Тя е режисьор на границата между Дивия изток и Сигурния запад

“Вяра, любов + уиски” на Кристина Николова разказва за избора между сигурност и любов, за разликите в манталитета на българи и американци

Вече ви показахме трейлъра на новия български филм "Вяра, любов + уиски”, чиято галапремиера ще се състои на 1 ноември.

Обяснихме и защо именно тази лента предизвика такъв жив интерес от страна на Jenite.bg. Винаги сме щастливи, когато имаме възможност да се запознаем, да запознаем и вас, с личната история на една вдъхновяваща дама, която умее да сбъдва мечтите си. Да се реализира с хъс и талант.

Режисьор на "Вяра, любов + уиски” е младата българка Кристина Николова. На 17 години тя заминава да учи в САЩ. И признава, че дебютният ѝ филм е базиран на спомените ѝ за летата, които е прекарвала в България: "Както повечето емигранти, всяко лято бях тук и се държах като вързана и пусната, както казваше баба ми. Винаги влюбена и винаги ми беше трудно да си тръгна”.

Нели, главната героиня във филма, също се завръща у нас от Америка. Започва връзка с Вал (в ролята - татуираният любимец на българската публика Валери Йорданов). Самата Кристина описва персонажа като "страстен, импулсивен. Пълен с интензивна емоция, над която няма контрол. Романтичен по разрушителен начин. Без планове за бъдещето, но с умение да изживява момента до последно.”

Вал е пълната противоположност на годеника на Нели от Америка. Той също пристига в България и заплита сюжета, изправяйки героинята пред сложна дилема. Ето какво ни разказа самата режисьорка за себе си и за житейските въпроси, които поставя в своята лента:

Кристина, можем ли да кажем, че във "Вяра, любов + уиски” става въпрос основно за трудния избор между любовта и сигурността?
Да, филмът разказва за избора между любовта и сигурността. Този избор е още по-труден, когато си чужденец в една държава, когато няма на кого да се облегнеш, или къде да отидеш, ако се скарате с гаджето.

Сигурността е не само на материално ниво. Когато обичаш някого, сърцето ти се отваря и може да бъде наранено - така сигурността се изпарява. Но "истинската любов никога не протича гладко”, както е казал Шекспир.

Тя е режисьор на границата между Дивия изток и Сигурния западВалери Йорданов и Ана Стояновска в кадър от "Вяра, любов + уиски"
Смяташ ли, че в действителност наистина се случва така - човек обикновено трябва да избере между истинската любов и отношенията, които носят по-скоро сигурност и спокойствие?
Да. Пред всяка жена се явява този избор - дали да се омъжи по любов или за сигурност. Пред мъжете този избор е друг - дали ще се оженят по външност или по сърце.

Кое е правилното решение?
Любовта. Винаги. Сигурността рано или късно се превръща в златна клетка. Но това е по-малко очевидно, отколкото онова, което се случва като се ожениш по външност.

Какъв смисъл влагаш в заглавието "Вяра, любов + уиски”?
Когато няма надежда в бъдещето, хората живеят до дупка, докато са млади, без да мислят за последствията. В този смисъл много млади хора, не само в България, са заменили надеждата с алкохол.

Но ти не си от хората, които губят надежда. Ще ни разкажеш ли как едно момиче от България успява да се пригоди към Америка, да си стъпи на краката и да започне да реализира стремежите си?
Според моя опит и наблюдения това, което ми помогна да се интергрирам и да "стъпя на крака” беше, че отидох сравнително малка - на 17, и че завърших университет там. Така започваш живота си наравно с другите. Иначе това със стремежите е въпрос на отношение към живота. От дете смятам, че всичко е възможно. Трябва само да го поискаш, а съответните мисли и молитви създават твоята реалност.

Как реши да се занимаваш с кино?
Заминах за Америка да уча икономика, макар че родителите ми са кинаджии. Влязох случайно в час по кино - там те насърчават да пробваш всичко, докато си в колежа, за да "се намериш”. В този час един преподавател беше пуснал експериментален филм и караше студентите да правят хартиени самолети и да ги мятат към екрана, върху който сякаш бушуваше страшна битка, само благодарение на сенките от хартиените самолети. Магия. Веднага промених специалността си.

Тя е режисьор на границата между Дивия изток и Сигурния западЛяво - Кристина на снимачната площадка на "Вяра, любов + уиски"; дясно - бременна в 9-ия месец, Кристина е оператор на първия пълнометражен филм на съпруга си.
Смяташ ли, че един млад режисьор може да се реализира със същия успех и ако учи и твори в България?
Добре е като режисьор да бъдеш заобиколен от различни култури. Това ти дава по-широка перспектива за човечеството, което пък обогатява историите ти. Но ако имаш въображение, талант и желание, можеш да направиш добър филм навсякъде. За цялостна реализация сигурно е по-лесно да си в по-голяма страна.

Как би синтезирала различието между България и Запада?
Във филма героят на Явор Бахаров задава този въпрос на Нели и тя отговаря: "В Америка хората живеят, за да работят, а в България работят, за да живеят”. Там вярват, че всичко е възможно, но нещата, които искат, не са верните: комфорт, пари, коли.

В България имаме много душа и сърце, тъй като сме минали през толкова болка и страдание - единично и като нация. Но пък и затова много от надеждата е разрушена. Тук ценя свободата, искреността и топлотата в общуването. В американците ценя толерантността, липсата на цинизъм и силния индивидуализъм.

Как се прие "Вяра, любов + уиски” в Щатите? До каква степен чужденците могат да разберат противоречията, заложени в сюжета?
Прие се страшно добре. Разбраха го повече, отколкото очаквах. Оказа се, че проблемът с избора между малката страна и голямата страна може да бъде видян и като избор между малкия град и големия град. Не всички в Америка живеят в Ню Йорк и Лос Анджелис.

Филмът се хареса най-много на юг - в Далас, където получихме голямата награда в местния най-голям фестивал. Може би американските южняци са по-близки като манталитет до нас.

Тя е режисьор на границата между Дивия изток и Сигурния западКристина и съпругът ѝ Пол
Имаш ли притеснения относно това как филмът ще бъде приет от българските зрители?
Имах много притеснения преди първата прожекция във Варна, но тя мина много добре. Сега пак имам, но по-малко. Най-лесното е да не ходиш на прожекциите, а да изпиеш едно уиски, докато тече филмът. Но моят съпруг ме кара да ходя всеки път, за да усетя публиката. Трудно е и често му стискам ръката до посиняване. И всяка прожекция минава различно. Едно е да видиш филма с български имигранти в Ню Йорк, а друго - с местни американци в Парк Сити, Юта.

Кой момент, свързан с реализирането на филма, беше най-щастлив за теб?
Сигурно бях най-щастлива, когато получих субсидията от Национален филмов център. Помня даже момента, когато баща ми ми се обади. Истината е, че в този момент филмът стана реалност. Следващият миг беше, когато видях Валери и Ана на едно място и осъзнах колко добре стоят заедно.

Кои бяха най-големите трудности?
Най-трудно ми беше, когато моят сегашен съпруг, тогава приятел, си тръгна от България, оставайки ме с разбито сърце точно преди началото на филма. Тогава за да събера сили, заминах за морето и всяка сутрин тичах, къпех се и плачех. Както е казала Карен Бликсен, "Солта лекува всичко - било под формата на сълзи, пот или море”.

Ще ни разкажеш ли за работата си по филмови проекти преди "Вяра, любов + уиски”? Кои минали успехи са най-важни за теб?
Преди да уча режисура в Ню Йорк работих като оператор. Гордея се с работата над филми, които имат социално значение и са променили някого. В България снимах със Зорница София документалния филм "Смъртта и целият път обратно” за хероинозависими и алтернативни методи за лечение.

Също така се гордея с работа, която е променяла мен - която е била толкова трудна, че съм ставала по-силна след това. В Америка снимах един късометражен филм нощем в планината Адирондакс и беше толкова страшно, че тайно си плаках преди един от най-опасните кадри - снимах на снежна шейна от ръка, летейки с 80 мили в час върху полузамръзнало езеро.

Какво ти предстои занапред?
В монтаж съм на първия пълнометражен филм на моя съпруг, на който бях оператор (заедно със Александър Станишев) и продуцент. След като представим него, ще снимаме следващия мой филм. Обещали сме си да се редуваме.

Тя е режисьор на границата между Дивия изток и Сигурния западКристина със своя съпруг и съсценарист Пол и оператора на "Вяра, любов + уиски" Александър Станишев
Благодарим на талантливата Кристина за това интересно интервю! Пожелаваме на нея и съпруга ѝ успех във всички филмови и житейски начинания, с които се захващат! 

Билет за премиерата на "Вяра, любов + уиски" можете да спечелите, като се включите в играта на iNews.bg. А ако вие искате да продълважаме да ви срещаме с позитивни, креативни и вдъхновяващи личности от България и света, можете да се присъедините към Jenite.bg във фейсбук.

7 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



4
Не е посочен 30.10.2013|16:16
Нямам търпение да си дръпна този филм от торентите .
3
Не е посочен 28.10.2013|11:27
дано да излезе хубав филм,напоследък голяма реклама,а филмът накрая не е нищо особено.
2
Не е посочен 28.10.2013|10:38
И на мен ми изглежда много интересен и искам да го гледам.
1
Не е посочен 25.10.2013|17:41
Филмът определено изглежда доста интересно и сюжетната линия е много увлекателна.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay