Не се омъжих за "мъжа на мечтите ми", но нямаше как да съм по-щастлива

Не се омъжих за "мъжа на мечтите ми", но нямаше как да съм по-щастлива
pixabay

Когато за пръв път се срещнах със съпруга ми, бяхме две 14-годишни хлапета в часа по математика. Бихте си помислили, че сме седнали един до друг и сме се влюбили от пръв поглед, но истината е, че колко и да не се гордея бях доста повърхностна тийнейджърка тогава и не исках да има нищо общо с него.

В гимназията, съпругът ми беше "смотан", на тийнейджърски език. Той беше слаб и имаше брекети и акне. Той беше невероятно интелигентен и обсебен от "Междузвездни войни". Косата му никога не е била оформена добре. Все още си спомням как рошавата му кафява коса покриваше очите и ушите му. В дрехите му липсваше и стил. Носеше широки дънки и странни ризи и като цяло той изобщо не беше мой тип момче.

Около един месец преди края на годината, съпругът ми и аз по някакъв начин се озовахме в една и съща компания. Неговият външен вид и стил бяха почти същите като преди четири години, но за пръв път започнах да забелязвам неговата личност. Той беше супер забавен. Имаше голямо чувство за хумор и можеше да ме накара да се разсмея, както никой друг не можеше. Когато се приготвях за училище сутрин, нямах търпение да го видя. След училище не спирах да мисля за него и се усмихвах само при мисълта за това момче и начина, по който ме кара да се чувствам.
Тъй като прекарвахме все повече време заедно, разбирах все повече неща за него и ми харесваше все повече. Той имаше толкова добро сърце и беше толкова истински, че не можех да се наситя. По онова време ми беше трудно да призная, че си падам по него и го отричах пред приятелите си. 

Той ме покани на абитурентския бал и аз казах "Да". Започнахме да излизаме и нещата започнаха да се развиват по нормалния начин. Седем години по-късно се оженихме, а денят на сватбата ни е един невероятен ден, който ще остане завинаги в сърцето ми. Никога няма да забравя колко красив беше той в този костюм- момчето, което никога не съм мислила, че ще се окаже мъжът на живота ми. 

Наскоро отпразнувахме 10-тата си годишнина. Мъжът ми все още е малко странен, но аз го обожавам. Дори смятам, че съм станала като него. Толкова се радвам, че в гимназията успях да се отърва от глупавото си повърхностно мислене и не изпуснах този прекрасен човек с огромно сърце. Той продължава да ме разсмива и кара сърцето ми да е пълно с любов. 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

4 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти