Всички деца играят еднакво

Детската игра винаги е една и съща

Всички деца играят еднакво

Весел детски смях ме задмина вчера на улицата. Два силуета на мъници, които ми стигаха до кръста. Момче и момиче, брат и сестра. Игра на гоненица. Единият настига другия по някое време. И всичко започва от начало.  

Усмихнах се още, щом ги чух
да идват зад мен. Огласяха с шумните си бързи стъпки и звънтящи гласчета цялата улица. Настигнаха ме и тогава гласовете придобиха образ. Два малки мургави силуета. Замислих се, че детската игра винаги е една и съща. Не признава цвят на кожата, материално състояние, не са ѝ нужни скъпи играчки. А само две крачета, които да тичат.

Минувачите се отдръпваха от идващите насреща им деца, освен за да избегнат сблъсъка, за да не се докосват до тях. Мръсни и дрипави, но със същите бисерни усмивки като чистите и добре облечени деца. А само колко красиво бе момичето! С розова рокля с бухнали ръкави и воали, клин отдолу. Избръсната глава. Уилоу Смит, само че не от Холивуд, а от българското ромско гето. Едва ли някога ще разбере, че в розовата дрипава рокля има нещо пънк, а бръсната заради въшките глава е по последните тенденции в коафьорството. Момченцето пък приличаше на същински Том Сойер или Хъкълбери Фин.

Недалеч, седнал на тротоара в непосредствена близост до кофата за боклук стои баща им. Несъзнателно поставяме хората като него точно на това място, като че ли и те знаят добре къде трябва да стоят. На боклука.

Отпуснал е тежестта на цялото си тяло върху бордюра. Децата се закачат с него, но бащата е потънал в мисли, а може би дреме. Стои неподвижно, докато целият свят минава покрай него.

Един такъв живот на улицата и в дълбока мизерия предполага дълбока промяна на личността. Колкото и парадоксално да звучи, хората като този баща може би в един момент започват да се чувстват комфортно в тази си роля - позиционирани встрани от обществото, до кофата за боклук. Години наред ги гледат и подминават лица, изразяващи безразличие, презрение или съжаление. Няма го и общуването, заменено е с отвръщане на главата. Очите не срещат очи. Едните гледат надолу, а другите - настрани. Емоциите са притъпени.


А гоненицата и смехът на децата продължават. Играта им е като на всички други деца. Усмивките, радостта и блясъкът в очите също. Улисани в закачки и в своето детство, до тях не достига пренебрежението на околните. Богатият им вътрешен свят рязко контрастира с грозната външна действителност. Бедна духовно и емоционално у минувачите.

20 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



9
silviq yordanova 04.07.2012|11:54
много вярно,само на компа да стоят им стига
8
Mer Zlatkova 04.07.2012|10:50
Децата за разлика от нас не са обременени от предразсъдъци и с радост биха си играли с измърляните си другарчета, ако родителите не им вменяват, че това не е редно.
7
Roberta Tododrova 04.07.2012|09:48
Детската игра винаги е една и съща, усмивката, блясъкът в очите...но всичко свършва до там и от там нататък започват различията по пол, раса, възраст, усложнено наречени от възрастните-дискриминация.Нима би било по-добре ако бяхме клонирани и всеки ден се разминавахме със себеподобни?Светът е шарен, хората са различни, именно в това се корени съвършенството на живота.
6
hristina dobreva 04.07.2012|09:19
много хубава история,наистина понякога сме големи сноби,но и самите роми имат голям принос за това ни отношение,към другите етноси изобщо не сме така враждебно настроени,и все пак-въпреки всичко-децата са си деца,така е,те не са виновни за нищо
5
Анита Кралева 03.07.2012|18:10
хубава история, много ми хареса!
4
Фани Василева 03.07.2012|17:52
Много добра статия, която показва какви сноби сме понякога! На тези деца аз дори им завиждам, тъй като тичат боси и дрипави по поляните сред пуснатите наоколо коне, крави и Бог знае какви домашни животни, а не биват хокани непрекъснато да не пипат това или онова... За жалост лошата среда и пример, който имат пред себе си ги тикат към бездната на нищета и улицата.
3
mihaela angelova 03.07.2012|14:41
играят еднакво , ама днешните деца са ощетени от много игри , които ни е сме играли
2
bojidara naneva 03.07.2012|14:30
Така си е....дечицата наистина умеят да живеят пълноценно и да са щастливи истински- това са едни от най- хубавите години :)
1
jaba kikirica 03.07.2012|14:28
Така е...децата са си деца- знаят кое е важно и как наистина да се радват на живота :)
Блондинка се обажда на компютърен специалист. Има проблем с компютъра си. - Ало! Имам проблем с компютъра. Пише ми на монитора, че не ми разпознава принтера. -И Вие какво направихте? Ами обърнах...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти