Казваме, че с любовта се лети в облаците, но същевременно упорито се опитваме да я приземим. Да намерим математически точни отговори: на какъв принцип се влюбваме; какъв срок на годност има романтичната връзка. Нормално ли е да си изневеряваме? Философи, психолози, хора на изкуството и почти всички хора въобще - сякаш масово са впрегнали усилия да търсят отговори на въпросите, от които уж само сърцето би трябвало да разбира.
Поредната дейност в тази насока се състои в изследване, проведено от британската компания Opera North. Чрез него са установени любовните наклонности на 2000 възрастни през целия им живот - колко пъти са се влюбвали, на каква възраст, в какви хора. Както може да се очаква, резултатите за пореден път доказват, че сюжетът от приказките рядко се осъществява в реалността. Или че след "заживели щастливо" са се случили разни неща, които разказвачът ни е спестил. Независимо дали са принцове на бели коне, чудно красиви девойки или придворни шутове, малцина могат да се похвалят с розово и вечно изживяване на една-единствена любов. Хем изпепеляваща, хем пък и нежна.
Да се върнем на земята. От отговорите на участниците в изследването става ясно, че хората се влюбват средно по 4 пъти в живота си. Възрастта за установяване на трайни семейни отношения е около 27 години, като едва 33% са щастливците, които успяват да постигнат такава идилия с първата си любов. Тъжното е, че половината от останалите все още държат на пиедестал неръждивите стари трепети и съжаляват, че са "изпуснали" човека, който пръв ги е научил какво значи да обичаш.
Разбира се, вероятността да си изгубим ума по някого е най-голяма, когато сме още на 20. С времето намалява, но все пак - трима от десет анкетирани са заявили, че и над 40 успявали да се влюбят.
В кого? Според изследването, почти половината човечество все някога си пада по хора, с които не трябва и да си помисля да върти отношения. Обикновено това се случва повече от веднъж, което доказва и силно развитата ни способност да не се учим бързо от грешките си. Сред "неподходящите" обекти на чувства попадат непознатите, прекалено познатите най-добри приятели, дори родителите на приятели. Най-често обаче неподходящо залитаме по колеги. Но този факт не ни беше толкова странен, колкото откритието, че според цяла една трета от хората е възможно да си влюбен в двама човека едновременно.
Всички гореописани "прегрешения" масово се оправдават с разбирането, че не зависи от нас какво и към кого ще изпитваме - 77% от анкетираните бягат по този начин от отговорност. Разбира се! Къде-къде по-лесно е да припишем "вината" за полигамията си на закръглените деца с арбалетите, наричани купидончета. Е, не знаем за вас, но според нас цитираните резултати са що-годе адекватни и за българската реалност.
Това не означава веднага да започваме обратно броене на пръсти и да проверяваме дали сме се възползвали от полагащите ни се четири влюбвания на живот. Вероятно още ни е рано за подобни равносметки. Нека си спомним мъдрата мисъл, според която да си спомниш любовта, е като да се опитваш да усетиш аромата на роза през стъкленица. Изгубената любов вече е там, в миналото, не можем да я почувстваме и сравним. Нито можем безпристрастно да преценим дали е фалшива обич тази, която в момента изпитваме. Но очевидно на старини истински силните влюбвания отново ще навестят умовете ни и чак тогава бихме могли да ги преброим.
| 71 | 2 |
