Обикновена история за една необикновена жена

Обикновена история за една необикновена жена

Това е една съвсем обикновена история за една съвсем необикновена жена, която срещнах на едно доста прозаично място.

 

Баба Мария е на 72 години и има най-сините очи, които някога съм виждала. Реших да ви отнема следващите две минути, колкото са нужни, за да стигнете до края на текста, защото за четирите спирки на трамвая, през които пътувахме заедно, тя ме промени. Надявам се сега аз да променя вас.

 

Баба Мария отиваше до Пирогов, облечена скромно, колкото й позволява пенсията на една учителка. Децата й са в чужбина, а за десетина минути аз се превърнах във внучка й, която не беше виждала от години.

 

Как се запознахме? Банално, отстъпих й място. Банално, но рядкост днес в градски транспорт, където младите са уморени, а възрастните – не. Винаги ставам, дори понякога се питам защо съм толкова "ужасна" и не може ли поне веднъж да си затворя очите и да си постоя. Друго ужасно мое качество е, че винаги обръщам внимание на възрастните хора. Бях чела, че когато са сред хора, дори само да наблюдават другите, се чувстват по-пълноценни и по-щастливи. В този ред на мисли винаги съм се чудила защо автобусите и трамваите са пълни с пенсионери. Какво толкова имат да правят, къде толкова отиват? Ами може би правят нищо и отиват наникъде... Просто пътуват.

 

Според Баба Мария много съм приличала на внучка й – същата коса, усмивка и тъмни очи. Дали наистина си приличаме или на нея й се искаше, няма как да знам. Няма и значение. Баба Мария извади едно малко шоколадче, което беше купила за себе си, и ми каза: "Ето, баби!"

 

Тази жена с най-сините очи, които някога съм виждала, е самотна, болна и по-щедра от най-богатия.

 

Замислих се колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи. Четири спирки в трамвая, блага дума и една усмивка. А на нас днес, като че ли всичко не ни достига, дори когато имаме в повече – парите, времето, стоките, връзките...

25 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
V D 25.05.2011|08:57
Наистина са много малко хората, които стават в градския транспорт, за да отстъпят мястото си на по-възрастните от тях. Виждала съм какви ли не потресаващи гледки: падат докато се возят, защото не могат да се задържат на краката си; младите ги псуват за къде са тръгнали и защо трябва те да са прави. Толкова сме егоистични и ограничени, че чак сами не можем да се понасяме. Може и да нямат толкова спешна работа, колкото нас, но трябва да ги уважаваме. Те наистина са самотни, защото малко време ни остава да сме с тях и не им обръщаме достатъчно внимание. Много обичам моите баби, те са ме отгледали и са ми дали всичко, каквото са могли.
Блондинка се обажда на компютърен специалист. Има проблем с компютъра си. - Ало! Имам проблем с компютъра. Пише ми на монитора, че не ми разпознава принтера. -И Вие какво направихте? Ами обърнах...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
В един конфликт между сърцето и мозъка, следвайте сърцето си.
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти