За зависимостите с широко отворени очи

„Тук сме, за да преодолеем миналото и изградим бъдещето!“

Лъже. Краде. Пак го прави. Продала е телефона си. Взела е пари от баба си. Откраднала е злато, заложила го е. Пред изключване е. Изгониха я от работа. Прекъснала е следването. За седми път. Отслабнала е. Пак е започнала. Сега какво? Опитахме всичко!

За добро или лошо всеки от нас е чувал, знае или има личен досег с проблема със зависимостите.

Международната класификация на болестите определя зависимостите към вещества - алкохол и наркотици - като "хронично рецидивиращо заболяване". И ние като че ли имаме навика да мислим за зависимите като за "безнадежден случай”. Много хора все още смятат този проблем за нещо непреодолимо.

Дотук с клишетата! Защото екипът на Jenite.bg посети едно специално място, където желанието за живот е по-силно от диагнозите и проблемите. Поводът бе 26 юни, Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици. Причината е борбата за живот. Мястото се нарича терапевтична "Феникс".

Къща "Феникс" е общност, в която се лекуват жени и мъже с различни проблеми – хранителни разстройства, алкохолна, хазартна и наркотична зависимост.

За зависимостите с широко отворени очиГергана Няголова/Jenite.bg
Всяка година екипът на терапевтична общност "Феникс” организира ден на отворените врати – това е и датата, на която "къщата”, както я наричат всички, отваря врати преди 12 години. Това е първата и единствена рехабилитационна програма, която не просто отговаря, но е част от създаването на стандартите за добра практика на EFTC (Еuropean federation of thераeutic communities).

Сградата на бившето училище в село Бракьовци днес приютява терапевтичната общност – място, в което десетки хора променят живота си, намират нова идентичност и преодоляват зависимостта. Това е и значението на посланието, с което стартира всеки ден на тероторията на къщата: "Тук сме, за да преодолеем миналото и изградим бъдещето!"

"За нас ритуалите имат много голямо значение и затова на тази дата всяка година символично отваряме вратите на "Феникс". Така резидентите (хората, които се лекуват в програмата) имат усещане, че са в защитена среда, а в същото време не са затворени.” С тези думи ни посреща  Галя Касабова, психотераевт и директор на къща "Феникс”.

Срещнахме се с нея, както и с още трима специалисти от екипа - Бойка Боянова, Кирил Георгиев и Иван Шентов - за да поговорим открито за модела на работа със зависими.

"Тук ние се учим и се окуражаваме взаимно да имаме отворена комуникация и да функционираме като общност. В емоционален контекст идеята за отворените врати е път към отваряне на душите на резидентите. Една от основните ни задачи е да се научим да даваме, а не да взимаме,” разказва Галя Касабова за символиката на този ден.

И наистина, когато екипът ни стигна до сградата на бившето училище в селото, портите бяха широко отворени, разкривайки път към светла сграда с голям двор и пейки отпред. Посрещна ни надпис, издълбан върху дървена табела, който гласи: "Добре дошли!”

Отворени бяха и вратите на самата къща, над които бе закачен друг ръчно правен от самите резиденти надпис, този път цветен и върху хартия. А ето и какво научихме, след като прекрачихме прага на терапевтичната общност и се срещнахме с екипа.

За зависимостите с широко отворени очиГергана Няголова/Jenite.bg
Какво е заложено в идеята терапевтична общност и какво представлява програмата?
"Като метод и модел терапевтичната общност дава перспектива за един нов начин на живот, за промяна на идентичността, нагласите и ценностите. В къща "Феникс" ние имаме изградени терапевтична култура и традиции, основани на научни доказателства – ние разглеждаме зависимостта като симптом, а не като следствие от ползването на това или онова вещество,” започва темата Галя Касабова.

Фазите на програмата включват адаптация, самоосъзнаване и промяна, обратен преход и ресоциализация. Те приобщават резидентите към нови модели, към вникване и осъзнаване на това, което мислят, чувстват и правят. А най-сериозният терапевтичен инструмент за промяна е не психологът, а групата.

Самата програма е ориентирана както към зависимости към вещества, като алкохол и наркотици, така и към зависими поведения (хранителни разстройства, хазартна зависимост, компютърна/интернет зависимост и други) и е много интензивна. Включва обмяна на опит, социални роли и дейности в рамките на групата. Това дава шанс за повлияване мотивацията на зависимия, така че той да погледне от друг ъгъл и да открие, че има смисъл да промени живота си.

Програмите в България, които предлагат лечение на зависимости за жени се броят на част от пръстите на едната ръка. "Феникс” пък е единствената в България от "смесен тип” - предлага помощ и на мъже, и на жени.

Освен, че екипът на терапевтичната общност извършва непрекъснат мониторинг на всички дейности и процедури, заложени в програмата, неговите членове претърпяват непрекъснато обучение. Почти всички са сертифицирани терапевти, а някои от тях, като Иван Шентов и Кирил Георгиев, са успешно преминали програмата бивши резиденти.

За зависимостите с широко отворени очиFacebook / Phoenix House BulgariaСградата на старото училище в село Бракьовци, която днес приютява ТО "Феникс"
Структура и режим

Тъй като програмата сама по себе си представлява умален модел н обществото и семейството, тя има и своята йерархия, която е съблюдавана от всички. В началото, когато човек за първи път влезе в общността, той започва със статут на младши резидент, а след около две седмици се издига в резидент.

След известно време престой по време на така нареченото общо събрание групата решава дали един резидент да бъде "повишен” в старши резидент. Йерархичната стълбица продължава нагоре с ролите на мениджър, експедитор и координатор. С всяко преминаване в следваща фаза човек има все повече отговорноси и от него се очаква да поема ангажименти и да се грижи за по-новите в програмата.

Колкото до дневния режим на резидентите, той е изключително строг и се спазва стриктно.

Денят започва в 7:30 сутринта, когато всички резиденти се събират в кръг, за да изпълнят така наречения ритуал, по време на който всеки от групата извиква името си, например "Аз съм Иван", а останалите извиквикат заедно: "Иван е чист!"

Следва сутрешното събиране, по време на което всеки от резидентите споделя как се чувства. Целта е всички да се мотивират един от друг и да дадат позитивен старт на деня си, който продължава с така наречената трудотерапия.

За тази цел групата е разделена на три тийма - първият е в кухнята, за да приготви храна за целия ден, вторият има задача да се грижи за двора, а третият - за самата къща.

След това всеки тийм се събира поотделно, като целта е да споделят помежду си как се чувстват. Така се проследява емоционално състояние на резидентите, а координаторът и експедиторът през цялото време са наясно със състоянието на групата.

Следват терапевтичните групи, които са различни всеки ден и са определяни като най-важната част от деня. Най-ключовите са превенция на срив и рецидив и конфронтация. Групите за мотивация и семинарите пък се водят от самите резиденти. После всички разполагат с лично свободно време до вечеря. Привечер цялата група се събира и се забавлява - слуша се музика, играят се различни игри, които сплотяват групата. Това учи хората да се веселят заедно без намесата на каквито и да е вещества или пък телевизия, което по думите на Кирил Георгиев, развива креативността до едно ново по-високо ниво.

Дневният режим приключва с вечерно събиране, чиято цел е всеки резидент да направи своя равносметка пред групата за това как е минал денят му, как се чувства, от какво е удовлетворен и от какво - не.

"Този режим учи резидентите да бъдат част от общество. Именно по този начин функционираме всички хора. Уменията, които се създават с работата, с терапевтичните групи и с игрите и фитнеса, дават една по-добра перспектива за общуване с другите, която, след завършване на програмата, помага много и в работата, и в отношенията със семейството и близките хора,” обобщава Иван Шентов.

За зависимостите с широко отворени очиFacebook / Phoenix House Bulgaria
След излизане от програмата
Главната цел е човек да се реинтегрира и да се влючи активно като работна сила в обществото, прилагайки на практика социалните умения, придобити по време на престоя в терапевтичната общност. Затова вече бившият резидент трябва да изгради своя социална мрежа, в която може да открие опорни точки, да разчита на хора, които в критични моменти да му помогнат да поддържа своята ремисия.

По време на тази част от програмата, наречена ресоциализация, се работи и със семейството на зависимия.

Ресоциализацията е разделена на две фази, като продължителността може да бъде от 6 месеца до 1 година. В края на програмата се прави оценка, в която водеща роля има самият участник.

До 2 години след това пък се осъществява проследяване - какво се случва с вече бившия резидент, дали е започнал работа, или пък учи, дали поддържа ремисията си и е намалил криминализираното си поведение.

Част от бившите резиденти, преминали през пълната програма, впоследствие стават част от екипа, което е своеобразна кулминация на личностното израстване и е най-силният показател за ефективността на цялостната програма - резидентът преминава през всички етапи, завръща се успешно на сцената на живота и след това е в помощ на екипа.

"Именно това са най-достойните членове на екипа ни,” допълва Галя Касабова.

За зависимостите с широко отворени очиГергана Няголова/Jenite.bgОбщата стая в къщата
Информацията и проблемите
След като ви запознахме от близо с модела на терапевтичната общност и ви разкрихме програмата в детайли, няма как да не обърнем внимание и на основните проблеми, с които екипът се сблъсква ежедневно. А те съвсем не са маловажни.

"Лечението на зависимия е изключително скъпа интервенция, защото изисква време за поддържане и много усилия от всички посоки - семейство, пациент и екип. Затова и се опитваме постоянно да участваме в различни проекти, които да ни помагат във финансирането. Фактът, че сме частна структура, затруднява лесния достъп до включване в програмата. Екипът инвестира изключително много личностен ресурс, както и професионално и човешко разбиране,” разкрива Галя Касабова и допълва: "Ако този модел бе подкрепен финансово от държавата и в частност от НЗОК и социалните институции, нещата щяха да бъдат различни - нямаше да бъде ограничена възможността да има повече хора, които да бъдат излекувани.”

В заключение към това Иван Шентов добавя: "Нашият модел е добрият вариант за лечение, защото метадоновите програми могат да обхванат минимален процент от общата картина на зависимите в България. А при нас могат да получат помощ както хора със зависимости към вещества като наркотици и алкохол, така и хора със зависими поведения - хранителни разстройства, хазартна зависимост, личностни разстройства и дори зависимост към компютърни игри и интернет.”

За зависимостите с широко отворени очиГергана Няголова/Jenite.bg
А какво разкрива екипът на терапевтична общност "Феникс” по повод проблема с различните зависимости, колко дълъг е пътят, който зависимият и неговите близки трябва да извървят и какви са възможните начини за превенция, ще разберете още тази седмица във втората част от това интервю.

41 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



32
joana gatzova 20.09.2013|03:49
В кой точно смисъл не са направили нищо за тази държава?.. Не плащат данъци? Или може би са активни анархисти, чието хоби включва замеряне на Народното Събрание с коктейли Молотов?.. Това са хора точно като мен и теб, които са в положение да се нуждаят от помощта ни. Гарантирам ти, че и ти можеш да попаднеш в същата ситуация много по-бързо и по-лесно, отколкото ти харесва да мислиш... Ако не искаш да помогнеш (и то косвено, чрез миниатюрен процент от данъците си), защото искаш да подадеш ръка на друго човешко същество, то поне помогни от чист егоизъм - утре и ти може да имаш нужда. И тогава ще искаш помощ, а не недоволно мрънкане за това "а ти какво си направила за мене?!"
31
viki todorova 09.07.2013|17:30
Добре е, че помагат на хората с такива проблеми.
30
мая анкова 09.07.2013|14:06
много добре са го намислили, полезно много, браво
29
melrose place 09.07.2013|12:45
за тези неща трябва да се говори открито и без задръжки
28
София Павлова 09.07.2013|12:40
Това е много добра инициатива!
27
Margо Filipova 09.07.2013|12:30
За тази цел групата е разделена на три тийма - първият е в кухнята, за да приготви храна за целия ден, вторият има задача да се грижи за двора, а третият - за самата къща. Работата и постоянни те задължения са много важни в процеса на лекуването.
26
Анита Кралева 09.07.2013|12:19
Това наистна е много добра идея!
25
Meglena Barutchieva 09.07.2013|11:58
Според мен скоро ще се налага да лекуват хората от фейсбук зависимост. Вече имам няколко болни приятелки.
24
Milen Stanchev 09.07.2013|10:19
Никак не им завиждам на хората със зависимости...сигурно им е много трудно да се справят с проблемите, докато и ако успеят да се справят с проблемите си.
23
Емилия ОтЛьонеберя 09.07.2013|10:17
много добре са се сетили
22
Krum Tonev 09.07.2013|09:41
най-хубаво е да не се стига до там, ама ако се наложи е добре,че има място,което предлага толкова разнообразни програми и добри условия, така че хората да не се чувстват като затворници, а наистина да повярват в промяната :) пожелавам им да нямат пациенти обаче! :))
21
Margaritka Ilieva 09.07.2013|09:04
Е,то това е ясно,но когато сме безсилни срещу зависимостите си е добре да отидем някъде, за да се справим с проблема, за да не се задълбочи повече.
20
roni peteva 08.07.2013|21:55
Такива хора са депресирани, но чак пък глупави не мисля, просто в зависимостта намират своята утеха.
19
Poli Geerhart 08.07.2013|19:52
Преодоляването на този проблем е много трудно, според мен човек не намери ли някъде вътре в себе си сили и желание, всичко останало е някак напразно.
18
Ема Маринова 08.07.2013|18:11
Това е самата истина,зависимостта е много силна и често щом излязат от това затворено общество посягат пак към дрогата.
17
Ема Маринова 08.07.2013|18:10
Много е скъп престоя,но ако помага на детето ти да преодолее зависимостта,парите губят смисъл.
16
katya noveva 08.07.2013|17:55
1000 лева за един наркоман?? Потресаващо.
15
katya noveva 08.07.2013|17:45
Като начало - трябва да си зависим. После - трябва да си го осъзнал, да искаш промяна, да имаш възможност да си плащащ - не е само до глупост1
14
katya noveva 08.07.2013|17:44
Често обаче зависимите не са дали и направили нищо за тази държава, от която очакват. Аз съм против!
13
ilka ilchewa 08.07.2013|16:58
да не дава Господ децата ми да изпадат в зависимости
12
Пипа Мидълтънова 08.07.2013|16:48
Много хубаво място! Хубаво е да има такива места, където хората да получават професионална помощ.
11
Veronika Hristova 08.07.2013|15:52
Много отговорна задача , но дано успеят да излекуват повече хора .
10
dobromira ivanova 08.07.2013|15:48
страшно нещо са зависимостите
9
Практична домакиня 08.07.2013|15:22
"Лечението на зависимия е изключително скъпа интервенция, защото изисква време за поддържане и много усилия от всички посоки - семейство, пациент и екип. Затова и се опитваме постоянно да участваме в различни проекти, които да ни помагат във финансирането. Фактът, че сме частна структура, затруднява лесния достъп до включване в програмата. Екипът инвестира изключително много личностен ресурс, както и професионално и човешко разбиране,” разкрива Галя Касабова и допълва: "Ако този модел бе подкрепен финансово от държавата и в частност от НЗОК и социалните институции, нещата щяха да бъдат различни - нямаше да бъде ограничена възможността да има повече хора, които да бъдат излекувани.”" - АМИ НЕКА!! Да не се прави държавата, че тези хора не съществуват!!
8
Дива Самодива 08.07.2013|15:21
Сигурно трябва или да си много глуапв, че да стигнеш до това място или да си крайно отчаян, не виждам друг смисъл да се подлагаш на подобно безумие!
7
Блабла Блаблаблабла 08.07.2013|15:20
Ами то пак си е затворено, но не е така приличащо на истински затвор или психиатрично заведение. За съжаление не само това е нйа-важното
6
Практична домакиня 08.07.2013|15:19
Късмет на всички лекуващи се, само това мога да пожелая.
5
Дива Самодива 08.07.2013|15:18
За съжаление, колкото и да има готини такива места, ако нямаш собствена воля и някаква стимулация да се спасиш, няма кой да ти помогне, както за всички неща в живота.
4
Блабла Блаблаблабла 08.07.2013|15:08
За съжаление съм имала познати посещаващи подобни места. На моменти много им помогнаха, но те самите се предадоха. Не знам дали са живи все още...
3
nedostapnata moma 08.07.2013|14:23
права си хубаво е да се борим сами , но явно тези хора са прекалили и в някакъв момент не са успявали да се преборят затова и ги има тези места
2
Videlina Kirilova 08.07.2013|14:05
Най-добре е изобщо да не се стига да къщата Феникс и да се научим сами да се борим със зависимостите , но понякога е толкова трудно, че не можем да се справим сами, хубавото е, че има такива места, на които можеш да се научиш как да започнеш отначало.
1
sexapilnata pichka 08.07.2013|14:01
изглежда приятно място с добра програма която хем е строга , хем се грижи много добре за емоционалното състояние на хората там ,което е много важно . в повечето места които съм чувала за такава помощ ги затварят и нищо повече , сигурно се чувстват като затворници а на това място явно не е така
Блондинка си говори с приятелка: -Вчера ходих на очен лекар. -И какво ти каза? Как си със зрението? -Със зрението съм добре, но има друг проблем. Докторът ми каза, че трябва да науча азбуката.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Любовта не е в другия, тя е в нас самите - ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти