“Годината на дивия заек”: Дори трагичните истории имат хубав край

Финландски хумор по детински, но за възрастни

“Годината на дивия заек”: Дори трагичните истории имат хубав край
Колибри

Идвало ли ви е някога наум да изоставите всичко, което ви е доставил животът досега, и да избягате в дълбоката провинция, далеч от шума и стреса на града? "Годината на дивия заек” (изд. Колибри) е книга, която по прецизно-психологически начин ще представи подобни мисли като привлекателни, а за някои читатели – дори и желани.

В своя роман "Годината на дивия заек” финландският писател Арто Паасалина разказва за любовта и приключенията на един изморен от посредствения си живот журналист и едно диво зайче. Книгата е сборник от небивали премеждия, през които двамата минават, но и от които винаги се измъкват (почти) невредими.

През една красива лятна вечер, на път за Хелзинки, двама командировани колеги (фотограф и журналист) претърпяват малък инцидент. По невнимание те удрят с колата си застанало на пътя диво зайче.

И докато случката по никакъв начин не трогва първия, тя променя целия свят на журналиста Карло Ватанен. Само няколко минути са му нужни, за да разбере, че да остави работата, съпругата и ежедневието си в големия град, е най-правилното решение в живота му.

"Ватанен се замисли за жена си в Хелзинки. Обзе го тягостно чувство.
Ватанен не харесваше жена си. Тя беше такъв един зъл, лош човек. Беше се проявявала като зла или по-скоро като себична през целия им брак. Имаше навика да си купува грозни дрехи, грозни и непрактични, и да ги носи кратко време, защото в крайна сметка и на нея не й харесваха. Със сигурност би сменила и самия Ватанен, ако можеше да го направи със същата лекота, с която си сменяше дрехите.

***

Една пролет жена му забременя, но веднага направи аборт. Детското креватче би нарушило хармонията на мебелировката, обяви тя, но след аборта Ватанен узна една по-вероятна причина – бебето не беше от него.
- Да не би да ревнуваш от мъртвия ембрион, глупако – бе казала жена му, когато Ватанен повдигна въпроса."

Впоследствие, от подтиснат и напрегнат мъж, Ватанен се превръща в "човек със задълбочено мислене, сериозен, с добър характер”, чийто най-верен другар става пострадалото зайче.

Той се "преквалифицира” в дърводелец и ловец, какъвто именно е и неговият създател Паасалина, и започва да изкарва прехраната си чрез различни поръчки. Новият му живот преминава в гори и на поляни, в колиби и кръчми, а ежедневието му е изпълнено със събития с най-фантастични сценарии, в които виждаме дори човешкото в човека.

"След около два часа Ватанен се озова в някакво село. Тръгна по селския път и стигна до един червен павилион – каква приятна изненада. Около павилиона се суетеше младо момиче. То, изглежда, тъкмо отваряше магазинчето си.
Ватанен се приближи до павилиона, поздрави, седна на пейката пред него. Момичето вдигна кепенците и влезе вътре, дръпна настрани прозорчето и каза:
- Отворено е. Какво ще желаете?
Ватанен си купи цигари и бутилка лимонада. Момичето внимателно огледа Ватанен и попита:
- Ти да не си престъпник?
- Не съм… Изплаших ли те?
- Не че ме изплаши. Но понеже дойде от гората…
Ватанен извади заека и го остави на пейката пред павилиона.
- Я, имал си зайче! – зарадва се момичето.
- Това е див заек. Намерих го.
- О, горкичкото, крачето му е зле, ще му донеса моркови.
Момичето заряза павилиона и изтича до близката къща. Не след дълго се върна с връзка кални моркови от миналогодишната реколта. Изплакна ги с лимонада и ентусиазирано ги подаде на заека, но той не пожела да ги яде. Момичето малко се разочарова.
- Май не му харесват.
- Той е малко болен. Има ли в това село ветеринарен лекар?
- Ами да, Матила, но той не е оттук, идва от Хелзинки за през лятото и си отива през зимата. Вилата му е ей там, на брега на езерото. Ако се качиш на покрива на павилиона, ще ти я покажа.
Ватанен се качи на покрива. От двора на магазинчето момичето му обясни накъде да гледа и каква е на цвят къщата. Ватанен погледна в указаната посока и успя да забележи вилата на ветеринаря. После се спусна от покрива с помощта на момичето, което го придържаше отзад.

Още с излизането си "Годината на дивия заек” придобива огромна популярност в скандинавските страни. По-късно и Европа приветства положително заглавието, като дори и самият писател-скептик Фредерик Бегбеде ("Един френски роман”, изд. Колибри) изказа възторга си към книгата. За успеха на романа говори и неговата екранизация от 2006 г. със заглавие "Заекът на Ватанен". Тя е френско-белгийско-българска копродукция, в чийто главен герой се превъплъщава Кристоф Ламбер.

"Годината на дивия заек” е четиво, гарнирано с финландски хумор по детински, с който всяка - на пръв поглед трагична - история търпи положително развитие и, разбира се, край.

3 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Блондинка си говори с приятелка: -Вчера ходих на очен лекар. -И какво ти каза? Как си със зрението? -Със зрението съм добре, но има друг проблем. Докторът ми каза, че трябва да науча азбуката.
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти