Светът на Лора: Мили Дядо Коледа

Епизод 23 от личната история на една разведена жена

Стъпвала е на пръсти! Няма как иначе толкова бързо и неусетно да е изминала цяла година. Ходила е тихо, по чорапи и на пръсти.

Имам чувството, че беше вчера, когато седнах заедно с децата, за да напиша първото си от много години насам писмо до добрия белобрад старец. При това, защото миналата Коледа беше първата без татко им у дома.

Писах и поради други две съществени причини – вярвам в онази теория, според която, когато напишеш желанията си на хартия, те се сбъдват, а освен това никак не ми се нравеше фактът, че за мен няма да има подарък под елхата.

Всъщност се опитвам да прозвуча като голяма и зряла жена и омаловажавам емоциите си. Чувствах се ужасно зле. Като най-непослушното дете на света. Много е тъжно да нямаш подарък под елхата.

Е, вълшебството проработи. Оказах се с три, различни по големина кутии, при това на едната пишеше името ми и "От Дядо Коледа". Дори децата бяха силно впечатлени.

Тази година реших, че сама ще си напиша писмото. Отделно от дребните. Дори имам специален плик за целта. С картинки и адрес. Само ще му купя марки и ще го изпратя. Крайно време е да започна отново да вярвам в чудеса. Не, че съм спряла, но на моменти сякаш губя магията.

"Мили Дадо Коледа,

С риск да ти прозвучи зле, тази година, точно както и миналата, не бях от най-послушните. Затова ще се самосезирам и ще се спра основно на нематериалните си желания. Тези, които можеш да оставиш в сърцето ми, а не под елхата. Знаеш, че съм папкала (не малко) и съм била добричка, доколкото мога в ситуацията, която съм си заформила. И така…

Започвам първо с децата – да са такива, каквито са. Да имат смели мечти и воля да ги следват. За себе си моля за сили, за да не им налагам собствените си виждания и смелост, за да приемам техните решения и да ги оставям да си носят последствията.

Моля те и за малко мъдрост. Знам, че не можеш да ми укротиш ветровете и халите, но поне малко да успявам да ги стихна и да ги смаля до дребни прояви на щурави идеи. Знаеш, че на моменти тази ми енергия уморява хората, които обичам. Помогни ми тази година да успявам да я контролирам по-добре. Да осъзная, че другите имат свои честоти на действие, които понякога не са в синхрон с моите и да приемам този дисонанс без чувство на вина и огорчение.

Знаеш, че обикновено в моментите, когато някой се събере в черупката си и има нужда да е сам със себе си, аз решавам, че нещо съм направила не както трябва и започвам настойчиво да чакам отговори. Моля, нека тази година се доближа една идея повече до онази хармония, в която осъзнавам собственото си пространство и давам право на другите да имат своето. Или, ако трябва да цитирам: "да влизам по-малко с бутонките напред в живота на хората, които обичам”.

Имам нужда малко да забавя темпото и да спра да искам в онзи смисъл, в който поставям себе си в центъра на всички вселени. С една дума – донеси ми търпение.

Дали бих могла да получа и малко от онзи вътрешен мир, който ще ми даде възможността да прозирам чувствата зад действията, без да търся непременното им вербализиране? Много ще съм ти благодарна за това. Ще ми помогне да се чувствам щастлива, повярвай ми. На моменти се уморявам да бъда толкова взискателна към конкретни думи, засвидетелстващи любов. Нека тази година я виждам и чувствам, без да имам нужда да я чувам (не, че знам как ще ми помогнеш в това отношение, но не пречи да опитаме заедно).

А аз обещавам, че ще се постарая да си сбъдна материалните желания, което ще ме направи доста по-уверена във възможностите си да се справям със ситуацията. Така де, не мога да искам всичко от теб. Трябва да се постарая и аз съвестно над нещо, за да се уравновесят везните.

Обещавам да пазя детето в себе си, да скачам в локвите, да правя снежни човеци, да строя пясъчни кули и да правя венци от маргаритки.

С много обич и големи надежди,

Лора"

Това писмо е и моето своеобразно извинение към тези, които обичам с цялото си сърце. Простете ми за това, че често считам своите решения за най-правилни и, въпреки че твърдя, че ви приемам такива, каквито сте, успявам да не го показвам съвсем с действията си и да оставям у вас чувството, че искам да ви променя.

А на вас, които ме четете и търпите всяка сряда… На вас благодаря – за мненията, съветите, споделянето, неодобрението – за всичко. И искрено се надявам на това, че правейки част от моите житейски уроци публично достояние, помагам на някого да види по-добре своите и да ги премине по-леко.

Не забравяйте да си напишете писмата. И бъдете откровени. Освобождаващо е.

Прочетете още:

Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот
Развод... Пореден!
За кучките... и кучетата


А за да следите и останалите истории в света на Jenite.bg, можете да се присъедините към нашата страница във Facebook!

18 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



26
kameliq ganeva 13.12.2013|10:53
Този път историята й е интересна и ми харесва.
25
Dorche to 12.12.2013|09:48
Хубаво писмо, интересно е.
24
Moni Stoeva 10.12.2013|17:10
Интересна история, този път ми допада.
23
Simona Petkova 09.12.2013|14:58
Защо да се отнася само за руси?????
22
Оная Лудата 09.12.2013|12:43
Прочетох статията... Не съм съгласна, че се отнася за Лора. Отнася се за руси и/или глупавички силиконки, които спят с женени чичко-паричковци, за да се сдобият с кола/апартамент/телефон/още силикон и т.н. Там няма чувства нито от едната, нито от другата страна. Силиконката се радва, че е материално осигурена, а чичкото се радва, защото има младо гадже, което разнообразява положението в спалнята. При Лора нещата са на съвсем различно ниво. А писмото до дядо Коледа наистина ми хареса много. Открих и част от себе си в него :)
21
Romina Aleksandrova 06.12.2013|15:38
Смели и краси планове за бъдещето написани под формата на писмо до Дядо Коледа, добра идея, мисля да взаимствам.
20
mariyna todorova 06.12.2013|15:00
Прощавай, но най-лесно е да съдим хората, още повече ако не сме минали по техния път. Това е много личен избор и всеки си носи кръста.
19
Yanitza Dikova 06.12.2013|13:39
много хубаво писмо :)
18
Поли Станин 06.12.2013|02:07
Прочетох една статия, много добре написана и се сетих за Лора. В този момент на равносметка да реши за себе си каква и къде иска да бъде. Харесвам Лора, харесвам и начина, по който пише, но няма да спра да я упреквам. Ето и статията: http://www.beu.bg/4-разлики-между-съпругата-и-любовницата-news6111.html?utm_source=+morence&utm_+medium=+fpage&utm_campaign=+article
17
Ceca V 05.12.2013|17:24
Хубаво е по-честичко и ние да пишем такива писма до себе си, тъй като минавайки през ума ни тези неща се забчравят, а с времето като ги прочетем можем да видим какво сме променили.
16
Sisunka Mitevska 05.12.2013|16:39
Както и да начертаем планове за следваща - какво искаме да ни се случи, какво искаме да променим в себе си и т.н.
15
vyara dimova 05.12.2013|16:37
Или, ако трябва да цитирам: "да влизам по-малко с бутонките напред в живота на хората, които обичам”. - ето това и аз си пожелавам.
14
Rosi Marinova 05.12.2013|16:34
Тя го знае,щом го е очертала по този начин,въпроса е,че разума и чувствата ни са неподвластни едно на друго и на нас :)
13
Rosi Marinova 05.12.2013|16:31
Страхотна беше Лора,много откровено и лично обръщение към милия Старец...не забравяйте да вярвате в чудеса:)
12
Mary Bloody 05.12.2013|15:56
Мисля, че в края на година и покрай празниците всеки един от нас си дава равносметка за тези неща.
11
otec natanail 05.12.2013|15:24
Какво толкова и харесвате на тази Лора .
10
kiki amerikaneca 05.12.2013|15:09
Таз пак с нейните драми .
9
Milata Mila 05.12.2013|14:32
:) да, много мечтателно звучи, ако имаше и дядо коледа де, иначе е напълно безсмислено, да се направиш на интересен, да си създадеш интересна минутка слава, да си напишеш нещо драматично и прочие... :) не искам нищо от дядо коледа :D
8
positive thinking 05.12.2013|12:02
Много хубаво писмо! :)
7
Roberta Tododrova 05.12.2013|10:53
Добре написано писмо Лора, пожелавам ни Дядо Коледа да сбъдне всички твои желания и да имаш сили да продължиш напред и да се бориш с вятърните мелници, наречени живот.
6
криворазбрана цивилизация 05.12.2013|10:45
Хубаво е да мечтаем и да вярваме в чудеса :)
5
Боряна Чудина 05.12.2013|09:52
.o#o. .o#o. #. ------- .# "#. --- .#" "#"
4
didka abadjieva 05.12.2013|09:00
Хубаво писмо е написала.
3
Masha Orso 04.12.2013|17:29
Хубаво е повече хора да имат такива нематериални мечти и пожелания свързани с Дядо Коледа.
2
нова надежда 04.12.2013|16:48
Чудесно писмо, отивам и аз за плик.
1
Vili Asenova 04.12.2013|16:47
Искрено пожелавам на всички жени да получат най-мечтания подарък от Дядо Коледа, а Лора, след като си осъзнала къде е проблема и грешките си, всичко зависи само от теб.
Катаджия спира блондинка: -Госпожо в нарушение сте. Знака не го ли видяхте? Тук движението е само еднопосочно. -Е и к’во - сепнала се блондинката. – Аз да не би да карам в две посоки?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти