Хетери, гейши, куртизанки - в различни епохи и на различни места жените, практикуващи най-древната световна професия, са били уважавани. Не и днес. Дори елитните проститутки са "проститутки", няма специален термин, който да обозначава тяхната образованост или специални умения, различни от сексуалните. Напротив, използваме обидни думи за продавачките на тела, без изобщо да ни интересува какво ги е подтикнало да се завъртят в порочните кръгове.
Според повечето хора те просто са избрали да изкарват прехраната си по лесния начин. Има места по света обаче, където момичетата не разполагат нито с избор, нито с прехрана. За тях размяната на ласки срещу материални облаги не е "лесният", а единственият начин да оцелеят.
Пътуващата фотожурналистка Надя Шира Коен разказва с горчивина за едно такова място. Северна Бразилия, в района на река Амазонка. Там живеят "ribeirinhas" - "речните хора". Както се досещате, съдбата им винаги е била трудна, но преди няколко години се оказало, че тропическата картина може да стане още по-тъжна. Дъскорезницата в малкото селище Сао Франсиско да Жарарака била затворена, а с това се затворила и единствената вратичка на жителите за честен труд, с който да се прехранват.
Новото работно място на голяма част от жените в околността са товарните кораби. Но заниманията им нямат нищо общо с товара. Всеки ден момичета и майки гребат с канутата по реката, в преследване на големите плавателни съдове. Успеят ли да се качат на някой от тях, предлагат на моряците скариди, плодове, но най-често - телата си. "Секс за пари" обаче не е точното определение за тяхната ситуация. Жителките на бедна Амазония не взимат банкноти или монети. Те копнеят за дизел - най-желаната стока в тази дива част от света, където електричеството е лукс. Онези, които могат да си позволят, използват дизелови генератори.
"Проститутки" също не е подходящ термин за "речните жени", които задоволяват нуждите на моряците. Много девойки си избират само един момък и създават с него отношения, които наподобяват сериозната връзка. В един много изкривен неин вариант, разбира се.
Семействата на тези девойки мечтаят, че един ден моряците ще се превърнат в нещо повече от клиенти. "Надявам се дъщеря ми да се събере с капитан на кораб, за да може да се махне оттук" - споделила е Доня Раймунда, която от години работи по реката. В противен случай "тя ще има същия живот като моя - от един товарен кораб към следващия".
Какво правят съпрузите на жени като Доня Раймунда? Няма какво. Просто стоят вкъщи и чакат с надежда припечеленото...
Все още ли смятате, че е допустимо ежедневно да се оплакваме от "страшната икономическа криза" в България?
| 19 | 1 |
