Прибираме се уморени от работа, отскачаме до кварталния магазин, за да напазаруваме нещо за вечеря. Взимаме това-онова, пълним кошницата с продукти и отиваме до любезната дама на касата, която още по-любезно ни предлага торбичка, за да има с какво да отнесем желаните стоки до обиталището си. Ако пък сме минали през щанда за плодове и зеленчуци, там всичко е в отделни найлонови пликчета. Как иначе да ни претеглят трите праскови и двете краставици? Ситуацията се повтаря на следващия ден и на по-следващия, и на по-по-следващия. Така ние, потънали в собствените си грижи, мисли и голяма доза нехайство, от понеделник до неделя се прибираме вкъщи с по една торба повече. Но днешният ден е по-различен от всички останали.
Отключваме едва-едва вратата, заради няколкото чанти покупки, с които сме се натоварили, и ни застига лавина от найлонови торбички. Засипва ни. Всички онези торбички, които някога сме прибирали през целия си съзнателен живот. Найлонова инвазия.
За една година в света се използват повече от 1,2 трилиона найлонови торбички, а по данни на Министерството на околната среда и водите в България се купуват около 3 200 000 000. Всеки българин използва средно по 1 найлонова торбичка на ден, а 80% от тях - еднократно. Дори не се замисляме какво причиняваме на околната среда с всяка една найлонка, която "невинно" приемаме от продавача. Така, като че ли "от нищото", се оказваме обградени отвсякъде с полиетилен. Той е по клоните на дърветата, по полянките, където играят децата ни, на морския бряг, където прекарваме лятната си отпуска. "Напада ни" у дома, но ние го изхвърляме в кофите за боклук навън и забравяме за проблема, както щрауса зарива главата си в пясъка и мисли, че всичко е наред. Само че, не е.
Какво правят институциите?
В началото на тази година с наредба се въведе такса за тънките прозрачни найлонови торбички, които вече се търгуват 15 стотинки за брой, през 2012 се предвижда таксата да скочи на 35 стотинки, през 2013 – 45 ст, а през 2014 – 55 стотинки.
Звучи твърде хубаво, за да е истина. Проблемът възниква от това, че наредбата за въвеждането на екотаксата бе отложена за средата на годината, но производителите на найлонови торбички отказват да плащат, преполовили 2011.
Явно единственото нещо, което може да ни накара да вложим мисъл в консуматорското си поведение, е държавата да ни удари по джоба. При това да ни удари здраво и със сила.
Световният пример
Още през 2002г. Ирландия въвежда допълнителна такса за всяка найлонова торбичка в размер на 0.15 евро. Ефектът е светкавичен и за изключително кратко време употребата на полиетиленови пликове намалява с внушителните 90%. След още едно увеличение през 2007г. (до 0.22 евро) търговците окончателно се ориентират към торби от биоразградими продукти.
През 2007г. Белгия забранява употребата на найлонови торбички с декрет, а от 2009г. във Великобритания торбите за еднократна употреба не се предлагат безплатно.
От 2009г. в големите магазини в Румъния не се предлагат безплатни найлонови торбички. Налага се такса за всяка торбичка от неекологичен материал в размер на 0.20 леи, или 0.10 лв.
От януари 2011 използването на найлонови торбички в Италия също е забранено. Италианците бяха едни от най-големите потребители на найлонови торбички – формираха около една пета от потреблението на Стария континент, или по 330 найлонки на глава на населението. Сега магазините предлагат торби, щадящи природата – от плат, хартия или от други биоразградими материали.
Примерът у нас
В България все още няма магазини като италианските. На пръсти се броят и общините, които с наредби казаха: "Не!" на найлоновите торби в супермаретите.
В Кюстендил от година и половина вече работи система, целяща да намали потреблението на полиетилен.
Следвайки примера на Кюстендил, зимната столица на Балканите, Банско, миналата година се сдоби с машина за производство на екоторбички от хартия.
От месец юли в търговските вериги във Варна пък влезе в сила забрана за полиетиленовите торби за еднократна употреба. Гласувана от общинските съветници, наредбата все още не се спазва. Но във Варна се зароди и идеята за обявяване на официален ден без найлонови торбички.
Една от големите ни вериги супермаркети пък започна да предлага на клиентите си бързоразградими торбички и опцията "Торбичка под наем". Идеята – наемате си торбичка и по-късно я връщате за рециклиране и получавате парите си обратно.
Какво можем да направим НИЕ?
Да носим торбичка винаги със себе си, когато тръгнем да пазаруваме.
Ако все пак сме забравили пликчето вкъщи, да отказваме найлонка за всяка глупост, която сме си купили, като пакетче дъвки, например.
Да насърчаваме близките, приятелите и колегите ни да вървят по нашите стъпки. Промяната започва с един, а после сама си проправя път и намира последователи.
Да се снабдим с красива торба от плат от някоя верига магазини или от някой бутик секънд хенд. Може и да си направим сами и да я украсим, както искаме. Както и за близките ни. Модерно е да бъдеш еко!
| 33 | 0 |
