваш с поглед през редовете. Не искаш да повярваш, че това пътуване в света на Сафон е приключило.
Последното твърдение важи с пълна сила за романа му "Марина” (изд."Изток-Запад"). Мистичната книга, в която писателят превръща Барселона в поле на ужасяващи тайни, неочаквани убийства, мистериозни лъжи…
Всичко това неусетно става част от живота на 15-годишния Оскар, който заради своето любопитство се озовава във вихъра на събитията.
Оскар живее в интернат, но е погълнат от порочната красота на Барселона и неуморно я обикаля, за да опознае и най-мрачните й кътчета.
Една негова разходка го среща с неземно красивата Марина, а това познанство се оказва повратно за целия му живот.
Оскар е заслепен не само от външната красота на момичето, но и от начина, по който тя възприема света.
"Прекарахме остатъка от следобеда край този скрит от света залив, като нагъвахме сандвичи от кошницата, докато Марина разказваше странната история на собственичката на извънградската вила, изоставена сред боровете.
Къщата някога принадлежала на една холандска писателка, която поради някаква загадъчна болест ослепявала малко по малко с всеки изминал ден. Знаейки каква участ я очаква, писателката решила да си построи едно убежище на скалистия бряг и да изживее в него последните си светли дни, обърната към плажа в съзерцание на морето.
- Тук едничката й компания били любимите й книги и немската овчарка Саша - разправяше Марина. - Когато загубила напълно зрението си, осъзнавайки, че очите й никога вече не ще видят някой изгрев над морето, помолила едни рибари, които често хвърляли котва в заливчето, да се погрижат за Саша. След няколко дни, на разсъмване, взела една лодка с гребла и навлязла в открито море. Никой повече не я е видял.
По някаква причина заподозрях, че историята на холандската писателка е съчинена от Марина, и й загатнах какво си мисля.
- Понякога най-реалните неща се случват единствено във въображението, Оскар - отвърна ми тя. - Спомняме си само онова, което никога не се е случило.”
Водени от детската страст към приключенията, те следят дама, облечена в черно, която посещава гроб без име. Така се оплитат в мрежата от лъжи и тайни на Михаил Колвеник - зъл гений с неясно минало и злокобни цели, който е смятан за мъртъв. След редица от премеждия те се докопват до тайнствената лейди, която им разказва красива история за първата си среща с него.
"Михаил ми предложи да го хвана под ръка и двамата се разхождахме до зори. Видях вълшебния град през неговия поглед. Той ми говореше за неговите загадки, за омагьосаните му кътчета, за духа, изпълващ тези улици. Разказа ми хиляда и една легенди. Избродихме тайните пътеки на Готическия квартал и стария град. Михаил сякаш знаеше всичко. Знаеше кой е живял във всяка сграда, какви престъпления или любовни истории са се разигравали зад всяка стена и прозорец… Докато говореше, останах с впечатлението, че никога не бе споделял тези истории с когото и да било. Порази ме самотата, която той излъчваше, и същевременно ми се стори, че съзирам у него една необятна бездна, която ме притегляше неудържимо. Зората ни завари на една пейка на пристанището. Гледах този непознат, с когото се бях разхождала часове наред, и имах чувството, че го познавам от цяла вечност. Когато му го казах, той се разсмя и в същия миг разбрах - с онази рядка увереност, която човек изпитва само няколко пъти в живота, - че ще прекарам остатъка от дните си с него.”
Майсторството на необикновено талантливия Сафон му позволява да борави с думите с такава сръчност, че успешно създава многопластови картини с цяла палитра от чувства. Докато четете "Марина”, съзнанието ви ще бъде безпощадно заключено в бездните на човешките емоции. Може би ще се смеете. Със сигурност ще се разплачете.
Оскар обожава Марина и преминава през ада, за да я спечели, а след това - да я спаси. Тя дискретно си води дневник, забранен за чужди очи. Героят обаче попада на лист хартия, който разбулва част от ревниво пазените чувства на Марина.
"Моят приятел Оскар е един от онези принцове без царство, които минават през света с надеждата, че някой ще ги целуне, за да се превърнат в жабоци. Той разбира всичко наопаки, затова го харесвам толкова. Хората, които си мислят, че разбират нещата правилно, действат наопаки; това най-добре може да го проумее някой леворък като мен. Оскар ме гледа и си мисли, че не забелязвам. Въобразява си, че ще се изпаря, ако ме докосне - и че ако не го стори, той ще се изпари. Поставил ме е на толкова висок пиедестал, че не знае как да се качи при мен. Мисли си, че моите устни са портата към рая, ала не знае, че те са отровни. А пък аз съм такава страхливка, че не му казвам това, за да не го изгубя. Преструвам се, че нищо не забелязвам и че наистина, ама наистина ще се изпаря…”
Романът е планиран като литература за юноши, но всеки възрастен, чието въображение му позволява да се потопи в мистериозния свят на "Марина”, би прочел книгата на един дъх. И после би сравнявал своите литературни преживявания с емоционалната си среща със Сафон.
Тази статия ви е харесала? Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 7 | 0 |
