Откровените лични истории на петима зависими

"Винаги, когато взимах наркотици, ми се задаваше въпроса “защо”, а аз винаги намирах много адекватна причина. Докато в един момент не успях да открия нито една, за да убедя дори себе си. Това ме подтикна да дойда тук и да потърся помощ"

Те са млади хора на различни възрасти и с различни интереси, родени в различни краища на България. И петимата от тях обаче имат нещо общо. Защото всички те са зависими. Нещо повече, те са поели по тежкия път на възможното лечение. Изправили са се срещу самите себе си, срещу досегашните си навици, срещу това, което са свикнали да бъдат.

Те са петима резиденти от терапевтична общност "Феникс”, които се съгласиха да говорят открито пред екипа на Jenite.bg за зависимостта си, за отговорите, които търсят и са намерили и за личностната промяна, към която се стремят и за която се борят всеки ден.

С, 26 години
Tук съм от 4 месеца, тъй като след един инцидент буквално изгубих емоциите си. Първоначално дори бях хоспитализиран в психиатрията в родния си град. В процеса на възстановяване започнах да ровя по-дълбоко, търсейки отговор на въпроса как се е стигнало до това ми състояние. Така се оказа, че всъщност, без да осъзнавам, съм имал проблем с "цикленето” пред компютъра - стоях пред него по 15-16 часа.

Казано накратко бях лишен от живот. Нищо не ме вълнуваше и интересуваше, не изпитвах абсолютно никакви чувства - нито страх, нито тъга, нито радост - нищо. С времето, откакто съм тук, нещата си идват на мястото. Буквално се съживих.

Първата и най-важна стъпка в терапевтичната общност е да се довериш - както на екипа, така и на останалите резиденти. А това изисква време. Трябва да свикнеш с мисълта, че хората не ти мислят лошото. Тогава вече настъпва обратният процес, в който започваш да се променяш, да се чувстваш добре и да разбираш защо всъщност си на това място и как то ти помага.

Това, на което ни учат тук е, че употребата на каквито и да е психоактивни вещества, бягството от реалността чрез тях или, както е в моя случай, социалната изолация произлизат от невъзможността да се справим с емоциите си.

М, 26 години
Животът ми се разви така, че започнах да употребявам алкохол често. След това се появиха и наркотиците. И така, докато в един момент не реших, че е време да потърся причината защо всъщност приемам тези вещества.

Открих, че проблемът е в самия мен, а не в заобикалящата ме среда. Така реших да променя себе си и нагласите си към света. В момента все още съм на този път, а това е мястото, което ми помага да преодолея проблемите, които са ме съпътствали през целия ми досегашен живот. Тук съм от почти 3 месеца.

Основен проблем на по-голямата част от нас се крие в емоциите и по-конкретно в това, че или ги задържаме, или не ги изразяваме по начин, по който би трябвало. А именно така се стига до употреба. Идеята на престоя ни тук е да се научим да изразяваме тези емоции адекватно и да не събираме в себе си излишен товар, който след това да ескалира.

Зависимостта е болест и ако искаме да сме здрави, трябва да се грижим за тази болест и да не я оставяме да ни завладее. Защото дори едно малко кривване от пътя е способно да върне зависимия към предишния начин на живот.

Откровените лични истории на петима зависимиThinkstock/Guliver
М, 37 години
Утре се навършват 9 месеца, откакто съм тук, поради алкохолна зависимост. Това не е първият ми опит за лечение - пробвала съм и сама, и в психиатрия. Променям се и продължавам да се променям, все пак целта на това място е именно да промениш личността си и да намериш това, което ти липсва, за да се пребориш с употребата.

Много е важно да погледнеш останалите и да осъзнаеш, че въпреки различията, ние всички имаме нещо общо - търсим помощ в например алкохол или наркотици, за да се справим с проблемите си. Така, когато погледнеш на другите хора като на себе си, се доверяваш много по-лесно.

Ние сме една група, помагаме си и се виждаме през очите на останалите. Друго е, когато 20 човека ти кажат по какъв начин те виждат и какво според тях е правилно да промениш в себе си. Тогава наистина започваш да се замисляш, да вникваш в проблема си и да работиш по-усърдно върху него. Смисълът на тази терапия е именно такъв - да си помагаме.

Бях в края на програмата, когато направих рецидив - употребих алкохол отново. Затова се върнах в къщата, за да си помогна и да довърша до край нещата, за да съм по-спокойна следващия път. Навън е трудно, но тук ни учат именно как да се справяме, за да ни е по-лесно.

К, 22 години
Тук съм от 3 месеца и половина, вследствие на проблем с хероин и интравенозната му употреба. Преди това съм бил и на друг вид лечение в дневен център, което обаче при мен не даде резултат.

Винаги, когато правех сривове, ми се задаваше въпроса "защо”, а аз винаги намирах много адекватна причина. Докато в един момент не успях да открия нито една, за да убедя дори себе си. Това ме подтикна да дойда тук и да потърся помощ.

Мотивацията е много променлива единица и ако в един момент е на върха, то в следващия може да стигне дъното. Благодарение на груповата терапия си дадох сметка за това как всъщност функционирам.

Г, 18 години
Тук съм от месец и половина, поради проблеми с алкохол и някои видове наркотици. В началото бях против престоя си тук, смятах, че не се нуждая от лечение. Постепенно обаче разбрах, че не съм бил прав и нещата в главата ми се промениха коренно.

Все още имам проблем с доверието и когато не съм добре емоционално отхвърлям хората около себе си. Именно върху това се старая да работя в момента -  тази ми трудност е една от причините, които ме водят към употреба.

Когато дойдох тук не осъзнавах, че имам проблем, смятах, че животът ми е песен. Имам голям проблем с мотивацията. В момента се опитвам да разбера какво ме е карало да се държа така навън. Все още съм далеч, но смятам, че съм на правилния път.

Откровените лични истории на петима зависимиГергана Няголова/Jenite.bg

23 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



26
Milica Georg 17.07.2013|14:44
Направили са най-важната крачка - да потърсят помощ, от там насетне всичко зависи от самите тях. Човек няма ли вътрешна воля и мотивация да се справи с проблема през колкото и рехабилитации да мине няма да има ефект.
25
Emily Reed 17.07.2013|12:21
И аз в един определен период от живота си бях така, от толкова много висене пред компютъра, вече бях с тотално изкривени представи за реалност. За мен това си е някакъв вид бягство и в дългосрочен план може да доведе до социопатия.
24
мая анкова 17.07.2013|11:51
Оф, да не дава Господ
23
Kalina Vicheva 17.07.2013|10:56
Първата зависимост наистина е доста разпространена, но малко хора си го признават, което всъщност е по-сериозният проблем.
22
rozalij gencheva 16.07.2013|18:40
Събрали са смелост да споделят историята си, това им прави чест.
21
viki stoilova 16.07.2013|16:01
Дано да успеем да ги опазим, защото е много страшно.
20
viki stoilova 16.07.2013|15:59
Хубаво е, че са намерили сили да споделят.
19
Vanya Black 16.07.2013|15:54
Трудно се преборват такива зависимости, за тях най-важното е да се открие къде се корени зародиша на самия проблем.
18
monika georgieva 16.07.2013|15:31
Много страшни истории са това .
17
София Павлова 16.07.2013|13:42
Иска се наистина голяма смелост, за да си признаеш, че имаш такъв проблем!!! Браво на тези момчета!
16
Margо Filipova 16.07.2013|13:28
Тук съм от месец и половина, поради проблеми с алкохол и някои видове наркотици. В началото бях против престоя си тук, смятах, че не се нуждая от лечение. Постепенно обаче разбрах, че не съм бил прав и нещата в главата ми се промениха коренно. Това е наистина много голяма част от проблема. Повечето зависими, наистина смятат, че нямат никаква нужда от помощ.
15
Анита Кралева 16.07.2013|13:09
Това са наистина покъртителни истории!
14
Ruslana Hristova 16.07.2013|13:07
Не е лесно изобщо да признаеш зависимостта си и да имаш силата след това да се справиш с проблема.
13
Nina Rosi 16.07.2013|12:42
Лошото е като излезе от тази малко или много изолирана среда и тогава волята може да пропука и пак да се върне към старите си навици.
12
Meglena Barutchieva 16.07.2013|11:58
страх ме е за децата ми, истински ме е страх за децата ми...
11
wild child 16.07.2013|11:05
Тези хора са си провалили живота
10
Diana Nenova 16.07.2013|10:51
Дано тези хора успеят да се отърват от зависимостите, които всъщност ги правят слаби и ги карат да търсят заместители на някакви чисто емоционални празнини в живота им.
9
Margaritka Ilieva 16.07.2013|09:42
най-трудно е да разбере човек,че има проблем, от там нататък вече има надежда :) пожелавам им да се справят всички които са в клиниката:)
8
Anna Vasileva 16.07.2013|09:06
аз честно да си призная,мислих,че всичко опира до мода, всички хора,които съм виждала, които са употребявали дори леки наркотици или марихуана дори, изглеждат така: усмихнати,весели, с много приятели, много общителни...а всъщност истината била коренно различна.
7
Яна Киркова 16.07.2013|08:36
Това е самата истина,по-лошото е,че тя унищожава и хората,които обичат зависимия.
6
Яна Киркова 16.07.2013|08:35
Много са ужасяващи историите,дано тези млади хора намерят сили да се справят.
5
roni peteva 15.07.2013|19:45
Дрогата е самоубийство, никога не посягайте към нея!
4
мили ванили 15.07.2013|16:54
Много често младежите посягат към тази коварна дрога.
3
мили ванили 15.07.2013|16:53
Страшно е много това,което им се е случило,но е добре,че са си признали,това е крачка към спасението.
2
bella donna 15.07.2013|16:33
Колко са млади а вече зависими. това е толкова тъжно. аз се опазих от тази чума, но въпросът е как ще опазя децата си
1
vanya vaseva 15.07.2013|16:27
Чест им прави, че са споделили.
- Скъпааа, прибрах сеее! Ммм, как вкусно мирише. На пържолки?- Не е от нас!
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Приятелството след любовта би ме унижило. Настаняването на една силна страст в малко симпатично...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти