Защо ми беше нужна пандемия, за да бъда по-добър приятел?

Защо ми беше нужна пандемия, за да бъда по-добър приятел?
Pexels

Винаги съм смятала себе си за добър приятел. Аз съм там, когато приятелите ми се нуждаят от мен, обичам да ги зарадвам с подаръци и се опитвам да споделям всякакви свои придобивки с тях. Списъкът ми с близки приятели е скромен, но те са всичко, от което се нуждая, и наистина вярвах, че съм приятел от класа, докато не беше обявена пандемията от коронавирус и разбрах, че не съм правила достатъчно.

Живея в София и буквално имам близки приятели по цял свят. Живяла съм ив други четири големи града в България през различна част от живота си, така че имам близки познати, с които поддържаме отношения от училище, от работа, от мястото, където живея, както и приятелства, създадени в социалните мрежи през годините. Разделям приятелите си в няколко категории: тези, с които разговарям ежедневно или почти всеки ден, тези, които са местни и се виждаме често, и тези, които също са ми приятели, въпреки че рядко разговаряме.

От години подходът ми към всички е един и същ и той работи. Поне така предполагах. Красотата на приятелите от последната категория, с които не говоря често, е, че ги познавам повече от две десетилетия и знам, че не е нужно да говорим през цялото време, за да останем близки. Но нещото, което току-що разбрах, е, че буквално няма причина да не говорим по-често. Да, всички сме заети, но твърде заети за едно изречение от време на време?

Щом беше обявено извънредното положение, един от приятелите ми от тази категория ми изпрати текстово съобщение и предложи да се видим във видео разговор. Осъзнах, че не бяхме говорили от близо година. Цяла година! Ние сме приятели от 10-годишна възраст. Знам, че ще останем приятели, докато остареем, но ми трябваше глобална здравна криза, за да разбера, че трябваше да поддържаме по-добра връзка.

Това, което наистина ме заболя най-много е, че с настъпването на епидемията имаше цял куп хора, уж приятели, които не ми писаха дори и ред. Бяхме толкова свикнали с обичайната си рутина да имаме дни, седмици, месеци без да говорим, че тази необичайна ситуация дори не промени това. И това не ми се струваше правилно.

Когато започнах да изпращам съобщения на приятелите си, разбрах колко време е минало от последния път, в който им писах. Толкова отдавна беше. Преди това не можех да кажа последния път, когато разговарях с моя най-добър приятел по телефона. Най-добрият ми приятел от 15 години!

Мразя, че бях изправена пред заплахата да изгубя приятелите си, за да се стегна и да не го допусна. Смятам, че днешното положение беше като напомнящо обаждане. Приятелите ми са толкова важни за мен и със сигурност знам за себе си, че мога да намеря повече време, за да бъда част от живота им. Опитвам се да бъда приятеля, за когото винаги съм смятала, че съм, и наистина да съм приятеля, който моите най-добри приятели заслужават.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти