Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски свят

За любовта към танците и арабската култура си говорим заедно с професионалист в областта

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски свят
личен архив

Запознати ли сте с ориенталския свят? Най-често срещаните асоциации, които се правят при споменаването на тези две думи, са кръшни танци и индийска (а защо не и арабска) култура. Той обаче съдържа в себе си много повече елементи, отколкото предполагате.

Именно за това ще си говорим днес с Цветина Данова - танцьор по ориенталски танци и организатор на различни обучителни и развлекателни събития, свързани с ориенталските танци и арабската култура. Нейните истории ще ви пренесат в един далечен свят - в земите на шумната, но не пошла, музика и в една култура, която, за съжаление, за нас е твърде непозната.

Ориенталските танци са неизменна част от живота на Цветина, която още от дете е привлечена от арабската култура. Като тийнейджърка се мести училище, където има изучаване на арабски. Постепенно започва да говори езика, а впоследствие предприема пътувания до различни държави от Близкия Изток. По-късно се насочва към танците, които променят живота ѝ.

Тя е и финалистка в различни конкурси по арабски танци по света и у нас. Изявява се на фестивали в България и в чужбина. Представя разнообразна програма от модерни и фолклорни изпълнения на различни събития и се изявява в тематични заведения в страната.

През последните три години постоянно усъвършенства познанията си, като не спира да се развива и да учи. У нас се обучава от Виолета Вълчева, като от 2014 г. посещава редовно лекциите в школа за танци "Бадрия". Същевременно често пътува до различни дестинации, където учи от най-известните преподаватели в света, като нейни основни вдъхновители са педагозите от египетски произход като Ранда Камел, Мохамед Казафи, Тито Сейф, Халед Махмуд и много други.

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски святличен архив

Занимаваш се с ориенталски танци от години. Разкажи повече за тяхната същност.
Ориенталските танци са много по-сложна материя, отколкото си представяме. Те не са просто един вид танц или начин на изпълнение. Бих ги сравнила с цяла една наука и съвкупност от различни учения, тъй като самите ориенталски танци обхващат огромен брой стилове от различни държави от Близкия Изток. Има както модерни и елегантни стилове, изпълнени с ефектни и по-артистични костюми, така и фолклорни, които се изпълняват с традиционни носии.

Хората у нас асоциират ориенталските танци единствено с една минимална част, да речем 10%, от тяхната същност. Това е така, тъй като рядко могат да бъдат видени по-традиционни стилове. Не е голям нито броят на танцьорите на автентични стилове, нито броят на местата, където те могат да бъдат представени.

Кога започна да се занимаваш с ориенталски танци и какво те провокира да го направиш?
Започнах да се занимавам преди четири години. Провокира ме интересът към арабския език и култура. Още от малка бях силно привлечена от този свят. През 2009 година започнах да уча езика, а впоследствие започнах да пътувам до държавите от Близкия Изток, за да опознавам техния бит.

Арабски танци видях за пръв път в Египет в изпълнение на известната Азиза от Кайро. По-късно започнах да танцувам. По принцип съм разпиляна и повечето неща ми омръзват бързо, посещавала съм всевъзможни танци и курсове за не по-дълго от месец. Първоначално ориенталските танци за мен бяха невинно хоби и развлечение. Колкото повече вниквах в материята обаче, толкова повече се влюбвах и започнах да приемам нещата по-сериозно.

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски святличен архив

Кое е онова нещо в арабската култура, което те привлича най-силно?
Като изключим танците, които разбира се са на първо място в класацията ми, голямо значение отдавам на арабската музика, без която не мога. Не говоря за съвременната музика, от която взаимстват нашите поп-фолк изпълнители. Визирам класическата музиката от 70-те и 80-те години, която наистина е много сложна и красива.

Харесвам арабската кухня и арабските подправки, вкъщи готвя главно с такива. Има една подправка, която е смес от седем различни – вкъщи е неизменна част от ястията. Харесвам и арабската архитектура, не говоря за модерните сгради като Бурж ал Араб в Дубай – те са модерни и ефектни, не отричам. Мен обаче повече ме привличат типични стари къщички. Обичам и пустинята, в нея се чувствам много спокойна. Като цяло харесвам доста неща от арабската култура, определено има нещо мистично в нея.

Учила си в 18 СОУ "Уилям Гладстон” в паралелка със засилено изучаване на арабски. Защо избра именно този език?
Не мога да дам конкретна причина защо избрах точно този език, беше нещо, което просто дойде отвътре. Арабският свят ме е привличал от малка, но не съм мислела, че ще започна да изучавам езика и ще навляза толкова навътре в културата.

Първоначално в 18 СОУ бях във френския клас. Това е училище с различни паралелки – има френски, немски, английски и испански, но има и много редки езици като арабски, китайски, японски, корейски и др. И до ден днешен не мога да си обясня какво точно се случи, но една сутрин, когато бях на 16 години, се събудих с идеята, че трябва да уча арабски език. Отидох и си купих единствения учебник у нас, написан от иракския професор Шакер Салим.

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски святличен архив

Започнах да уча сама много усърдно и настоятелно. Учех по цял ден, а вкъщи бяха шокирани какво точно се случва. За едно лято научих материала, който в арабския клас бяха научили за две години. В началото на новата учебната година се преместих там.

Бих казала, че езикът наистина е много труден, но при голямо желание не е невъзможно човек да се научи да чете и пише, било то и сам. Има 7-8 букви, за чието съществуване дори и не подозирах. Много е трудно да се произнесат от човек, който не е арабин.

Участвала си в различни фестивали по цял свят. Какво е чувството и кое шоу за теб остава като най-запомнящо се и защо?
Много е приятно да идеш на фестивал, защото там срещаш свои съмишленици и хора, които имат същите интереси като твоите. Изморително е, защото по цял ден ходиш на обучителни семинари и танцуваш средно от 6 до 10 часа дневно с малки паузи. Вечерите има различни спектакли. От няколко години фестивали има и в България, но аз и много други мои колежки продължаваме да пътуваме и в чужбина, защото освен на фестивал, отиваме и на екскурзия и посещаваме нови места.

Не мога да определя коя е любимата ми изява. Като цяло всеки артист се чувства добре тогава, когато публиката оцени изпълнението му и бъде доволна. Важно е обаче и самият танцьор да се чувства добре – да излезе не с идеята да се покаже, а с идеята да се забавлява и чрез танца да достави удоволствие и на себе си, и на аудиторията.

Има песни, които трябва да се интерпретират главно емоционално. Ако посланието се предаде истински и с неподправени емоции, зрителят, дори да не разбира арабски език, ще усети до известна степен значението на думите. Преди няколко месеца в Полша танцувах върху стара класическа песен на сирийската певица Маяда ел Ханауи. Бих определила това изпълнение като един от любимите ми моменти на сцена.

Първо, много харесвам песента и по това време наистина бе влязла под кожата ми. Текстът също отговаряше на моментното ми емоционално състояние. Изпълних танца си с голяма наслада. Беше много важно и това, че танцувах пред египетските преподаватели Тито Сеиф, Мохамед Казафи и Халед Махмуд, които разбира се разбраха текста и оцениха начина, по който го интерпретирам. Получих обратна връзка и от тях, което бе много важно за мен. Определено има разлика, когато танцуваш пред арабоговорящи зрители.

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски святличен архив

Явявала си се и на много конкурси - коя е най-скъпата ти награда?
Конкурсите по фестивалите са главно с поощряваща цел. В повечето случаи, ако си сред тримата финалисти, печелиш безплатен достъп до голям брой семинари, където да се обучаваш. Често сред наградите има професионални костюми за танци. И семинарите, и костюмите са голяма инвестиция, така че, ако гледаме от материална гледна точка, наградите си струват.

Може би най-скъпата за мен награда спечелих преди година и половина в Атина - безплатен достъп до всички семинари на един фестивал и костюм от известен египетски дизайнер. По принцип е интересно да се явяваш на състезания. Има адреналин и едновременно получаваш оценки от съдиите, които са добри педагози. Те те коригират и ти казват върху какво е добре да работиш. Напоследък обаче се наблюдава някаква мания за конкурси и сякаш хората забравиха защо танцуват в действителност.

Само преди няколко дни се върна от Египет, където също взе участие във фестивал по ориенталски танци. Сподели повече за това пътуване и като цяло за пътуванията си по света.
Всъщност този път отидох в Египет на почивка. Точно по същото време обаче в Кайро течеше най-големият фестивал по ориенталски танци "Найл Груп” и нямаше как да не ида, било то и за малко. Посетих един от вечерните спектакли, както и един обучителен семинар. Беше много полезно и различно, защото за разлика от фестивалите в Европа там на сто процента усещаш атмосферата по автентичен начин и виждаш как хората танцуват дори и в своето ежедневие. Всички египтяни обожават да танцуват и го правят доста добре. Имат много добро чувство за ритъм, говоря конкретно за арабските танци.

Нежно българско присъствие в изтъкания от емоции ориенталски святличен архив

Иначе това не беше първото ми пътуване до Египет. Преди шест години бях там на екскурзия, но видях страната само през очите на турист – возиш се организирано в автобус с климатик, спират те пред музея, после те оставят пред хотела. Така посещаваш главно забележителностите и луксозните места, но не усещаш истинската атмосфера.

Сега бях там индивидуално и беше много по-различно. Посетих пазари и квартали, в които нямаше нито един турист. От една страна много ми хареса, но от друга признавам, че има много опасни и мръсни места. Все пак това е нормало – Кайро е огромен град.

Като цяло обожавам да пътувам – това ме зарежда. Посетила съм около 20 различни държави в Европа, Африка и Азия. Надявам се да стигна и до Америка някой ден. Предпочитам да инвестирам в пътувания и спомени, отколкото във вещи. Всяка държава има нещо уникално, което трябва да се види.

Какво трябва да притежава човек, който иска да се занимава с ориенталски танци?
На първо място трябва да притежава желание. Тук няма норми и ограничения. С ориенталски танц могат да се занимават и жени, и мъже. У нас има много малко мъже танцьори, но в други държави най-преуспели са тези от мъжки пол. Няма нито горна, нито долна възрастова граница, както и ограничение в килограмите. Тук се цени натуралното и естественото излъчване. Определено тези танци помагат да се чувстваме добре в кожата си.

Има много и различни видове ориенталски танци. Кой е твоят стил?
Харесвам различни стилове, зависи от моментното ми състояние. В началото много обичах да танцувам дръм соло, което се танцува върху изпълнение с дарбука. Сега предпочитам да танцувам на стари арабски песни и да танцувам върху т.нар. "тараб”, което е емоционално състояние на духа. Тези песни в повечето случаи са много дълбоки, със силен и въздействащ текст. Много харесвам песните на Ум Калтум, която е приемана за майка на народа, която, макар отдавна да не е сред живите, е най-обичаната и харесвана певица и до ден днешен в целия арабски свят.

Напоследък ми харесва да танцувам фолклор. Различните стилове трябва да се танцуват с различна енергия. Докато в класическия ориенталски танц (т.нар. "ракс шарки”, което значи източен танц) трябва да сме по-елегатни, леки и женствени, във фолклора трябва да бъдем по-тежки и приземени.

Често хората свързват ориенталските танци с т. нар. "кючек”. Как реагираш ти на подобни сравнения?
Ако трябва да съм честна, колкото повече време минава, толкова повече не обръщам внимание. В началото силно се възмущавах и смятах за нужно да обяснявам разликата на всеки, който ме наричаше "кючекиня”. Сега за подобни изказвания и сравнения съм на принципа "през едното ухо влиза, през другото излиза”.

Смятам, че всеки, който се сблъска с истинския ориенталски танц, усеща разликата. Доволна съм, защото с всяка следваща година ситуацията става все по-добра и хората все повече започват да правят разграничение. Преди години въобще не се правеше разлика. С времето съм сигурна, че представата на хората още и още ще се променя, а танцът все повече и повече ще се развива у нас.

Кой е твоят идол в областта?
Не бих казала, че е добре да имаш идоли в ориенталските танци. Ако имаш кумир, ти го имитираш и искаш да приличаш на него във всеки един аспект. В ориенталските танци индивидуалността е много ценна и тацьорът трябва да изрази своите лични емоции и да интерпретира музиката така, както самият той я усеща.

Ориенталският танц не е като класическия балет, тук няма строги правила и закони. Ето защо е добре да нямаме идоли. Има учители, които много харесвам, искам да уча от тях и да взаимствам от тяхната техника и комбинации, но избягвам да копирам изцяло. Много харесвам египетската танцьорка Ранда Камел и се старая да пречупвам през своята призма това, което съм научила от нея.

С какво друго се занимаваш, встрани от танците?
Аз все още уча. Ще бъда последна година специалност Връзки с обществеността в Журналистическия факултет на Софийски университет. Едновременно съм журналистка и работя в една от най-известните медии у нас. Хората доста се впечатляват и учудват от тази нетипична комбинация – ориенталски танц и журналистика!

Какво е за теб ориенталският танц? Използвай само три думи!
На първо място е емоцията – без нея просто се движим, а не танцуваме в действителност. После идва хармонията, която е много значима, и трябва да присъства в движенията, за да танцуваме с лекота, и в интерпретацията, за да предадем правилно посланието си. Накрая, но не на последно място е техниката, защото, ако искаме да се занимаваме сериозно, а не само за удоволствие, не бива да я пренебрегваме. Добре е да се учим, докато сме живи.

8 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Блондинка се обажда на оператор по подръжка. Той и обяснява, какво трябва да направи: -Натиснете звезда. Блондинката се чуди: -Това звезда... не беше ли една такава ... космата точка?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти