Малко той, малко аз, малко ние

Разпилените парченца любов на Мария

Малко той, малко аз, малко ние
1 ОТ 4 вижте всички снимки Християн Павлов
Мария Василева е една фина, красива госпожица с топли като сърцето ѝ, големи кафяви очи. И много магия около себе си. В гласа ѝ има особен уют, който успокоява и те кара живо да слушаш. Усещаш, че е от жените, които с кадифена ръкавица и нежна усмивка достигат там, където само с твърда ръка трудно се стига – до върха.

Мария е дете на сините бургаски вълни, родено в последните дни на септември и безутешно влюбено в цвета и мириса на есента. Споделя житейската ни философия, че всичко хубаво на този свят е създадено за споделяне и може би това я подтиква да даде живот на блога "Разпилени парченца".

Виртуалният ѝ дневник се радва на 5 години история, повече от 5500 последователи във facebook и 5-то място по продажби, под формата на книга, от реномиран сайт. На страничката си в социалната мрежа ежедневно публикува мъдри сентенции, впечатления от книги и филми, интригуващи статии и текстове на хора, които следи и харесва. На същата има и албум със снимки - "Кутията с мечти (на Мария)”, пълен с красиви фотографии и кратки послания.

Мария има цяла колекция с тапии, престижна работа и участие в десетки социални проекти. А е само на 25. Написа и книга - "Малко той, малко аз, малко ние". Четиво за хората, които знаят как се обича по интуиция, без условия и сценарий, без посока и компас. Но с цялото си сърце. Книга, която ни докосна.
На Мария не ѝ отива да бъде Просто Мария.

Разкажи ни малко повече за себе си.
Обичам думите, вълшебствата, хората, които вдъхновяват и всякакви малки радости, които дните носят със себе си. Последните опитвам и да създавам. Другото не е (толкова) важно.

Живяла си в чужбина и често пътуваш. Това повлия ли върху мирогледа ти и отношението ти към заобикалящия те свят?
Може би пътуванията ме научиха да си тръгвам по-лесно – и от места, и от хора. (Върху последното още работя). Клише е, но човек е човек, когато е на път. Особено, когато пътуваш сам. Имаш време за себе си, за това, което те вълнува, за въпросите, чиито отговори още търсиш. И както се разхождаш по улиците на непознатия град, изведнъж разбираш себе си и света с една идея повече.

Как се роди блогът ти и какво ти донесе като емоция и опит? Кога за първи път усети нужда да пишеш?
Харесвам новите неща. Промените не ме плашат, зареждат ме. През пролетта на 2006 случайно в час по информатика видях блога на приятел. Формата и идеята бързо ме спечелиха и така се роди "Галерия на усмивките”, който порасна и се превърна в "Разпилени парченца”. Блогът ми донесе много приятели и много подреждане. Вътрешно. С блога се учех на щастие, на любов, дори тъгата си изживявах по един по-красив начин. И от експеримент, думите неусетно станаха част от мен. Любима част.

Малко той, малко аз, малко ниеАлександра Диканска

Какъв бе пътят, който извървя от "Разпилени парченца” до "Малко той, малко аз, малко ние”? Как се появи идеята за книгата и трудно ли я реализира?
Идеята се появи с късно обаждане през една ноемврийска неделна вечер. Обадиха ми се от едно бургаско издателство с интерес да издадат най-доброто от блога. В последствие не се случи (не с тях), но книгата вече живееше като идея. Приятел предложи да реализира проекта. Намерих страхотно софийско издателство - "Ерго”, възможно най-добрата художничка за корицата - Ина Бъчварова, и докато се усетя, вече броях дните кога излиза от печат. А за самият път от блога до книгата може би много ми помогнаха хората, които са се спирали на страницата в интернет или тази във facebook. Милите думи на радост и подкрепа, покрай написаното от мен, ми донесоха кураж и вяра, че съм готова за това приключение.

Определят стила ти на писане като бяла поезия. Ако сама трябва да му поставиш някаква рамка, как би го определила?
Поезия на случванията, на действията, на истински неща, хора, чувства, срещи. Така поне е за мен.

Толкова много красиви, емоционални и въздействащи текстове са написани за несподелените и трудни любови. Само тъгата ли пробужда такова стихийно вдъхновение?
Често съм се питала същото и преди време намерих обяснението. Хората обикновено имаме по-силно развито собственическо чувство към Щастието. Сякаш споделянето му (гласно и с много хора), ограбва от магията. А и за да нарисуваш Щастието с думи, трябва да поспреш за малко. Като да отидеш в някой увеселителен парк и на най-готиния атракцион, вместо да се качиш още веднъж – да седнеш да описваш къде си, какво правиш и т.н. Не върви. Докато тъгата, виж, тъгата предразполага. И е винаги различна.

Какви са хората, до които искаш книгата ти да достигне и да ги докосне?
Хора, които умеят да падат и да стават, учат се на обичане и на живеене. Хора със сърца.

В блога си често споделяш ревюта на книги, които са те впечатлили. Ще споделиш ли коя е последната, която успя истински да те спечели?
Зачитам много книги, за които все не ми остава време, но в момента чета биографията на Стийв Джобс и е страхотна! А наскоро съвсем случайно попаднах и на сборника с разкази – "Любовни упражнения”. Разказът на Ваня Щерева "Писма до ноември” силно ме докосна. Няма как да не спомена и любимия Ремарк с "Трима другари” и "Живот назаем”.

Кои са любимите ти български автори?
Търся ги още. От поетесите много харесвам Иванка Могилска и Мария Донева.

На премиерата на книгата ти се пошегува, че ако има следваща, ще я кръстиш "Много аз, много той, много ние”. Работиш ли върху нова книга?
Рано е още. Сега колекционирам случвания и истории. Иска ми се, ако има втора книга, наистина да е с друг оттенък. На щастие.

Има ли нещо, което мечтаеш да ти се случи?
О, много неща са! От Ню Йорк на есен, през повече време с най-важните ми хора, до това да съм малко по-търпелива. Една от най-любимите ми мисли е, че "животът е избор на желание”, така че постоянно си пожелавам разни малки и големи чудеса. Всъщност не помня някога да съм спирала да мечтая.

Финалът на нашето интервю запазихме за кратък откъс от книгата на Мария:

това не е книга като книга –
подредена , с жанр и ритъм.
не.
това са думи –
разпръснати и разпилени.
като живота.
и дневник не е.
(макар че прилича.)
и поезия също. Нито пък проза.
това е книга с по малко от всичко.
като живота.
54 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



27
Пламен Клошарски 17.01.2012|15:43
малко всички
26
Hristo Grozev 16.01.2012|16:03
влюбен съм. край!
25
Dimitar Geshev 16.01.2012|15:50
за сладникавото съм съгласен, но съм любопитен. пък и нали съм в женски сайт, не мога да очаквам друго.
24
Dimitar Geshev 16.01.2012|15:29
нямам навика да чета, обаче ще взема да видя за какво става дума.
23
Мария Василева 16.01.2012|15:06
много благодаря за милите думи! усмихвате ме :)))
22
Daniela Gulubova 16.01.2012|14:48
И аз. Това е основното ми притежание, чували с истории и спомени :)
21
Женя Маврикова 16.01.2012|14:23
реализацията е пред нея,затова аз й пожелавам късмет,че без него.... за никъде сме!
20
Ruslana Hristova 16.01.2012|14:15
На мен ми звучи някак сладникаво цялата тази статия, но това в никакъв случай не означва, че подценявам таланта й
19
Камелия Стефанова 16.01.2012|13:33
Много е чаровна, но по-важното е че е талантлива. Пожелавам и много успехи
18
Женя Маврикова 16.01.2012|12:18
Аз го правя от малка и е много страхотно пътуване във времето като се заровиш в тези неща след години
17
Нели Георгиева 16.01.2012|11:58
Хубаво би било и ние да колекционираме случки и истории, за всеки случай:)
16
inna manolova 16.01.2012|11:58
Статията наистина е хубава , развлекателна и отпускаща:)
15
kalina manolova 16.01.2012|11:26
хубава статийка,благодаря за отделеното време
14
Rosi Nikolova 16.01.2012|11:05
Много симпатична млада дама :)
13
Женя Маврикова 16.01.2012|10:53
ама тази Мария голяма сладурана..обичам позитивни хора,сигурна съм,че книгата ще е интересно четиво
12
Нели Георгиева 16.01.2012|10:28
Браво на момичето. Сбъдва мечтата на всяка фенка на "Сексъст и градът".
11
lilqna terzieva 16.01.2012|09:39
звучи интересно
10
Veronika Hristova 16.01.2012|08:56
мерси за инфото
9
Пламен Клошарски 16.01.2012|07:59
значи е идеална за подарък :)
8
Мария Василева 15.01.2012|20:59
потвърждавам, че книгата е повече за жени :)) части от нея може да прочетете тук- http://www.litclub.bg/library/nbpr/mariavasileva/index.html
7
Valeri Cvetkov 15.01.2012|12:39
тя всяка жена ще се радва на тази книжка
6
Pavel Ivanov 15.01.2012|11:33
жена ми ще се зарадва на тази кнога
5
Petq Ivanova 14.01.2012|14:29
мисля да я прочета
4
Dimitar Petrov 14.01.2012|14:12
жена ми си пада по такива книжки
3
Valeri Cvetkov 14.01.2012|13:03
женска книга
2
monika georgieva 14.01.2012|12:32
и на мен ми звучи доста интересно
1
lilqna terzieva 14.01.2012|11:42
доста интересно звучи
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти