Любопитно ми е колко от вас могат да издържат на изпитанието, наречено "технологична диета". Е, тази диета не задължава да не се любуваме на удоволствието, което носи храната, но препоръчва ограничения достъп до технологичните уреди.
Замислих се, ако аз се подложа на такава диета, как би преминал един ден от живота ми. Ставам сутрин, приготвям си задължителното ароматно кафе, но вместо да седна пред компютъра и да check-на всичко, случило се през нощта в мрежата, оставам известно време насаме с мислите си. Ще реша какво да облека и с кой да се срещна, наслаждавайки се на гледката от прозореца или от терасата. На свеж въздух, само с чаша ароматно кафе.
Замисляйки се осъзнавам, че времето ми за сутрешни приготовления (всички знаем колко много ни е нужно) ще се удвои, та дори утрои! Аз заслужавам това време - за да бъда в хармония със себе си, за да изглеждам добре и да се чувствам удовлетворена. Така че bye-bye computer, hello life!
Животът далеч от компютъра всъщност не е никак лесна задача. Най-ужасяващият недостатък за мен е музикалното лишение. Нито съм даровита певица, нито се задоволявам от весело тананикане, така че наистина се усеща силната липса на любимите звуци. Та дори да не са най-любимите парчета, просто ей така да звучи нещо приятно, за фон. Така че при мен технологичната диета няма да се спазва в пълния си смисъл. Сигурна съм и при много други, жестокост си е да се лишаваме от цветния музикален свят. И така - здравейте отново в живота ми jazz, funk и всички ваши приятели!
Е, освен музикалното прегрешение, си позволям и 5-минутно бягство от технологичните ограничения. Все пак трябва да се отърва от изкушението наречено "интернет", пък и да узная къде се случват най-интересните събития и каква ще е утрешната прогноза. Последното, за да са ми по-лесни сутрешните размисли.
Тревожен обаче е фактът, че страдащите от "мултимедийно затлъстяване" несъзнателно вредят на живота си. Поредното проучване, на което попаднах, доказва че за "технологичните шишковци" е по-трудно преминаването от една задача на друга, затрупани от безкрайния обем информация, която често е несъществена. Според калифорнийските учени, и според мен, технологичният свят превзема истинската реалност, като днес играе дори по-голяма роля в ежедневието на много. Но дали поредното съобщение може да предизвика същите емоции или да изгради спомен, равен на емоционалния разговор очи в очи? Знаем, че отговорът е негативен, тогава защо продължаваме да се вторачваме в снимките на приятелите си, вместо просто да им звъннем?
| 22 | 0 |
