Телекомуникираме на пълни обороти

Ало, ало!

Телекомуникираме на пълни обороти

В рейса. "Алооо? ААААЛООООО?!?" - крещи дебелият чичо, който прилича на Рене Артоа от комедийния сериал. Това всъщност е стереотип. Крещи и четвъртокласникът, защото едновременно слуша музика от iPod-а и говори по телефона със сензорен дисплей. Студентката също – за да видят всички, че най-сетне е спестила за този Blackberry или HTC. И бабата. Тя пък си мисли, че заради разстоянието между двамата участници в комуникацията, гласът ѝ не се чува. Чудото на телефоните...

 

Тези пусти GSM-и! До преди десет години - невиждан лукс. Направо си беше събитие, ако някой познат на познат има мобилен телефон. Мобифон. Днес се ме обливат студени вълни, ако си забравя телефона вкъщи. Тичам да го взема възможно най-бързо. Иначе се чувствам безпомощна, а цял един ден без връзка със света е истински кошмар.

 

Нямам телефон - не знам колко е часът. Не мога да си планирам следващата седмица, камо ли пък остатъка от месеца. Невъзможно е да сметна каквото и да е. И няма как да отменя половината ангажименти, които съм уговорила предишния ден, отново с негова помощ.

 

Не мога да си представя довечера да имам среща в 18:00 ч. Без да я преместя. Или пък след срещата довечера, да си уговоря направо следващата – да речем, за другия вторник. Голяма отговорност носи това грандиозно планиране. Същевременно знам за всеки един от следващите двадесет дни в колко часа и какво трябва да свърша. Но това със срещите е друго. Още повече, че мога да ги отменя всичките. Само с един бутон.

 

Най-обичам, когато съм на обществено място. Лекция. Опашка пред лекарски кабинет. Театър, кино. Градски транспорт. В рамките на десет минути ще чуя поне четири различни мелодии, вариращи между стиловете музика. Класическа, поп-фолк, метъл, или пък вечния "Nokia tune”. А кой е вашият фаворит?

 

Следва гръмогласното "Алооо" и после всички присъстващи надлежно ще бъдат уведомени за близкото минало и обозримото бъдеще на говорещия индивид. Моби сапиенс. Дали едноименният музикант не е изключително привързан към своята джаджа? И впрочем, не може ли да говори по същество това същество?!

 

"Ало? А, здрасти. Ми к'во да става, добре съм. Ти как си? А к'во правиш? Хайде да се видим..". Да каже просто "Хайде да се видим"! Ще спести няколко стотинки от сметката си, въпреки че е на изгоден тарифен план. Пък и няма да изнерви околните със словоизлиянията си.

 

Кога се пристрастихме толкова към тези телефони... Иначе ни е трудно да общуваме, не можем да заговорим непознат и предпочитаме да не обсъждаме проблемите, които имаме помежду си. Ала без телекомуникацията не можем.

1 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
V D 21.06.2011|16:52
Ех боже, едно време бабите ни все с телефони са били! Като каже някой не мога без телефон, все едно света ще се срине. Разбирам работата ти да зависи от него да се тръшкаш и ядосваш, а то не е така, за какво ти е тогава? Гаджето ще се сърди ако го не му вдигнеш ли? Преди години лошо ли ни беше като имахме само домашни телефони? Не разбира се, не сме имали нужда от мобилни, а днес всеки плаче като си го забрави в къщи или се счупи. Аз се чувствам много по-свободна когато го забравя, особено ако тръгна на почивка за уикенда, дори нарочно го оставям.
Катаджия спира блондинка: -Госпожо в нарушение сте. Знака не го ли видяхте? Тук движението е само еднопосочно. -Е и к’во - сепнала се блондинката. – Аз да не би да карам в две посоки?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката. Дезидериус Еразмус
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти