В рамките на месец май дискутирахме как да сбъднете своята мечта и да се сдобиете с рожба с помощта на специалистите от Медицински комплекс "Д-р Щерев" в темата на месеца "Пътят към успешната бременност".
Благодарение на вашите въпроси, потърсихме отговорите на акушер-гинеколозите от най-добрата клиника в България по репродуктивно здраве.
Възможно ли е след раждане на едно здраво момиченце преди пет години при напълно здрави родители (изследвания като спермограма, цитонамазка и хормонални изследвания са в нормата), стресът от очакването да оказва влияние на забременяването въпреки опитите в продължение на две години?
Така нареченият "вторичен стерилитет" – проблемно забременяване след една или повече настъпили бременности, не е рядко срещано явление. На свой ред немалък процент от безплодието е с неизяснена етиология или не са ясни преките причини за ненастъпването на бременност при изследвани различни фактори. В част от тези случаи може да се говори за психологически причини, водещи до безплодие. Ю
Стресът е сред основни фактори, на които трябва да се обърне внимание при подготовката за зачеване. Често високите нива на стрес могат да бъдат причина за проблеми със забременяването и стерилитет, както при жените, така и на мъжете. При жените психологическото напрежение може да предизвика дисфункции на хипоталамо-хипофизарно-яйчниковата ос, което да доведе до хормонални нарушения. Те на свой ред могат да причинят смущения в менструалния цикъл и да доведат до отсъствие на овулация.
Стресът е пряко свързан с повишаване на нивата на хормона пролактин, произвеждан от хипофизната жлеза, които над определени стойности възпрепятстват забременяването. В допълнение емоционалното напрежение при жените може да предизвика и чисто физиологични реакции, които да възпрепятстват движението на яйцеклетки и сперматозоиди през фалопиевите тръби или да нарушат кръвоснабдяването на матката.
При мъжете стресогенните фактори могат да нарушат нормалния процес на сперматогенезата. Резултатът е по-малко количество семенна течност, съдържаща по-малко на брой сперматозоиди с нарушена морфология и плодителни качества. Излишно е да се споменава, че високите нива на стрес могат да потиснат сексуалното влечение и на двамата партньори, което също да затрудни създаването на дете.
Все пак трябва да се има предвид, че хормоналните резултати и спермограмата в норма са само началните изследвания, с които започва понякога дългият път към зачеването с мечтаното бебе. Преди да се говори за психогенно безплодие, е необходимо да бъдат изключени други чисто физиологически фактори, възпрепятстващи спонтанно зачеване.
При всички положения, за да може да бъде даден адекватен медицински съвет е нужна пряка консултация с репродуктивен специалист и преглед с ултразвукова диагностика. На база на резултатите от прегледа и запознаване с анамнезата и обективното състояние при двойката, може да се предложи план за поведение.
Доколко генетичните и имунологични проблеми при един от двамата партньори може да бъдат пречка за постигането на бременност? Може ли при тези обстоятелства да настъпи зачеване по естествен път?
Thinkstock/Guliver
На първо място генетичните и имунологичните проблеми трябва да се разделят на два различни вида фактори, възпрепятстващи зачеването, макар при някои от тях да може да има връзка. Тези фактори имат толкова огромно разнообразие, а оттам и влияние върху постигането на бременност, че без по-голяма конкретика трудно може да се даде коректно медицинско становище. При някои генетични проблеми е възможно естествено зачеване, други пък правят зачеването по какъвто и начин непрепоръчително и дори невъзможно.
Какво означава хомозиготно носителство на 4G/4G алел и каква връзка има с невъзможността за забременяване?
Най-общо това носителство е отговорно за проблемите с трофиката на плода и възможността от тромбози, които възпрепятстват плацентата да изхранва адекватно растящото бебе, което води до неговото загиване. С други думи, носителството е свързано най-вече със затруднение на имплантацията на оплодения ембрион и последваща силно повишена опасност от спонтанен аборт.
Препоръчително е пациенти, диагностицирани с хомозиготно носителство на 4G/4G алел, да се насочат към консултация с генетик и впоследствие да бъдат поети от акушер-гинеколог, репродуктивен специалист, който да назначи адекватна терапия, още преди да стартират опитите за зачеване. В големия си процент случаите на това носителство могат да бъдат адекватно третирани за предпазване на една евентуална бременност. В много малък процент може да става въпрос за по-особена мутация – изоформа, която не подлежи на терапия.
4. С партньора ми срещаме големи трудности в опитите за забременяване. Искаме да се консултираме със специалист, но желаем да бъдем наясно с това, което предстои. Какви процедури се правят, какви изследвания са необходими и възможно ли е проблемът да бъде установен още при първата консултация?
Thinkstock/Guliver
Ще се опитаме да отговорим възможно най-подробно. Имайте предвид, че е необходимо да се консултирате със специалист по репродуктивна медицина, в случай че правите неуспешни опити за зачеване и при Вас или Вашия партньор е налице някое от следните обстоятелства:
- липсата на забременяване продължава повече от 12 месеца при активни опити за зачеване по време и около овулация;
- менструалните цикли са през по-кратки интервали от време – на 21 или по-малко дни;
- липса на менструация за период по-дълъг от 3 месеца;
- нередовен менструален цикъл;
- два или повече аборта (спонтанни или по желание);
- жени над 35-годишна възраст;
- мъже и жени с прекарани в миналото сексуално-трансмисивни инфекции.
Поставянето на точната диагноза на причините за проблемно забременяване е основа за успешно лечение. Личните лекари и акушер-гинеколози са първите, които при откриване на проблем трябва да насочат своевременно двойката към провеждане на по-обстойна диагностика на репродуктивното здраве. Тези пациенти трябва да се обърнат към специализирани клиники като Медицински комплекс "Д-р Щерев”, с широк набор от специалисти, които са на разположение при необходимост от допълнителна консултация и назначаване на изследвания и процедури за постигане на успешно забременяване. Понякога лечението изисква многопрофилен екип: акушер-гинеколог, андролог, ембриолог, имунолог, ендокринолог и психолог.
При първата консултация, на която присъстват и двамата партньори, се снема щателна и пълна анамнеза, взимат се под внимание предишни изследвания, придружаващи заболявания, рискови фактори, и се обсъжда заедно с двойката план на поведение и последващи изследвания при нужда. Следват гинекологични прегледи при жената и проследяване на овулацията. Прегледите включват ултразвукова диагностика и се извършват в определени дни от менструалния цикъл – между 11-13 ден и 16-18 ден от менструацията. При жената се назначава и изследване на т.нар. базални хормони между 3-5 ден от цикъла – хормоните LH, FSH, Estradiol, Prolactin, а при настъпила овулация – Progesteronе (20-24-ти ден от месечния цикъл):
Thinkstock/Guliver
- FSH (фоликуло-стимулиращ хормон) е хормон, който се секретира от хипофизната жлеза в мозъка. Изследва се в началната фаза на менструалния цикъл (от 2-ри до 5-ти ден). Неговите стойности показват яйчниковия резерв на жената и отговора към стимулацията при ин витро процедура;
- LH (лутеинизращ хормон) има отношение към индукция на овулацията (спукване на доминантния фоликул и отделяне на яйцеклетката). Най-високи нива на LH се наблюдават в периода преди овулацията. Нивата на LH, изследвани в началото на менструалния цикъл, са ориентир за яйчниковия резерв на жената;
- Estradiol (eстрадиол) е основният естрогенен хормон в женския организъм. Изследва се в началото на менструалния цикъл. В женския организъм естрогените са отговорни за тъканния растеж и пролиферацията на клетките в специфични области на тялото. По време на ин витро процедура, естрадиол се изследва с цел да се установи отговорът на яйчниците към стимулацията при ин витро процедура;
- Progesteron (прогестерон) е хормон, отговорен за подготовката на маточната лигавица и имплантация на оплодената яйцеклетка. Този хормон се изследва във втората фаза на менструалния цикъл (19-ти – 23-ти ден) и то предимно при жени, при които се проследява овулацията.
Други необходими изследвания, които могат да се назначат, са микробиология на влагалищен секрет, онкоцитонамазка, тестове за инфекции като хламидии, уреаплазма, микоплазма, трихомони и така нататък. В определени случаи може да се назначи хормонално и ехографско изследване на щитовидна жлеза.
Паралелно с изследванията на жената се извършва и спермограма при мъжа (анализ на семенната течност). При откриване на отклонения в спермограмата се прави консултация с уролог-андролог и се назначават допълнителни изследвания на мъжа като микробиология на еякулат, хормонални нива, разширена спермограма, даваща информация за качеството на сперматозоидите и тяхната оплодителна способност, и други.
Ако спермограмите на мъжа (стандартно се правят 2-3) и хормоналните изследвания на жената са в норма, но продължава да липсва зачеване, се пристъпва към проверка на проходимостта на маточните тръби на жената. Това може да стане чрез хидротубация под ултразвуков контрол или хистеросалпингография (така наречената "цветна снимка"). В случай че не се установи причина за ненастъпване на бременност, по време на дните около овулация, на двойката се препоръчват полови контакти (така наречения "контролиран коитус"), като съпругът спазва 3-5 дни въздържание преди това.
Не се препоръчва прекалено дълго въздържание, нито пък липса на такова, тъй като това е оптималният период за обновяване на сперматозоидите в еякулата. На същия или следващия ден чрез ултразвуков преглед се проверява дали доминантния фоликул се е спукал. Това е индиректен метод за установяване на овулация и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка. Понякога се налага да се назначат и допълнителни изследвания и манипулации както при жената така и при мъжа.
Така например при клинични данни за ендометриоза може да се назначи лапароскопия с цел отстраняване на ендометирозните кисти и лезии или хистероскопия с цел оглед състоянието на маточното тяло. При повтарящи се спонтанни аборти, по преценка на лекуващия лекар може да се назначат генетични изследвания и при двамата партньори. По време на всички описани стъпки е много важно доверието в лекаря, извършващ прегледите, консултациите и процедурите. Заедно с него вие ще извървите понякога нелекия път към желаната бременност и раждане на здраво бебе.
Медицински комплекс "Д-р Щерев"
Възможно ли е високото TSH (в случая 5.1, като се знае, че при бременност нормалните граници не трябва да надвишават 2.5) да е причина за проблеми със забременяването?
Не е изключено високото TSH, което е индикатор за проблем със щитовидната жлеза, да е причина за ненастъпване на бременност или за проблем с износването на такава. Научните данни показват, че 2% от жените, страдащи от стерилитет, са диагностицирани с хипотиреодизъм. Препоръчително е да се направи консултация с репродуктивен ендокринолог, който да препоръча терапия за намаляване на TSH в референтни граници и след нея да се проследи дали високите нива на хормона, индикиращи патология на щитовидната жлеза, са били причина за проблемно забременяване.
На 40 години съм и имам едно дете на 10 години. Правим опити за второ дете, но не се получава. Възможно ли е яйчниковият ми резерв да е изчерпан и с кои изследвания трябва да започнем?
С напредване на репродуктивната възраст спонтанното зачеване със здраво дете може да бъде затруднено. Това може да се дължи на влошеното генетично качеството на яйцеклетките, както и на намаления или изчерпан яйчников резерв. Поставянето на тази диагноза стартира с преглед при репродуктивен специалист с ултразвукова диагностика и включва провеждане на хормонални изследвания. Прегледът цели да установи наличието на антрални фоликули, а паралелно с тях се прави хормонални изследвания на Инхибин-Б и Антимюеров хормон. Допълнително, по преценка на лекуващия лекар, могат да се назначат и други хормонални изследвания.
Пречи ли тромбофилията на забременяването?
Тромбофилията е състояние свързано с патология при кръвосъсирването – повишена склонност към формиране на кръвни съсиреци (тромби) в кръвоносната система. Състоянието най-често е генетично обусловено и без ясно изявени симптоми. Тромбофилията в общия случай не е причина за невъзможност за зачеване, но много често води до повтарящи се спонтанни аборти. Съвременната генетика дава възможност да се изследват предразположенията към вродени тромбофилии. За радост, с правилна диагноза това състояние може да бъде профилактирано от проследяващия бременността акушер-гинеколог още от самото ѝ начало.
Ще очакваме да бъдете активни с въпроси и коментари и през месец септември, когато темата на месеца е "9 месеца щастие". Задайте своите въпроси към специалистите от Медицински комплекс "Д-р Щерев".
| 21 | 3 |
