Защо си сложих силиконови импланти след като родих?

Защо си сложих силиконови импланти след като родих?
pixabay

Реших да си сложа силиконови импланти шест месеца след като родих. Знам, че хората ще ме съдят за това, че не приех тялото си след раждането, но решението ми ми върна самоувереността.

Медицинската сестра и аз влязохме в стая, пълна с гърди. Бяха ми показани различни опции на импланти – различни размери, форми, материали и текстури. "Просто искам да си напълня сутиена отново", казах. Тя ме накара да се съблека и да застана пред машина, която фотографира гърдите ми от всеки ъгъл. А снимките се появяваха на голям екран.

Ако в този момент не бях сигурна, че искам да се подложа на операция, виждайки снимките си щях да се съглася процедурата да се случи веднага. За първи път виждах гърдите си по този начин и картинката беше страшна. Напуснах клиниката с цяла папка със снимки и графики как евентуално биха изглеждали гърдите ми след операцията.

Може би това беше времето, в което трябваше да размишлявам. Трябваше да осъзная, че като кърмеща майка, гърдите ми са тези, които хранят детето ми. Трябва да приема с отворени обятия новото си тяло и да нося белезите, целулита и моите нови увиснали гърди с гордост. Не би трябвало да се срамува от начина, по който изгледам. Трябваше да разпозная чудесата на човешкото тяло.

Това трябваше да направя, но не го направих. Направих си операция на гърдите. Знам, че разкривайки това, светът ще ме оплюе. Някой някъде ще започне да ръси обиди по май адрес. Как казвам на майките да игнорират обществения натиск и майките, популярни в Инстаграм. Коя луда майка ще си сложи силикон?

Честно, разбирам гледната точка на подобни хора. Това не е никак нормално. Не е и евтино. И не е опция за всички жени, които го обмислят (отне ми две години, за да изплатя двата импланта). Познавам много хора, които биха ме обвинили за решението ми. Но за мен операцията беше нещо, което трябваше да направя, нещо, от което наистина имах нужда. Чувствах се деформирана. Не знам дали другите жени се чувстват така, но аз изпитвах такива емоции. Исках да се поглеждам в огледалото и да не избухвам в плач.

Две седмици след консултацията се подложих на операцията. Някои ще се запитат как не съм се страхувала? Наскоро извадиха 3-килограмово бебе от мен – аз съм безстрашна.

Искам да кажа на всички майки, независимо дали са родили наскоро или вече имат пораснали деца, борете се за желанията си. Ако не е харесвате, направете всичко възможно да възвърнете увереността в себе си.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

1 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Чини ми се, всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими. Човек...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти