Какво да правите ако мразите спорта, но обичате резултата от него?

Как се научих да обичам спорта

Какво да правите ако мразите спорта, но обичате резултата от него?
www.seyyahin.deviantart.com

Знаете ли, че докато извършвате някаква, каквато и да е, физическа активност, различна от настъпването на педала на газта и после – на спирачката, светът ви се вижда по-хубав и ставате мигновено по-млади? Не? Разберете го като почти насила замъкнете мързеливото си дупе и прилежащите му крайници до произволно избран фитнес, зала, пространство, където хората ходят, за да се Движат. Моят първи път по случайност беше в прилично лъскав, но приятно анонимен в същността си фитнес, точно до Околовръстното шосе в столицата, от четвъртия етаж на който Витоша се поднасяше на тепсия. Няма такава красота. И то докато нахални, солени капки пот бързат да слязат от челото към носа ми... И пак, и пак.

Мързи ме спортувам и това е толкова естествено в моя свят, колкото обикновено е против човешката природа в животите на нормалните хора, които мислят за здравето си. Не че аз не мисля, особено напоследък, отдалечавайки се все повече от 20-те и приближавайки стремглаво 30-те си години.

Обаче позитивното мислене понякога не е никак достатъчно да обори безкомпромисния мързел. За това ви съветвам: ако приличате на мен, но също така като мен много искате да загърбите ленивата си природа в името на здравето и красотата, направете това. Купете си скъпа карта, за да не можете да не ходите. Нека тя да е минимум месечна, за да имате време да свикнете, че можете да сте и нормален човек. Дайте колкото се може повече пари, за да ви е гузно да пропускате тренировка. И ходете всеки ден.

Важно! Не се запознавайте с никой, защото понякога по тия съмнителни места ходят съмнителни хора, които умират да ви разказват как протича не само тренировката, но и живота им. А вас това изобщо не ви интересува, нали? Поне в тези един, два часа бъдете само със себе си и непознатите фитнес уреди, докато сами по себе си не си станете близки. Вие и железата, имам предвид. Аз, лично, не се допитах до никоя от грамадите, познати още като фитнес инструктори и дълго се пулих налудничаво, докато не успях да включа правилно велоeргометъра. Именно за това накрая някак го обикнах; всяко завъртане на педала си беше мое, от мен, за мен, и обратното. С две думи – от най-чужд, спортът може да се превърне в най-добрия ви приятел, но само ако се потрудите да го опознаете и доброволно го пуснете в иначе лишения си от излишни движения ден.

Ако не знаете, достатъчно изпотени сте тогава, когато си чувате сърцето в ушите, а от друга страна това, с което сте облечени започва все повече да прилича на трико, плътно прилепнало и още толкова плътно мокро. И сега идва времето да се наградите като се изключите напълно. В сауната. На 95 градуса светът не е същият, мозъкът леко омеква и нямате нужда от нищо друго, освен от шума на тишината. Безподобно съблазнителен за всеки неуморен мозък. Петнайсет минути в тази топла мъгла от капки и сте нов човек.

Това, което хората наричат тонус идва накрая. Мен не обля тъкмо когато вървях към досадната си кола, полу-чиста, полу-доволна, полу-невярваща, че изобщо съм стигнала до залата. Той, тонусът, желанието да дишаш като никога преди, да скачаш високо и да изядеш света – това е по-силно от най-яката адреналинова инжекция. Тонусът всъщност е благодарственото писмо от тялото и съзнанието, което препоръчано пристига до вас.

И точно тогава всичко стана по-зелено, пролетта някак повече се приближи към лятото, а коремът ми хлътна неестествено. Със сигурност тези двеста грама, от които се бях освободила под формата на щастлива пот, се бяха превърнали с двеста усмихнати малки човечета, които пееха детски песни в главата ми. А аз бях толкова доволно уморена, колкото за последно съм се чувствала във втория срок на шести клас, когато станах първа на триста метра.

Труден е само първият път. Но щом той се е случил, вторият, третият и двайсет и третият са задължителни, защото вече няма страшни демони, с които да се борите. Преборили сте най-черния – себе си.

6 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
V D 19.05.2011|10:03
Трябва да спортуваме, за да сме здрави. Най-трудно е да започнеш и това е така с всяко начинание, с което се захване човек. Колкото по-рано започнем да се занимаваме със спорт, толкова по-лесно ще се връщаме в залата и ще го обичаме. За мен е най-приятно да се спортува сутрин, защото се зареждаме с много положителна енергия и не чувстваме изморени след тренировка, а напротив готови за работа и покоряване на върхове.
Преди Коледа две блондинки отишли в гората. Ще търсят елха за празника. Търсили, търсили. Обикаляли, обикаляли. Накрая грохнали от умора. Едната блондинка казала: -Виж какво, муцка. Омръзна ми да...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти