Светът на Лора: Развод... Пореден!

Епизод 21 от "Дневникът на една разведена жена"

Светът на Лора: Развод... Пореден!

Ако бях спортен коментатор, може би щях да кажа "Свидетели сме на поредната семейна драма." Само че не съм спортен коментатор. А семейните драми са толкова често срещани, че със сигурност не стават за сензация.

Стават за женски разговори до след-Пепеляшкино-време – тогава, когато каляските се превръщат в тикви, а принцовете – в жаби. Както каза една от вече разведените ми дружки, "Не знам какво се случва напоследък?! Момичетата ли станаха прекалено независими, момчетата ли не знаят какво да правят, за да спечелят позиции?"

Но ето какво се случи. Миналата седмица получавам обаждане от една от приятелките ми, която имаше "малко" по мое мнение семейни неразбории, за които с мъжа й посещаваха семеен терапевт и на всички ни изглеждаше, че "гънките" помежду им са се поизгладили. Та, получавам обаждане "Имам нужда да плача. Мога ли да дойда у вас?".

Естествено, че може. У дома всички са добре дошли, още повече, когато и аз съм в настроение за "плачене". Не попитах какво става, защото тя наскоро започна работа не по специалността си, а заради пари, както самата тя казва. Предположих, че след около месец пребиваване на място, където не се чувстваш в кожата си, със сигурност ти се препълват резервоарите със сълзи. И зачаках.

Дойде събота и както си му е реда, си спретнахме класическа момичешка вечер – розе, миризливи и любими сирена, плодове и прясно изпечен хляб. Така де – няма да плачем на сухо. Седнахме и по стара традиция започнахме с разговори около децата, после за моите "драми" и в един промеждутък, в който ми се стори съвсем подходящо, просто попитах "А ти за какво ще ревеш?".

Последва кратка драматична пауза, след което най-неочакваното за мен "С мъжа ми се разделихме". Тя не се разплака. Аз го направих. Може би ако знаех, че някой от двамата има странична връзка или ако поне той беше тотален боклук, щях отдавна аз самата да попитам защо не се разделят. Но в техния случай всичко изглеждаше толкова истинско... Не захаросано. Истинско.

Естествено, че попитах защо. И чух собствената си история, без частта с допълнителните любовни драми. Страхотно! Ученическа любов, достигнала до момент на пълно изтощение един от друг. На дребно битово ниво. Онова грозното изтощение, при което жената се чувства обект. А мъжът е в ролята на насилник – емоционален и физически, но не от онези с шамарите, а от онези, които смятат, че си длъжна да правиш всичко.

Той от години не може да си намери свястна работа и изнемогват финансово. Тя гледа децата у дома и прави всичко възможно да помага със странична работа, но, както всяка една от нас, няма неизчерпаеми енергийни запаси. Знаете, че всичко се случва с натрупване. Първоначално си премълчавал сериозни неща, после по-дребни, по-дребни... И така, докато една песъчинка, микроскопична на пръв поглед, прави така, че цялата тази канара от проблеми да се срути.

А знаете ли какъв беше първият ми въпрос, след като ми заяви, че са се разделили? Нея мога да я разбера. И съм наясно точно как се чувства – дишаща и свободна. Желаеща да изчисти цялото си пространство, започвайки от дома и пречиствайки душата си. Аз направих ремонт на старата ни кваритра, купих си нова спалня, размених местата на детската стая и спалнята... Това ми е познато.

Попитах я той как се чувства. Защото в последните месеци виждам пред себе си рухването на един прекрасен мъж, толкова виновен за това, че жена му си е събрала багажа, че се самоизяжда. "Прекрасен", защото аз не съм му била съпруга. Неведнъж в разговор съм го карала да се постави на нейно място. Той твърди, че благодарение на мен е разбрал нейната гледна точка, но това изобщо не го прави щастлив и спокоен. Напротив – засилва чувството му за вина.

Е, нейният все-още-съпруг не е в много по-добро положение. Звъни й всяка вечер, за да си поприказват, иска да й носи пране (защото в квартирата му няма пералня) С две думи – отказва да осъзнае какво му се случва.

Така или иначе аз вече знам какво преживява мъж, останал сам сякаш от нищото. Защото според нашата теория, ние даваме сигнали много преди физически да осъществим раздялата. Всяка жена минава през стадия на привличане на вниманието (смяна на прическа, вталяване, нови дрехи), през този на малките революции (правене на неща, които знае, че дразнят половинката) и приключва с този на пълната апатия, когато прави всичко машинално и сякаш "за последно".

След това нещо се чупи и вече не те интересува нищо друго, освен да се отърсиш, да си строшиш черупката, да си оставиш перцата да изсъхнат и да започнеш да се учиш да летиш. Отново. Защото от тази, която е свила семейното гнездо, си се превърнала отново в яйце, немътено, нетоплено и въпреки това раждащо живот.

Не искам хората да се развеждат. Искам да се обичат толкова, че да се търсят един друг. Да прокарват невидими нишки помежду си. Да се вплитат в общ пашкул, който обаче да не ги притиска, а да ги приближава... Вярвам, че има такива връзки, в които партньорите не стават роднини и не започват да считат другия за неотменна част от ежедневието си.

Ето затова плаках. За поредната изгубена в битовизмите Любов. Пожелавам ви обичане!

Прочетете още:

Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Животът като терапия
Клиники, поликлиники и пропаганда
За връзките и хората
Пояснителен
Животът е прекрасен
Как се подарява щастие?
Четири развода и една голяма любов
Безбъдещно
Половин живот

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

28 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



25
connie balony 28.11.2013|15:37
Не съм почитателка на тези истории.
24
kameliq ganeva 26.11.2013|18:12
Винаги са били много интересни историите й.
23
kikka mishi 26.11.2013|13:52
Лорче, Лорче... какво стана?
22
gospoja jeleva 25.11.2013|10:52
До някъде мога да се съглася, но не е хубаво. :(
21
melrose place 22.11.2013|17:44
Понякога разводът е по-доброто решение
20
Анриета Конова 22.11.2013|15:15
Какво ли не преживя, никак не е хубаво.
19
Моника Катева 22.11.2013|14:15
Когато се случи така,че любовта изчезне най-доброто решение е раздялата, но според мен малко хора го осъзнават по този начин,живеем разделени, но се грижим за децата си заедно,мисля,че това е направо като мечта :Р
18
roni peteva 21.11.2013|19:06
Винаги са ми били интересни историите на Лора.
17
нова надежда 21.11.2013|17:25
Мда, често любовта е победена от битовизмите, а хората дори не се разделят. А е по-гадно да сте заедно без любов.
16
Elica Veleva 21.11.2013|16:50
Стадиите, които са описани, и аз съм ги минавала. наистина със стадия на привличане на вниманието започва началото на края
15
мили ванили 21.11.2013|16:13
За пореден път-страхотна история :)
14
Бони бон 21.11.2013|15:14
Така е. А така всеки може да си намери щастието!
13
La Bicha 21.11.2013|15:11
Ти въобще прочете ли за какво иде реч в ТАЗИ статия или си пишеш, колкото да не е без нищо?
12
Raina Knqginq 21.11.2013|15:09
Мдам, то любовта разни или късно изчезва де, но ако няма разбирателство вече нещата са лоши.
11
rozalij atanasova 21.11.2013|14:32
Когато няма любов и разбирателство е по - добре раздяла, за да не се мъчат и двамата. Предполагам е тежко. Не искам да го преживявам и си го пожелавам.
10
Виличка Лъжичкова 21.11.2013|14:31
какво да се прави, случва се ;)) не може да искаме хората да не се разделят, а в същото време самите ние да рушим семейства.
9
Milata Mila 21.11.2013|14:22
напълно съм съгласна, по-лошо е да се мъчим да спасим потънал кораб.
8
kameliq ganeva 21.11.2013|12:35
Ох, тази Лора, вече започна да ми става гадно за нея.
7
Angela Ivanova 21.11.2013|11:59
На днешният ден и аз пожелавам на всички християнски семейства да не спират да се обичат и да бъдат сплотени, обзалагам се, че на този празник всички разведени/включително и аз/ няма да са особено щастливи и ще им липсва нещо, но такъв е животът семейството за сметка на свободата и обратното всеки има право да избира, живеем един живот и трябва да го изживеем така както на нас ни харесва и както се чувстваме щастливи.
6
positive thinking 21.11.2013|11:13
Ех, не е лесно хич!... трудно е определено да живееш с някой.
5
криворазбрана цивилизация 21.11.2013|10:55
По-добре да си отиде любовта, отколкото да се правим,че я има и да се тормозим вкъщи.
4
Raina Knqginq 21.11.2013|09:41
Тежко е и за двете страни. Но по-тежко е, когато вече живеете насила и не можете да се понасяте. Дано така са по-щастливи.
3
katya noveva 20.11.2013|17:18
Прекрасна статия за пореден път, Лора. Не знам охкащите какво искат, но наистина е тъжно да си иде Любовта.
2
Кристина Минкова 20.11.2013|17:07
Нека всички си пожелаем обичане...битовизмите са прекалено жестоки,но трябва да се намери една малко островче,все пак не е невъзможно.
1 desislawa pawlewa
Този коментар е маркиран като неуместен.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Любовта не е в другия, тя е в нас самите - ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти