Дневникът на една жена в развод: Усещане за свобода

Епизод 8 разкрива какво е чувството всяко решение да зависи единствено и само от човека, когото то засяга

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7: Родителите

Епизод 8

От малка имам доста страхове – съдбата на дете с богато въображение. До днес си влача този от тъмното, но откакто станах майка, успешно съм го сбутала много встрани. Благодарение на децата се разделих и с тихия, панически ужас, който изпитвах от хлебарки. Някак спрях да пищя, когато мъниците са наоколо, а впоследствие започнах безогледно да се саморазправям с всички гадинки, дръзнали да смутят покоя на "слънцата на мама".

Остана ми само страхът от самотата. Това да няма при кого да се прибереш вечер, да няма на чие рамо да поплачеш, когато просто ти се плаче. Физическата самота винаги ме е карала да се чувствам безпомощна. И всячески съм се стремила да я избягвам.

Докато не дойде моментът, в който животът ми показа другата страна на нещата. Установих, че истинската самота не е състояние на тялото, а на духа. Миговете, в които осъзнаваш тези всеизвестни истини носят болка. Не винаги успявам да я претворя в научен урок, но понякога ми се получава.

Мисля, че първата крачка към осъзнаване на нуждата от раздяла с мъжа ми дойде тогава, когато признах пред себе си, че когато той е у дома, аз съм в пъти по-сама, отколкото като го няма. Понякога му се струпваха служебни пътувания и с времето успях да призная пред себе си, че като минат два-три месеца, без да е отсъствал, започвам да се задушавам. В буквалния и преносния смисъл.

Започнах да получавам панически кризи. Питайте който и да е психолог и той ще ви обясни, че в подобни ситуации всички физически прояви имат общо само с емоционалното ви състояние. Всяка нощ, между 3 и 3:30 часа, започвах да се задушавам, да усещам как пулсът ми се ускорява неимоверно и крайниците ми изтръпват. Заминеше ли благоверният, всички тези симптоми тутакси се изпаряваха. При него пък се появи една хронична кашлица, която се оказа, че отшумява извън къщи, когато е на работа и тотално спира, когато сме на гости у приятели.

Но да не ви занимавам с битовизми от съвместния ни живот. Нахвърлям ви тези щрихи, за да се опитам да обясня усещането, което ме заля, след като се разделихме. Свобода! Физическа, духовна – всякаква.

Можех да се прибера от работа и да надуя музика у дома, докато оправям, можех да танцувам с децата, без някой да е крив, че не чува новините... Можех да си пиша до среднощ с приятели, без светлината от екрана на компютъра да го дразни. Можех да чета книга, без да се налага да спя в хола, защото той не понася нощни лампи.

Дадох си сметка, че най-вероятно така се чувстват онези, които са израснали със строги родители и за пръв път заживяват сами. Недоумявах как съм могла да не искам това да ми се случи по-рано. Тогава, когато колегите и приятелите ни изживяваха свободата на студентските си години, ние нямахме тази нужда. Имахме себе си – постоянна и стабилна връзка, за която други само мечтаеха. Тогава това беше нашата извоювана свобода – да живеем сами на квартира, да работим и учим едновременно и да се справяме с разходите си.

Това, което ми се случва сега е абсолютно същото. Изключение прави единствено факта, че използвам единствено число. Погледнато реално и тогава бях щастлива, и сега съм. И само това има значение.

Определено чувството, че всяко решение е само мое и от мен зависи да натоваря колата с багаж и деца и да тръгна нанякъде без да съм го оповестила 3 седмици предварително, е опияняващо.

Тук ми се ще да уточня, че онези, които смятат, че чрез тези разкази се опитвам да склоня жените към развод, се лъжат много. Всъщност се надявам да покажа на тези, които са на стъпка от решението какво ги очаква, а на онези, които все още крепят браковете си, че има защо да го правят, когато обичат човека, с когото са.

В тази нова свобода се вписват и вечерите, в които просто искам да заспя до някого, защото все пак съм жена и понякога имам нужда да бъда слаба и да не се справям с нещо. Това е и свободата да сглобиш сама 4 гардероба, спалня, 2 етажерки и 2 бюра, като междувременно изправиш единия от гардеробите, докато чакаш една помощна мъжка сила. Трябва да добавя и моментите, когато намирам децата си при охраната на градината, защото съм закъсняла с поне 15 минути и съм пресрочила всички часове за взимането им. И не на последно място вечерните ритуали с питие, без да има на кого да кажеш "наздраве".

За следващия разказ съм намислила да обясня, защо все пак предпочитам питието си по-скоро сама, отколкото зле придружена или още по-неприятното – почерпена с подтекст.

На 30+, вече с две деца и прилична самоиздръжка, мога категорично да заявя, че животът е прекрасен. Колко точно, ще се опитам да ви разкажа следващия път, когато ми се ще да поговорим за спецификите на отношенията на мъжете към жените в развод. И да ви разкажа историите на приятелките, които са в моето положение. А дотогава – наздраве!

И не забравяйте – всичко зависи от гледната точка. Можех да избера и да се самосъжалявам, но предпочитам да се наслаждавам на усещането за свобода.

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

119 4
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



34
Маринка Петрова 01.04.2013|07:09
моята история толкова се припокрива с тази на авторката сигурно и с много други че чак до кашлицата на съпруга ми. шокиращо беше за мен да прочета това за кашлицата минути след като буквално избягах в друга стая от дразнещатата му ме кашлица и за която мислех че е някакъв обичаен здравословен проблем.изглежда че може да се окаже животоопасен за него и за мен. крайно време е да се спасяваме.
33
sara carter 08.03.2013|11:08
Усещането за свобода не може да се сравни с нищо!
32
Margaritka Ilieva 07.03.2013|12:15
Свободата и щастието идват понякога със самотата :)) тогава ни остава време да направим всичко,което искаме без да даваме обяснения защо го правим
31
Vanesa Apostolova 07.03.2013|12:00
Позитивна история, в крайна сметка самотата май се е оказала бленувана;)
30
viki stoilova 07.03.2013|11:32
Поне всяко начало има и край, за някой хубав за други лош,зависи кой как го възприема.
29
Пияно пиле 07.03.2013|11:23
:) Ето в кой момент идва щастието на развода :)
28
Милослава Иванова 07.03.2013|08:21
:) Тази част беше една от най-позитивните. Хареса ми.
27
Vili Asenova 06.03.2013|19:58
Тази поредица е наистина страхотна, тъй като дава добра представа през какво трябва да мине една жена в този период. Родителите ми са разведени и макар и не пряко съм била свиделет на сходни неща.
26
нова надежда 06.03.2013|19:12
Онзи само е загубил нещо ценно!
25
нова надежда 06.03.2013|19:11
Много ми е готина авторката!
24
мили ванили 06.03.2013|19:04
Чувството със сигурност е невероятно,човек има нужда да е егоист понякога
23
Момиче То 06.03.2013|16:12
Определено. Няма смисъл от мъчене просто!
22
brown sugar 06.03.2013|16:11
Така е. Наистина се страхуваме от новото и неизвестното, но в повечето случаи то е много правилен избор. Само трябва да се пробва.
21
Анжелина ЖУЛИ 06.03.2013|16:11
Така е! Особено у нас, сякаш все още се смята загрях да се разведеш! Не знам защо, но все още сме си консерви.
20
Момиче То 06.03.2013|16:10
Така е, ама децатане бива да се параван според мен. Те ще порастнат и ще поемат по пътя си. А ние какво ще правим сами?? Няма да забравя, когато заминах да уча навремето, майка ми колко много и беше тежко. И добре, че бяха двамата с баща ми заедно, че да се подкрепят, въпреки че имаха сериозни семейни разногласия. Сега са по-сближени дори.
19
brown sugar 06.03.2013|16:08
Така е, ама и това минава. А после?
18
Анжелина ЖУЛИ 06.03.2013|16:08
Вярно е, ама май е неизбежно. Мисля, че решението е да си имаш наистина собствено време в което да си сам и да си починеш от всичко и всички.
17
Анжелина ЖУЛИ 06.03.2013|16:06
"И не забравяйте – всичко зависи от гледната точка. Можех да избера и да се самосъжалявам, но предпочитам да се наслаждавам на усещането за свобода." - Точно така! Целият ни живот се крепи на това, каква гледна точка имаме!
16
Момиче То 06.03.2013|16:05
Мда, това да си сам и свободен си има и плюсвете и минусите, както разказва нашата героиня. Но в крайна сметка, човек не може да живее абсолютно сам, защотпо и децата ще порастнат и ще поемат по пътя си, и чувството на свобода ще отмине, колкото и опияняващо да е сега. Тъжно е човек да остарява сам.
15
brown sugar 06.03.2013|16:04
Интересно. Вярно е, че всички ние сме жертвата на взетите и не взети нашите решения. Така, че наистина всичко зависи от гледната точка - ако решиш да се самосъжаляваш, няма до никъде да стигнеш. Сама съм го установила и за себе си.
14
Kalina Vicheva 06.03.2013|14:57
Мисля, че за повечето хора именно този страх от самотата е водещ и е главна причина да не предприемат нищо въпреки всичко. Феномен, който съм забелязва аз лично за себе си и при обикновени връзки. Ние хората се страхуваме от новото и непознатото, а и човекът до нас е някаква сигурност, макар и доста крехка.
13
Lilia Petrova 06.03.2013|14:01
странно е как в началото на връзката някои дребни неща не те дразнят толкова много и не ги отразяваш толкова много или просто от любов правиш компромиси,а след това всичко те вбесява и искаш да не се съобразяваш с никого и нищо,както е описала авторката за лампата,музиката и т.н ...
12
Ставрикения Попова 06.03.2013|13:49
Много се радвам за авторката, че е намерила това, което е искала да усети като емоция - свободата. Наистина е опияняваща, особено когато дълго време си живял в клетка и си се задушавал.
11
Zlatina Todorova 06.03.2013|13:28
хубаво е да се подготви човек психически при настъпването на такъв етап от живота,сигурно не е лесно
10
vili deneva 06.03.2013|13:17
Поне сега ще се наслаждава на свободата си.
9
Dobi Zvezdeva 06.03.2013|12:29
много тъжна история.и аз имам страх от самота
8
Desislava Stoyanova 06.03.2013|11:57
Наистина са ми много интересни тези истории, още съм далеч от брак, да не говорим и от развода след него (хаха) но се радвам,че споделя тази част от живота си с нас :)
7
Milata Mila 06.03.2013|11:51
Много се радвам,че тази жена разказва историята си и всичко,през което е минала, така наистина дава кураж на тези,които се страхуват и съмняват и едва търпят брака си, да се хванат в ръце и да избягат от ужасът в който живеят
6
криворазбрана цивилизация 06.03.2013|11:43
Много позната история и аз много се страхувах от самотата,а сега я обожавам! :)
5
Radina Arabadjieva 06.03.2013|11:23
Понякога сме по-самотни между хора,отколкото физически да сме сами!
4
Roberta Tododrova 06.03.2013|11:07
Историята ти много прилича на моята и това ме кара да настръхвам като я чета и всеки път намирам себе си в теб. Разликата между нас е, че ти си успяла да преоткриеш щастието в самотата, а аз не съм. Сама се чувствам празна и нещастна, все едно не съм създадена да бъда сама и няма какво да обмисли живота ми освен двете ми прекрасни ангелчета, само те ми дават стимул да живея.
3
pippi longstocking 06.03.2013|11:06
Жалко само за децата, при развод и те много страдат, но пък като няма друг изход.
2
sara carter 06.03.2013|11:01
Някога тези хора са имали стойностна връзка но с годините тя се е разпаднала, по-добре е и за двамата че са се разделили
1
голям шемет 06.03.2013|10:54
във всеки го има този страх от самотата - физическа и духовна. наистина е гадно щом когато любимият е при теб и чувството за самота не си отива, а дори се засилва. тогава раздялата е въпрос на време
Катаджия спира блондинка: -Госпожо в нарушение сте. Знака не го ли видяхте? Тук движението е само еднопосочно. -Е и к’во - сепнала се блондинката. – Аз да не би да карам в две посоки?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Приятелството след любовта би ме унижило. Настаняването на една силна страст в малко симпатично...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти