Пораснали деца

Деца. Завинаги

Пораснали деца

С умиление се сещам за веселите /макар и понякога сълзливи/ детски моменти. Днес особено много. Обичам ги тези дни, обичам да разглеждам снимките от тогава и с развълнувано сърце да си припомням какво се е случило "на тази катерушка" и с "онази постригана Барби".

 

Удивена съм от смелата лудетина, която съм била... и честно казано ми липсва. Толкова много кураж, събран на едно място! Иска ми се дори една четвърт от смелия стражар да се завръща, когато се нуждая от него. Безстрашно, необмислено. Да тичам към всяка ситуация смело и емоционално, но като се замисля аз май го правя. И май продължавам да бъда дете, просто съм заменила размера на леглото, а контактите с куклите днес са такива с истинки хора.

 

Смисълът на ежедневието ми, когато бях на 7, бяха игрите. По цел ден, колкото еднакви, толкова и различни, подобни на игрите днес. Игри на роли - в офиса си играеш на служител, в магазина на купувач, а пред него - на любима. Правиш това, което ти идва отвътре, а развръзката е най-вълнуващата част от играта. Как ще изиграе своята роля останалият свят, какво ще последва. Човешките игри - изпълнени с емоции - досущ като онези от миналото.

 

И продължавам да звъня и затварям - понякога. Не знам какво да кажа, и тогава не знаех, може би от притеснение, защото ще разговарям с непознат.

 

Също като през 90 и някоя, отново се намирам на земята с одрано коляно или пред огледалото в тоалетната на елитен ресторант - окапана. Нищо не се е променило! Изглежда несръчността си остава до живот.

 

Когато остана сама вкъщи продължавам да се плаша от потропванията от съседния апартамент. Кой знае, може би това не са съседите, а е онази откачалка с куката, дебнеща ме от кухнята! По-добре да се скрия на сигурно - завита през глава.

 

И точно като тогава слушам вечния Майкъл Джаксън и се удивявам на "лунната походка" . И отново имам таен език с приятелките ми, то нашето дори не е език - усъвършенствахме се, разбираме се с поглед. И днес прибирам бездомните животни от улицата, подарявайки им един хубав душ и вкусна вечеря. Защото детството продължава... макар под друга форма.

 

Някои казват, че времената са различни, че никога няма да бъде същото. Само на мен ли ми се струва обаче, че всичко си е такова, просто леко прикрито?

 

28 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
V D 01.06.2011|15:00
Както се пееше в една песен на рапъра Конса "Бяхме деца, живота беше игра, сега не е така, както в онези времена. Въпреки това аз си спомням добре, бяхме всички заедно". Вече наистина сме големи, отговорни хора и от нас се изискват много неща. Но защо ли когато се събера с приятелите от детството ми някак се превръщам отново в това момиче, което бях преди? Беше наистина много хубаво, нямахме грижи и всичко беше различно. Сега нашите деца нямат това детство, което имахме ние, те се интересуват само от компютърни игри и Интернет. Много малко деца се срещат по селата през лятото, а ние през цялата ваканция си седяхме при бабите и дядовците, и по-весело не сме изкарвали никъде другаде. Наистина беше хубаво!
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Приятелството след любовта би ме унижило. Настаняването на една силна страст в малко симпатично...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти