Дневникът на една жена в развод: Децата

Епизод 4 в личната рубрика на Jenite.bg

Дневникът на една жена в развод: Децата

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4

Винаги, когато стане дума за раздяла между двама души, първият аргумент, който се чува, е: "А децата?". За мен отговорът винаги е бил:

Какво децата? Те ще живеят на върха на радостта с родители, които, ако успеят да запазят някакъв вид на отношенията си, никога няма да се прегръщат, целуват и изглеждат щастливи заедно?

За да растат в наистина хармонично семейство, децата се нуждаят от преки изрази на любов. Не само към тях самите, а и между родителите. Директният пример е този, който залага модели, не думите.

Аз съм дете на разведени родители. И въпреки всичко имам прекрасен пример за истинско семейство. Дядо ми и до ден днешен прегръща баба и й казва, че е най-прекрасната жена на света. Мама се ожени втори път, а за втория си баща мога да кажа само, че е човекът, който ме е научил на живот. На това да се бориш за нещата, които искаш и на това, че всеки има право на мечти.

Предвид личната ми история, винаги съм била много смела, като стане дума за раздяла. Всеки поема по пътя си, среща други хора, щастлив е, комуникира адекватно с първия си партньор... Децата от вторите бракове се виждат с братята и сестрите си и цари разбирателство.

Израсла съм без да ставам свидетел на скандали, без да чувам обиди от единия за другия родител, без да бъда настройвана и делена. В моето съзнание децата са причина №1 да прекратиш отношенията си с някого, който натоварва и теб, и тях.

Моите така и не са имали грижовен баща. Осъзнавам личната си вина в случая, защото аз винаги съм искала да имам бебета и когато се родиха (и първото, и второто), мъжа ми беше оставен на доста заден план.

Той, от своя страна, усетил удобството от това аз да поема всички грижи, съвсем спокойно абдикира, заравяйки се в работа. И като казвам "абдикира" имам предвид, че в моментите, в които той се прибираше у дома, бебетата бяха вече изкъпани, накърмени, приспани... Аз правех всичко сама. Аз ставах нощем, аз ходех на консултации, аз тичах в Пирогов, когато се наложи.

Той поемаше носенето на кошницата, когато пътуваме и разходките през уикендите, когато буташе бебешката количка. И с двете деца започна да общува по-активно, когато станаха на 2 години и вече можеха да правят доста неща сами.

Децата винаги са го изнервяли – или тичат, или вдигат шум... Обича ги и им се радва, но рядко го показва. Не са били от бебетата, подхвърляни и гъделичкани от татко си, не са носени на конче. Виж, играчки им купува. За да стоят в стаята си и да се занимават. Следи стриктно за всяка играчка – да не бъде повредена или изгубена, а ако това се случи се сърди повече от децата и намира повод да им се скара.

Възпитанието се състоеше в това непрестанно да се правят забележки и децата "да бъдат карани да мислят". Не можеш да очакваш от едно 4-годишно момченце да прецени, че като се пресегне над чинията, ще натопи ръкава си в нея и да го хокаш, че не разсъждава логично.

Парадоксалното е, че откакто сме физически разделени и ги взима за определено време, е много по-грижовен и обичлив към тях. Те започнаха да го прегръщат и да му казват, че го обичат. Винаги е подготвен къде ще ги заведе и какво ще правят заедно. И децата са щастливи!

Но да се върнем няколко месеца назад.

Никой не може да те подготви за момента, в който се изправяш срещу собствените си деца и, поемайки цялата отговорност (защото аз направих точно това) си първият, който посреща реакциите им.

Около нас е пълно с разделящи се и разделени семейства. Аз доста наивно смятах, че след като живеят с моята история и с тези на най-близките си приятелчета, децата ми ще реагират по-спокойно. Знаех, че няма как да не се натъжат и да не преживяват случилото се, всеки със своята чувствителност и спрямо възрастта си, но това, с което трябваше да се сблъскам, беше сърцераздирателно.

Синът ми, като по-голям, беше първият уведомен. Направих тази крачка един следобед, докато се прибирахме от детска градина. Реших, че ще го съобщя директно с простички думи и ще дам близък пример с момченцето, с което играе всеки ден.

Моментът, в който две огромни пъстри очи се впериха в мен и чух: "Ама защо и аз ще оставам без татко?" ме свари тотално неподготвена. Потокът от сълзи, който се изля след това беше първото изпитание за решението ми. Докато обяснявах, че никога няма да остане без татко, защото единственото, което ще се случи е, че татко повече няма да живее с нас, подлагах себе си на анализ.

Реакцията на детето не ме разколеба. Напротив – почувствах се страхливка, че не взех по-рано това решение. Във време, в което детето нямаше да го усети по този начин. Във време, в което просто щеше да приеме нещата много по-спокойно и да порасне с мисълта, че сме разделени. Имах тази възможност, но тогава много неща бяха по-различни и не ми достигна смелост. Е, поне сега щях да поема отговорността.

Казах, че това е по-скоро мое решение и баща му се съобразява с мен. Въпросът, който последва беше: "А аз мога ли да направя нещо, за да променя решението ти?". След моя отрицателен отговор, момчето ми изтри очи, погледна ме и каза: "Добре, тогава ако ще се местим, може ли да е по-близо до детската градина, че сега ходим много до там?" Единственото, което можах да направя, беше да се усмихна и да кимна утвърдително.

С малката шушулка беше много по-лесно. Тя просто ми помагаше да събера дрехите на тате и попита дали ще има нейно легло в новата му къща. На три и половина приемат по-лесно нещата, отколкото на 6.

Баща им? Посрещна ни на вратата и попита, защо плачем. Детето го прегърна, а той сложи ръце на раменете му. Дори не го гушна истински. Не му каза нищо. Говори с него едва, след като му казах, че трябва да го направи и, че детето очаква да чуе от него, че винаги ще му бъде татко.

И ако дотогава все още се колебаех и си задавах въпроси, след този ден бях сигурна, че няма да ми е лесно, но съм взела правилното решение. 

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

150 6
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



55
master plan 11.02.2013|12:39
често разводът е по-добрият вариант особено ако мъжът има някакъв сериозен проблем или нетърпими навици
54
северно сияние 08.02.2013|11:19
Трябва да се мисли много внимателно с какъв човек се събираш преди да имаш деца от него
53
dobi simeonova 08.02.2013|09:34
И все пак животът продължава и след лошото идва и хубаво, човек трябва да е търпелив.
52
viki todorova 07.02.2013|16:59
Много лоша ситуация но като ти дойде на главата все нещо трябва да се предприеме.
51
Margaritka Ilieva 07.02.2013|14:17
за съжаление,когато има деца е трудно да им се обясни защо трябва да се вземе това решение, добре,че таткото е приел нещата радушно.
50
didka abadjieva 07.02.2013|14:12
Абе да не се случва, да сме на същото положение.
49
didka abadjieva 07.02.2013|14:11
Както и да го погледнем е много сложно. Най - трудно е самите деца да свикнат с развода, като в същото време не трябва да бъдат лишавани от внимение и от двамата си родители.
48
tatqna ivancheva 07.02.2013|13:05
В тези ситуации най-много страдат децата,защото се лишават от единия си родител!Но и да се живее само заради децата и това не бива!Толкова е гадно това!
47
Майа Теодосиева 07.02.2013|13:05
Не ми допадат вече разказите на тази жена в развод,но няма спор,че децата страдат най-много.
46
Анита Кралева 07.02.2013|13:01
Наистина е много трудно за децата!
45
Mukka Dess 07.02.2013|12:38
С децата в този период трябва много да се говори и то и двамата родители, като в същото време не трябва да се настройват срещу единия или другия.
44
ivanka stoqnova 07.02.2013|12:27
Тогава просто никой не мисли за децата,а те са най-ощетените!
43
Kalina Vicheva 07.02.2013|10:42
За съжаление, при една такава ситуация най-потърпевши са децата, но пък и да живеят при родители, които не се обичат е грешка и то голяма, тъй като един ден и те могат да поемат по този път и да повторят грешката им.
42
roni peteva 07.02.2013|09:34
Такива ситуации много ме натъжават..
41
ivan asenov 06.02.2013|22:07
И разводът никак не е лесна работа като гледам.
40
stiljn stojnov 06.02.2013|17:49
Тъжно е за всеки но за децата най много.
39
Vihra Chatova 06.02.2013|17:27
О, да със сигурност. И със сигурност се чувстват неловко и много кофти в една такава ситуация.
38
Силви Милви 06.02.2013|17:26
Така е!! Подкрепям напълно!
37
BornToBe Wild 06.02.2013|17:26
Тежко не тежко, това е живота, това е реалността.
36
Vihra Chatova 06.02.2013|17:25
Наистина се надявам тази история да има happy end накрая! ;)
35
Силви Милви 06.02.2013|17:24
Интересно ми е наистина, как хората решават да оценвят това, което имат, чак след като го загубят. В случая бащата - започнал е да се радва повече на децата си, едва след като е можел да ги вижда само на определени периоди!? Защо?
34
BornToBe Wild 06.02.2013|17:23
Да де, ама нали прочете, че това не е показателно, че децата страдат? Едни разведени родителите могат да имат такова силно влияние върху възпитанието на децата си, каквото нямат много щастливи семейства. всичко е до хората! Не бива децата да бъдат повод САМО родители, които вече не се искат да живеят заедно - децата веднага го усещат.
33
работната пчела 06.02.2013|16:05
много е трудно да се справи човек с децата, те май са най-големия проблем.
32
Емилия ОтЛьонеберя 06.02.2013|15:56
жалка работа
31
Anna Vasileva 06.02.2013|15:51
за тва се казва щастливо разведенеа :Р
30
nedostapnata moma 06.02.2013|15:38
ами май никои не е казал че е лесно
29
Vanesa Apostolova 06.02.2013|15:26
изобщо не изглежда лесно да се разведеш...
28
sexapilnata pichka 06.02.2013|15:26
да и за мен е глупаво . моите родители така и не се разделих , но често чувах виковете им докато си бях вкъщи
27
мистерия финикова 06.02.2013|15:18
става ми мъчно за тази жена
26
otvarachkata otvarakova 06.02.2013|15:07
този мъж е под всякаква критика. нямам думи
25
Ruslana Hristova 06.02.2013|14:58
За мен най-голямата глупост е да търпиш,заради децата, за да си имали родители и глупости,тъпотии. За едно дете няма нищо по-гадно от това родителите му да не се понасят, по-добре да пореве,отколкото да расте под напрежение.
24
Ralica Hristova 06.02.2013|14:35
бе някои мъже са големи вагабонтени,за съжаление, откривам някои от чертите на този татко и в мой близък мъж, и чак тръпки ме побиха!
23
Никита Т 06.02.2013|14:01
Това по-скоро е изключение. Аз си мисля, че е повечето случаи вторите бащи така и не успяват да приемат много добре първото дете, дори и да се правят. Разбира се, не всички са така.
22
Milen Stanchev 06.02.2013|13:59
Изчетох една от статиите ви от поредицата и спрях да я чета не за други, ами защото ми е тежко да си представя аз да съм в една такава подобна ситуация.
21
Poli Geerhart 06.02.2013|13:56
Голяма грешка в този период е да започнеш да насъскваш, образно казано, децата срещу другия родител и да прехвърлиш собственото си разочарование на тях. В този ред на мисли авторката тук е постъпила много добре като е говорила с децата си, поела е отговорността за решението.
20
malka Galka 06.02.2013|13:45
Полезен е за жени, мъже и деца. Никой не е застрахован, всеки може да премине през такъв етап в живота си. За съжаление на повечето хора им се отразява много зле в началото, докато си стъпят на краката. Следя от началото поредицата и ми прави впечатление, че авторката не е от тези хора. Целеустремена е и е наясно със себе си.
19
dani dragneva 06.02.2013|13:34
Децата винаги страдат при раздяла на родителите а някой не могат да преодолеят тази травма много дълго във времето.
18
Мария Мерудия 06.02.2013|13:15
Децата са най-сложната част от един развод.
17
София Павлова 06.02.2013|12:44
Това е много полезен материал за жени, които преминават през същото!
16
Насакото Яката 06.02.2013|12:37
Определено си взела правилно решение. Този човек щеше да ги лишава винаги от любовта, която заслужават. Сега поне няма да бъдат пренебрегвани от човек, който живее с тях.
15
Анита Кралева 06.02.2013|12:26
Ако родителите, които се развеждат се държат като пичове, няма да има проблем за децата!
14
Църна Мацка 06.02.2013|11:33
Децата доста тежко приемат този момент, но и родителите трябва да се постараят да го направят възможно най-цивилизовано и безболезнено, всичко опира до самосъзнанието и отговорността на човек.
13
доплеров ефект 06.02.2013|11:32
Тя самата история е тъжна. но това е реалността
12
Roberta Tododrova 06.02.2013|11:26
Много тъжно продължение на историята, от раздялата между родителите най-много страдат децата, безспорно това е факт, защото те вече може и да не се обичат помежду си, дори може и да се мразят, но децата обичат както единия, така и другия си родител.
11
Росица Живкова 06.02.2013|11:13
От тези материали откровено се сдухвам.
10
доплеров ефект 06.02.2013|10:32
И аз съм на мнение че разводът е полезен дори за децата, особено ако бащата е пълен кретен. каква е ползата за тях от такъв баща, по-добре без него, като пораснат и ще разберат
9
BornToBe Wild 06.02.2013|09:50
Не бива да се прави грешката родителите да оставят ЗАРАДИ ДЕЦАТА именно, защото и защото заради тях!! Децата виждат и усещат всичко, всички погледи, неприязнеността един към друг, лошото отношение, тихите скандали...По-добре ще е за тях, ако родителите се разделят, но все пак си останат техни родители завинаги.
8
BornToBe Wild 06.02.2013|09:49
Показателно е. Общо взето аз имам леко лош опит с това родителите да не се разбират, но слава Богу после всичко се нареди.
7
melrose place 06.02.2013|09:48
Понякога вторият баща се оказва много по-достоен от биологичния.
6
доплеров ефект 06.02.2013|09:47
Всяка жена иска бебета, само че силното желание за това често замъглява представата за човека, който избираме за баща на тези бебета.
5
Elica Veleva 06.02.2013|09:45
В един момента става по-зле и за самите деца, особено ако получават лошо влияние от баща си.
4
доплеров ефект 06.02.2013|09:44
Тази история става все по-интересна.
3
Elica Veleva 06.02.2013|09:40
"Следи стриктно за всяка играчка – да не бъде повредена или изгубена, а ако това се случи се сърди повече от децата и намира повод да им се скара." - Това е ужасно, той за себе си ли ги купува тези играчки или за децата. Как ме дразнят такива хора
2
melrose place 06.02.2013|09:38
"За да растат в наистина хармонично семейство, децата се нуждаят от преки изрази на любов. Не само към тях самите, а и между родителите" - Много точно казано. Децата се травмират и само като гледат как родителите им не се разбират и не се уважават.
1
Nina Rosi 06.02.2013|09:36
И аз съм на мнение, че да останеш с някого само заради децата е нелепо оправдание и по този начин на самите тях даваш лош пример, дори може да си вменят чувство на вина за това, че заради тях си се жертвал и търпял един човек, с който вече нищо не те свързва.
Блондинка се хвали на приятелката си: -Днес си купих специална поилка за морските ми свинчета. Представяш ли си? Там има едно копче, като го натиснеш и пуска вода в купичката. -Е те, морските...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти