Неотдавна в нашата рубрика "Питайте специалиста" всички читатели на Jenite.bg имаха възможност да отправят въпроси, свързани с хранителните разстройства, към клиничния психолог Ваня Атанасова. Тя има дългогодишен опит с пациенти, страдащи от анорексия, булимия и хиперфагия.
Тъй като за хиперфагията се говори най-малко в публичното пространство, голяма част от притеснените запитвания, които получихме, бяха свързани с именно с това заболяване. То представлява неконтролируемо тъпчене и преяждане, но не е съпътствано от повръщане.
Тук вече публикувахме какво обясни Ваня Атанасова относно разликата между хиперфагията и останалите хранителни разстройства, признаците за поставяне на съответната диагноза, причините за поява на болестта и начините за успешно лечение.
Днес ще обърнем специално внимание на онази група въпроси от читатели, които засягат конкретни методи за справяне с анорексията и булимията.
Когато става въпрос за тези тежки зависимости, зовът за помощ звучи отчаяно и разтърсващо.
"Имам булимия, като наркотик е, не мога да се откажа, не мога да спра!", написа с големи букви наша читателка.
Друга разтревожена дама сподели накратко цялата си история:
"Трудно откриха диагнозата ми анорексия. В момента съм 43 килограма, а бях 53 килограма. Изготвиха ми хранителен режим, пазих го 20 дни, но в момента изпитвам непреодолима тежест в стомаха и не знам дали да продължавам тази диета. Много съм объркана, искам да се излекувам, но нямам финансова възможност за цялостна програма. Какво да правя?"
"Бих искала да попитам, възможно ли е булимията да се лекува с подходящ хранителен режим и без медикаменти? Питам, понеже имам булимия от известно време. Имах кратък курс с медикаменти, но нямам желание да го повтарям!", оплака се трета читателка.
Ваня Атанасова обясни, че описаните лечения са били краткотрайни и неефективни, тъй като и в двата случая са използвани твърде едностранчиви подходи. В обширен материал, който подготвихме със специалистката преди време, възможно най-подробно и достъпно обяснихме колко сложни в психологическо отношение са основите за развитие на хранителни разстройства.
То представляват зависимости, не по-малко сериозни от наркотичните, и се лекуват също толкова трудно. Необходима е комплексна терапия, както и огромно постоянство.
Няма хапче за лечение на хранителните разстройства! В оптималния случай, терапията се провежда от мултидисциплинарен медицински екип, състоящ се от специално обучени специалисти, които работят в сътрудничество.
Трудно може да се прескочи предписването на антидепресанти, но техният прием няма голям смисъл, ако липсват останалите компоненти на комбинираната терапия. Защото не съществуват медикаменти, които могат да повлияят на ключовата психопатология, причиняваща булимия и анорексия. Лекарствата само спомагат за преодоляване на симптомите и карат болния временно да се чувства по-щастлив.
Специално назначеният хранителен режим също е един от споменатите компоненти в лечението. Но за него също може да се каже, че е неефективен сам по себе си, освен това не се изразява в онова, което пациентите на първо чететене си представят. Той цели не толкова необходимото отслабване или напълняване (в зависимост от текущото състояние на болния), колкото създаването на здравословни хранителни навици за вбъдеще.
Най-важната част от лечението не е свързана нито с медикаментите, нито с диетата. Всъщност това е съпътстващата психотерапия. Така че, ако ще се залага само на един от елементите, най-удачно е да се избере именно този. Защото основната цел е да се излекува и промени не толкова физиката на пациента, колкото психиката му. Начинът на мислене е виновен за развитието на хранителна зависимост.
Говорейки конкретно, най-ефективното и основано на доказателства лечение на хранителни разстройства е когнитивно-поведенческата терапия. Тя е златен стандарт, отговарящ на критериите за добри практики от световно ниво.
Когнитивно-поведенческата терапия постига пълно и трайно възстановяване при една трета до една втора от пациентите с булимия нервоза или неуточнени хранителни зависимости, при които се наблюдава нормално телесно тегло. За съжаление, проблемът с анорексия нервоза е по-сложен. Поради нуждата от венозно вливане на хранителни вещества, инфекции и риск от самоубийство, изходът от заболяването е с висока смъртност.
Симптоми, които индикират необходимостта от спешна лекарска намеса:
- неприемане на храна и недостатъчно течности;
- повръщане над два пъти дневно или наличие на кръв;
- употреба на големи количества лаксативи;
- загуба на тегло над 1 килограм седмично;
- неестествена умора;
- задъхване;
- отоци по краката;
- нарушения в паметта.
Много важно е да се знае, че всеки клиничен случай е уникален и изисква прилагането на индивидуален подход. Не са редки случаите, в които хранителното разстройство е придружено от съпътстващо заболяване: тревожно-депресивно разстройство, ежедневна злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Мултидисциплинарният екип от специалисти трябва да прецени какви ще бъдат най-ефективните подходи при конкретния пациент.
При болните, които трудно се повлияват от когнитивния метод, се прилага диалектико-поведенческа терапия, интерперсонална терапия, позитивна психотерапия.
Вече съобщихме, че в България вече съществува цялостна програма за лечение на булимия и анорексия в защитено селище. Това е може би единственото спасение, доказало голямата си ефективност в чужбина.
В близките седмици предстои да се срещнем с Ваня Атанасова отново, за да научим от нея какви са конкретните цени, условия за постъпване, времетраене и методи на лечение в терапевтичната общност.
Ако намирате този материал за задълбочен и полезен, ако ви е интересно да следите нашата рубрика "Питайте специалиста", можете да се присъедините към Jenite.bg във фейсбук!
| 47 | 2 |
