Момичето, което говори с морето на някакъв странен език. Аз ли бях тогава?

Разговор с морето през зимата

Винаги съм обичала силните усещания във всеки един смисъл на думата ... Нещата, които спират дъха, и които на повечето хора едва ли биха се харесали.

 

Така раздирана от емоциите, които бушуваха в мен, от желанието да направя нещо различно се отправих една декемврийска вечер преди около година към гарата в Пловдив. Взех си билет за нощния влак в посока Бургас. Защо Бургас? Защо през зимата?

 

Едва ли има град в България, който да харесвам толкова много, а през зимата ми се струва още по-красив и дори някак неоценен от хората. Всички се втурват към морето през летните месеци, но пропускат толкова много през зимата. Шума на вълните, студения пясък, снежинките, които се отронват от небето и се разтапят в солената вода. Тази гледка се е запечатала в съзнанието ми – нежните снежинки в своя първи и последен танц надолу към огледалната повърхност.

 

Още първото нещо, което прави впечатление в Бургас е сградата на гарата, която напомня за едно отминало време и като че ли вещае романтика – като я погледна си представям черно-бяла лента, дами, облечени с рокли на воали и с чадър в ръка, файтони ...

 

Крайбрежната алея е толкова красива и спокойна през зимата. Стъпките ти оставят следи в снега, а погледът все търси бялата тишина на морето. Кеят се е врязал в студеното безмълвие на водата, сочещ някъде там ... някъде напред към хоризонта.

 

Заслужава си да видите тази картина, заслужава си да останете насаме със себе си, колкото и да е трудно това понякога. Да се качите на кея и да погледнете в тази посока неизвестна – към хоризонта, който крие много надежди, но и носи тъга за отминалите дни и пропуснатите възможности.

1 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay