Светът на Лора: 3/4 щастие

Епизод 5 от личната история на една разведена жена

"Няма пълно щастие. В момента, в който си го постигнал, илинякой нещо ти отнема, го изгубваш сам."

Това е цитат от мейл до мен, писан преди повече от година. Към настоящия момент мога само да го потвърдя, с уточнение, че никой никога не ти отнема каквото и да било.

Сами си го губим.

Тълкуваме погрешно думи, виждаме невидими жестове или просто допускаме да неглижираме ситуации, които носят потенциал да ни "взривят". И не говоря само за емоции.

Последните две седмици бяха нагнетени от толкова много събития и чувства, че не зная от къде да започна. Може би от... Щастлива съм. Но като се огледам, като проведа два-три телефонни разговора, като посегна за миг към дъното на душата си и установявам, че все липсват парче или две от пъзела. Понякога липсват повече парчета.

Вчера се запитах от какво толкова имам нужда, за да съм напълно щастлива? Децата да са с мен и да са здрави. Да бъда обичана. Хората, които обичам, да са добре и да са здрави. Аз да бъда здрава и в кожата си. И усещането ми за безметежност се поизпари. Спорно е дали две от четирите ми условия не са изпълнени, или само едно, но вроденият ми оптимизъм отказва да приеме щастие на половина.

Стиснахме ръце на ¾. Достатъчно, за да предизвиква безсъние, лека тревога и онова чисто човешко усещане за безпомощност. И, за да вкарам малко конкретика, да обясня – и трите ми най-близки приятелки в момента имат проблеми. Едната – здравословен, другата – емоционален, третата – емоционален, който сама превръща в здравословен.

Въпреки че ще си помислите "Какво толкова? Всеки има проблеми", ще спомена, че нещата наистина са сериозни. Сега разработвам лична стратегия как да съм достатъчна за всяка една от тях, без да натрапвам личните си възгледи в конкретните ситуации. Защото човеците винаги имаме своите решения.

Обикновено това, от което се нуждаем, е подкрепа, а не нечии чужди решения. А аз, въпреки че знам от опит как пътят към Ада е осеян с добри намерения, все още се уча, че не мога да се меся с готови отговори в животите на другите.

А нощем... нощем е време за сълзи, защото да се учиш на това може да е много болезнено. Случвало ли ви се е да изпитате емоционална болка като физическа? Питам, защото всеки от нас оценява и преживява емоциите си по различен начин. Аз напоследък се изправям доста често пред такива ситуации.

Сега съм в процес на търсене на баланс. Искам да мога да се оставя по течението. Само за малко. Не за друго, а защото съм убедена, че Генералният замисъл има по-добри решения от моите. Стига да можех да бездействам.

Парадоксалното е, че у дома мога да мързелувам изключително пълноценно. Прането може да стои на купчина поне седмица, а стаята на децата – разхвърляна, докато не я оправят сами.

Но стане ли въпрос за това да направя нещо вместо някого, да раздам акъл или да помогна – не мога да чакам. Което често ме поставя в ситуация, в която трябва да призная - споделяйки ми проблема си, човекът не иска аз да го реша, а просто има нужда от слушател. В моя чип, обаче, е заложено да съм един вид подизпълнител. Няма "не искам" - като си ми казал, ще ти помогна!

Светът на Лора: 3/4 щастиеThinkstock/Guliver

А истинската горчилка идва тогава, когато някой се осмели и ти каже в очите, че тази помощ не му е била нужна и, че ако продължаваш в същия дух, ще спре да ти споделя каквото и да било, защото му е писнало ти да поемаш инициатива. Тогава разбираш, че онази част от цитата в началото на днешния ми (дори не мога да го нарека) разказ... Та, частта с "...или го изгубваш сам" е болезнено реална и неприятна.

След това идва ред на извиненията. И в желанието си да се извиниш качествено и истински, да направиш нещо "много специално", забъркваш нова каша. Или поне при мен така се случва.

Та затова сега се опитвам да приема трите четвърти Щастие и да си го харесвам такова – непълно. Опитвам се да прилагам и с приятелите си принципа, който важи в работата ми - непоискано добро не е добро.

И все пак... Много държа да ви попитам – не е ли именно в това смисълът на приятелството? Да си там, когато другият има нужда, без да те е повикал. Да тръгнеш нощем, когато е казал "не идвай", а ти знаеш, че това е било само от криворазбрано чувство за съобразителност...

Същото като онова "Нищо!", с което всички поне веднъж сме отговаряли на човека, когото обичаме като ни е питал "Какво има?" И всички знаем, че в това "Нищо!" стои всичко – от страха, през гнева до голямата любов.

От скоро се уча, че Щастието е и да обличам "Нищото" в думи. Много е трудно. Но от недомлъвките и личните интерпретации на нечии чувства и решения, боли още повече. Така че – да бъде "Нищото"! Сигурно то е ключът към последната четвъртина Щастие.

Простете философския изблик. Обещавам следващия път да имам история... Даже ще опитам да са няколко.

Прочетете още:

Уроци по живот

Уроци по любов

Разни върхове

Солено...

Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!

21 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



22
rozalij gencheva 02.08.2013|15:06
Живота е изненада, никой не знае обаче, кога ще му бъде поднесена тя!
21
Dimana Dimova 02.08.2013|12:53
Простете философския изблик. Обещавам следващия път да имам история... Даже ще опитам да са няколко. хм.........
20
mariyna todorova 01.08.2013|17:09
Колкото и добре да познаваме един човек, той винаги може да покаже своите странности и да ни изненада.
19
Sisunka Mitevska 01.08.2013|14:33
По-добре да си се опитал да помогнеш, отколкото да стоиш безучастно. При все, че една подадена ръка понякога нистина може да означава много, въпреки човекът отсреща да не ни показва, че го оценява.
18
Боряна Чудина 01.08.2013|13:20
Истинското приятелство понякога е малко бебе, което копнее за ласка, после буен тийнейджър, неистово крещящ, а друг път прекрасна дама, готова за коктейли и разкош до сутринта...А истинските приятели му прощават, дори когато То ги прави нещастни, защото Го обичат ;)Не се терзай Лора, и това ще мине.
17
София Павлова 01.08.2013|13:18
Може ли да е в проценти, че повече ми харесва!
16
Margо Filipova 01.08.2013|13:08
Да, добре!
15
Анита Кралева 01.08.2013|12:39
Ох, спри се бе момиче. Както са казали хората, в момента, в който се запиташ дали си щастлив, вече не си!
14
mimi zvetkova 31.07.2013|20:16
Аз се научих да се радвам и на малките неща. Предпочитам здраве пред всичко останало.
13
mimi zvetkova 31.07.2013|20:14
"Няма пълно щастие" - не е и хубаво да се търси пълното щастие, защото ще кажа, че много хубаво не е за хубаво.
12
Красимира Костова 31.07.2013|17:40
Още по-лошо - прилича на тийнейджърски дневник.
11
vyara dimova 31.07.2013|16:48
Същото като онова "Нищо!", с което всички поне веднъж сме отговаряли на човека, когото обичаме като ни е питал "Какво има?" И всички знаем, че в това "Нищо!" стои всичко – от страха, през гнева до голямата любов. - Лорааа, Лора, голямо сладурче си и имаш талант!
10
Галена Богданка 31.07.2013|16:36
Така си е. Особено днешното приятелство е доста изопачено. Всеки се прави на индивидуалист и на непукист, не държи на приятелите си и дори е леко арогантен
9
brown sugar 31.07.2013|16:34
Малко не разбрахем за какво става въпрос, но все пак наистина истинското приятелство е точно това - да може човек да разчита на теб дори в най-невероятните моменти
8
forum arbiter 31.07.2013|16:34
Някой да ви кара да я четете?! Просто пропуснете статията или не си правете труда я коментирате?!! ЛЕСНО Е!
7
Vivi Vasileva 31.07.2013|14:49
Това "нищо" често го произнасяме ей така от гордост или пък напук, наистина е трудно човек да се пречупи и да нарича нещата с истинските им имена понякога.
6
Romina Aleksandrova 31.07.2013|13:47
Приятелите понякога са като децата - доста несправедливи и неблагодарни именно към хората, които правят най-много за тях. Според мен това понякога е и защитна реакция, с която не искат да показват слабост.
5
Rosi Nikolova 31.07.2013|13:35
Това на думи само честно да ти кажа, малко хора успяват да намерят щастието в нищото и радостта в малкото. ако имаш 1 къшей хляб и 20ст. на заем дали ще си щастлива и радостна,ако имаш с кой да ги споделиш, или ще си нещастна,че тея 20ст. не знаеш как да ги върнеш и утре не знаеш хляб дали ще имаш,за да нахраниш човекс който споделяш ;) алабализми само.
4
Вяра Петрова 31.07.2013|13:05
наистина е така, преди ми беше интересно и любопитно,ама вече става като статия,която няма общо с живота....малко фантастично и прилича на проста статия..
3 мая анкова
Този коментар е маркиран като неуместен.
2
Poli Geerhart 31.07.2013|12:15
Хората са си го казали - "Пълно щастие няма". В този ред на мисли много харесвам една сентенция, че човек трябва да бъде щастлив от нищото и доволен от малкото. Според някои това е философия за загубеняци, но според мен е начин да се радваме и на малките неща в тоя живот.
1
desislawa pawlewa 31.07.2013|12:05
снимката не издава щастие
Блондинка попълва формуляр. Ще кандидатства за американска виза. В крайна сметка не я одобрили, защото в последната графа на формуляра, там където пишело "не попълвай”, тя написала...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти