Приятел в нужда се познава. А вие разпознавате ли го?

Дефиниция за приятелство

Приятелство. Женско / Мъжко ? Има ли го изобщо?

 

Чудя се, чудех си и сигурно "чудя" ще се преобразува и в бъдеще време. Трудно ми е да взема решение. Допитвам се до чичо Google, той пък може да ми предложи точното определение на тази така мъчна дума, и да ми покаже дали отношенията с моите познати се вписват като "приятелски". С много изречения чичото описва приятелството, а това което ми се набива на очи най-много гласи: "Какво е приятелят?Това е една душа,живееща в две тела.", казано от Аристотел.

 

Досега не съм срещала душата си, обладала чуждо тяло. Дори не съм се сблъсквала с човек, с който да се оприлича, да кажа "ама ние с нея/него много си приличаме!". Говоря за истинската си същност. Никога. И все пак някак си мисля, че имам приятели. Дори употребата на "имам" всъщност е неуместна. Аз не ги имам, аз ги познавам и често ги мяркам в живота си. Така е по-добре. Та с тези хора имаме еднакви интереси. Характерите - най-различни. Прекарваме много време заедно и ни е приятно. Разговаряме по много теми и споделяме разни въпроси, и ни е приятно. Ходим на места, където да задоволим общите интереси и ни е приятно. А на кой не му е приятно да му е приятно? А това приятелство ли е? Май все пак мога да отговоря положително. 

 

Според психолозите приятелското поведение е вид форма на алтруизъм. Висшата степен на доброта - идеята да помагаш и радваш някого, без да очакваш нещо в замяна. Дотук добре, но целият този розов ц/свят започва да ме дразни, да добавим нещо контрастно. Инстинктът за самосъхранение, полезният егоизъм... мисля, че се вписват. Колкото и да харесваш и уважаваш даден човек, неговия характер и качества, няма как да пренебрегнеш себе си. Поне аз не виждам начин. Не става дума за мръсните егоистични действия, а за онези ситуации, в които на първо място поставяш личните си интереси, и то по default, без да мислиш за другите. Досещате се, нали? Има моменти, в които предпочиташ да действаш сам, да откачаш с всичките мисли, които прехвърчат в съзнанието ти при проблем, но не и да ги споделиш с приятеля. Защото не си сигурен, че този човек ще те хване, ако паднеш. Той може да е там и да те чака с трамплин, но може да седи отстрани, и да наблюдава. И страхът, че е застанал удобно с пуканки в ръка, сякаш често надделява и ни превръща в разчитащите единствено на себе си. Има и друга гледна точка: той не е длъжен да те спасява, и въпреки това може да се нарече твой приятел. Още по-просто - не винаги трябва да те разбира, важното е просто да е там, някъде около теб. И сякаш повече клоня да вярвам точно в последното убеждение, иначе се обричам да бъда "безприятелствена". А аз знам, че около мен има някой, както казах, мяркат се разни добри хора.

 

Има ли го, няма ли го? Пак доникъде не стигнах с дефинициите. Едно поне е ясно - има определени хора в живота ни, които обичаме по определен начин. Може да е просто поради факта, че ТЕ СА част от този живот, чувствайки ги по-близки от нормалните познати. Но те са там и единственото, което можем да правим с тях, е да си се радваме взаимно. За останалото още не съм сигурна.

 

 

22 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти