Светлините на големия град винаги са ме привличали. Динамиката, многото хора и възможностите на всеки ъгъл с тяхната притегателна сила! Многократните ми опити да си обясня какво толкова ми харесва в хаоса, който предлага големият град, се оказаха не особено успешни. За някои това е въпрос на характер, натура, темперамент, а според мен нещата опират до това, че като че ли е по-лесно е да се изгубиш сред многото, да живееш по повърхността във време на бързооборотни стоки, услуги и отношения.
Затова и изключително много се изненадах, когато за първи път в съзнателния ми живот се зарадвах на това, че се прибирам за няколко дни вкъщи. Тази, която винаги се е старала да избяга от малкия провинциален град с хората, които знаят всичко за всички и са на всеки ъгъл, не искаше да си тръгва. Много странно усещане, сякаш преоткрих себе си и за първи път се съзрях в Дебеляновото "Да се завърнеш в бащината къща", което до скоро за мен беше просто елегия.
Всичко в родното място сякаш е по-красиво, по-зелено и прекрасно. Тишината, която преди крещеше в ушите ми, сега ми се стори най-красивата песен. Може би съм се уморила от непрестанната борба, от тичането, срещите с хора, които вместо да ти дават нещо, те ограбват. Странно усещане, много странно. Прозренията ми идват и в един такъв момент, когато се натъкнах на интересно реалити (мразя тази дума!). В него Александра Сърчаджиева показва българската действителност извън големия град и разказва историите на 10 мъже, избрали за себе си живот и бизнес на село.
Замислих се, че не е толкова лошо да се откажеш от забързаното ежедневие и разходките под стъклен похлупак в мола и да ги замениш с нещо по-простичко като зеленчукова градина, например. Щастието е изменчиво понятие, но като че ли нас ни е страх да го търсим извън конвенционалното. Може би ще се завърна в бащината къща, но този път няма да е ваканционно...
| 11 | 0 |
