Светът на Лора: Когато мечтите се сбъдват

Епизод 8 от "Дневникът на една разведена жена"

Отново ще започна с уточнение към предишния разказ – преместването го наложи факта, че бившият отказа да поема разходи, свързани с децата, извън издръжката им. И, за да се справям по-добре финансово, трябваше скоростно да реша дали да продължа да надскачам стандарта си с непосилен наем, или да намеря нещо, което ще ми позволи да имам повече свободни средства. Разбира се, избрах второто.

А сега да разкажа за сбъднатата мечта. Със сигурност ви се е случвало да искате нещо много силно, да се опитвате да си го случите, но нещата да не се получават дълго време. И изведнъж, когато са ви грабнали странични задачи, въпросното нещо да се нагласи от самосебе си.

Помните ли, че на морето аз и децата се запознахме с много интересни и готини хора? Гостувахме в палатковия им лагер и беше страхотно. Още тогава те ни поканиха да споделим следващото пътуване, което планираха – планинско приключение в средата на август.

И още тогава се съгласихме, макар да не мислех, че ще се получи. Спънките бяха доста – от една страна фактът, че доста трудно ми дават отпуск, от друга страна финансовата ситуация, която не е най-прекрасната, а и не на последно място фактът, че те също още не бяха сигурни дали ще им се случи това пътуване.

Аз обаче от малка мечтая да ходя на екскурзионно летуване. Онези – планини, палатки, хижи и много весели спомени. Така и не ме пуснаха. Нито веднъж. Никой от приятелите и обкръжението ми впоследствие не беше планинар. Ходенето "на природа" се състоеше в застопоряване в някоя хижа и хапване, пийване и пак същото. При това за не повече от уикенд. Никакви разходки сред природата, още по-малко нощуване навън.

Едва миналото лято успях да сформирам малка приятелска група за палатки, но беше само за една нощ и два изпълнени със смях дни, близо до рекичка. Като това преживяване само засили желанието ми за по-дълго такова приключение.

Явно обаче времето за сбъдването му е било точно сега. При това не за ден-два, а за цееели пет. Обадиха ми се седмица преди това с покана за излизане, на което да се осъществи обсъждането на идеята. Как можеш да откажеш мохито и планове за палатки? И аз не отказах – нито едното, нито другото. Тъй като, както вече споменах, трудно взимам отпуск, те отидоха два дни по-рано, като преди това получих подробни инструкции как да стигна до тях и как да намеря мястото.

Както можете да се досетите, язовир "Голям Беглик" не беше труден за откриване – пътят към Доспат е чисто нов и толкова добре маркиран, че буквално "свети" нощем. А аз, предвид описаната вече ситуация, тръгнах след работа. И така, към девет вечерта бях достигнала пределите на цивилизацията, подминавайки Батак, а ми предстоеше да стигна до язовира, да завия по черен път и да открия лагера, в който ни чакаха.

"Хайде, че мъжете вече сложиха пържолите" беше добър стимул и до онзи момент се справях много добре, следвайки инструкциите, които получавах и по телефона.

Сигурно някои от вас не се притесняват да шофират нощем, по непознат път, сами с децата си, но аз не съм от тях. Хубавото в случая беше, че децата спяха и обхватът на телефона се губеше само за минути, въпреки че според мен се намирах точно в "нищото".

Забавната част дойде, след като завих по черния път през гората. За мое огромно съжаление точно преди месец изгледах всичките 5 части на филма "Здрач". Знам, че ще ви прозвучи детинско, но да карам по черен път сред гората, в десет вечерта, заобиколена от едни от най-високите борове, които съм виждала...

Е, моето асоциативно мислене и безумно въображение ми играеха приятни шеги. Карам мъничка, двуврата колица и се чувствах точно като в консервна кутия за вампири. Разбира се, разумната част от мен искрено се забавляваше на тези страхове.

Бяха ме предупредили, че пътят е лош и че трябва да карам около 2-3 километра навътре, докато стигна лагера, но тъй като шофирането ще е бавно, ще ми се сторят много повече. Пак казвам – най-хубавото беше, че имах пълен обхват на телефона. Оказа се, че тези 2-3 километра всъщност са 7. Но всичко си струваше заради онзи миг, в който изключих фаровете и над мен се появи най-звездното небе, което можех да си представя.

Няма как да опиша усещането, когато се събудих сутринта (почти премръзнала в палатката) и съзрях язовира между дърветата. Вълшебна гледка – най-спокойната вода, която съм виждала някога, покрита със стелеща се мъгла и отразяваща всичко, което е около и над нея.

Бяха ми казвали, че няма нищо по-успокояващо от гледката на планинско езеро. Бяха ми разказвали как водата дори не помръдва. Но, когато си пораснал до морето и единственото, което си виждал е нестихващото движение на вълните, няма как да си представиш това, извинявам се за повторението, завладяващо спокойствие.

Най-накрая го видях. И не само това – минах през него с лодка. Научиха ме да греба, а децата ловиха риба. Установих, че на място без вълни няма лунна пътека, а само кацнала насред водата луна. Къпах се със слънчева вода в импровизирана баня сред гората. Но най-важното – сбъднах една мечта, а децата ми получиха най-вълнуващото си преживяване през това лято.

Има една източна мъдрост - "Няма нищо по-лошо от сбъднати мечти". Моите извинения към мъдреца, но сбъднатите мечти невинаги са разочароващи. Някои те карат да мечтаеш още и още, и още...

Пожелавам ви сбъднати мечти!

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

3/4 щастие

Мъжете са от Марс

Сърдитка

19 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



18
Поли Станин 03.09.2013|04:47
Няма начин в дъното на тази история да няма мъж, но за него ще ни разкаже по-късно. Страстта е най-голямата сила, която прави жените смели и безстрашни.
17
rozalij gencheva 23.08.2013|08:59
Добре е, когато мечтите се сбъдват.
16
mimi zvetkova 22.08.2013|18:46
Много откровен човек.
15
mimi zvetkova 22.08.2013|18:45
Какво по - хубаво да ти се сбъднат мечтите.
14
Milena Nqgolova 22.08.2013|16:13
направо е моя личен герой. не знам има ли друг, който така самоотвержено да разказва за всичките си преживявания.
13
Ема Маринова 22.08.2013|16:09
Браво,добре е когато човек си почине по желания начин.
12
dani dragneva 22.08.2013|15:52
Интересна е историята и.
11
Ариана Оптимистикова 22.08.2013|14:09
Лора, моля те, спри се
10
Margо Filipova 22.08.2013|12:46
Това чаках!
9
viki stoilova 21.08.2013|21:03
Тя и на нас ни пожелава, дано и нашите се сбъднат.
8
viki stoilova 21.08.2013|21:02
Радвам се за нея, че е създала нови запознанства и благодарение на това е сбъднала една мечта.
7
katya noveva 21.08.2013|19:39
Прекрасно е, когато мечтите се сбъдват.
6
roni peteva 21.08.2013|17:47
Успяла е да осъществи една своя мечта.
5
Мариана Красимирова 21.08.2013|15:16
4
Asen Ivanov 21.08.2013|15:14
Много се радвам за Лора и за прекрасното и изживяване, наистина си е страшничко да пътува сама с колата с две деца и през нощта, но тя явно си е героиня.
3
Велина Иванова 21.08.2013|15:09
явно й е по-добре без мъж
2
Самоела Петкова 21.08.2013|14:40
страхотно е че си сбъднала тази мечта.сигурна съм че изживяването наистина е било супер емоционално и се чувстваш страхотно от този факт.браво продължавай напред
1
Диана Бойкова 21.08.2013|14:36
Страхотна история,браво!
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти