Напред и на Запад, науката е слънце

Има ли безплатно образование в държава с висок стандарт и колко струва обядът там

Българите били на първо място по изучаване на чужди езици в Европа. Англичаните – на последно. Знанието е път към успеха, а по презумпция това митично същество е извън пределите на нашата страна. Гражданите на света отиват и учат в друга държава, за да се сдобият с професионална квалификация, за да срещнат нови хора и да опознаят и други реалности, освен тяхната собствена. Българските абитуриенти искат да заминат "на всяка цена". Ама какво ще учат, дали ще се справят – тях това не ги касае. Искат просто да се махнат оттук. Без да си дават сметка, че като не полагат усилия, навсякъде ще са сред последните дупки на кавала.

За да замине едно българче да учи в Англия, трябва или родителите му да ипотекират панелния апартамент, колата втора ръка и къщата на село, или самото то да тегли кредит от държавата. Чуждата.

Когато му отпуснат студентски кредит, то взима огромна сума, която покрива обучението му от 3000 паунда на година за бакалавър. Без кредит трудно би се реализирала тази идея, тъй като социалното положение "сервитьорка на пълен работен ден-студент редовно обучение" не важи на Острова. Студентите имат право да работят по 16 часа на седмица, което, както се досещате, трудно би им покрило каквито и да е разходи.

Поне англичаните са широко скроени и не бързат да си взимат парите. Дават няколко години отсрочка и изобщо не гонят длъжника, ако той не получава 22000 паунда на година. Демек, ако не става за нищо и не успее да си намери високоплатена работа през следващите няколко години, човечецът се освобождава от тегобата да изплаща хилядарки цял живот.

Франция също отпуска помощи за бедните студенти в размер на 150 евро на месец безвъзвратно финансиране, в случай, че учащия има договор за наем на жилище. Договор за наем обаче трудно се подписва, тъй като повечето хазяи искат гарант с висока заплата и френско гражданство, който да погаси дълговете при евентуално напускане на неуспелия в интеграцията студент. Има и стипендия от 400 евро, за която обаче няма конкретни критерии. Проба-грешка, и ако стане – стане.

В Германия пък шансът за намиране на работа нараства с мащаба на града, в който студентът е попаднал, но отново има ограничение – 20 часа седмично. Както навсякъде, въпрос на самодисциплина е да съчетаеш умело работата с универститета. И все пак няма как едното от двете да не страда, в повечето случаи – образованието. В този ред на мисли би трябвало да заминават само хора, които са финансово обезпечени от мама и тате, и от тях се иска да си завързват новите запознанства и да си посещават лекциите.

Фунията на образованието само в България е застанала наопаки. "Записал" означава "завършил бакалавър" без абсолютно никакви главоболия. Така е впрочем и с гимназиите, които са "елитни" само в прес-съобщенията на министерството. Безплатен обяд няма. И колкото да промотират достъпното обучение на Запад, ние си знаем – не може да нямаш разходи в една от страните с най-висок стандарт в световен мащаб. В Дания, Англия, Германия, Холандия записваш свободно, понякога само срещу "скромна" сума пари, но после, а не си учиш уроците, а изхвърчаш. Та тегленето на кредит е опасно начинание, особено ако смяташ, че си отишъл на Острова за купона.

Трудностите през първите седмици на образование в чужбина са едни и същи за всички студенти. Културен шок, намиране на жилище, работа, приятели или липсата на такива. Свикването е труден процес, но пък човек среща толкова много нови хора и посещава невероятни места, така че бързо забравя носталгията по дома, която го гони. Българчето приема новите си съседи като консервативни, само защото са израснали в добре устроена система с правила, които се спазват. Тукашните своеволия никъде ги няма и това малко или много плаши.

Към всички западноевропейски университети има кариерни центрове, но те не са особено подходящи за хуманитарните специалности, твърдят студенти, сблъскали се с проблема "търсене на работа". Все пак има екипи, които биха помогнали на личността да си намери препитание. А работодателите не страдат от ксенофобия и са склонни да наемат някого заради уменията му, без оглед на гражданството, което по неволя притежава.

Спортът също е ценен навсякъде и за разлика от България, има огромни намаления за студенти, които искат да се занимават с физически упражнения. Още повече, намират се и безплатни открити комплекси с фитнес уреди или игрища, тоест остава само желанието за движение. Тук е необходимо цяло състояние, за да тренираш на спротна площадка, въпреки че отчитам факта – появяват се открити за ползване уреди тук-там. Вместо рекламна кампания.

Друга разлика между "нас" и "тях" е, че искаме всичко наготово. Ако може цялата информация за следването, заедно с таксите, стипендиите, подробностите около банкиране, застраховане, транспорт, прехрана и жилище да ни бъде поднесена на тепсия. Добре поне, че се извършва нещо като "естествен подбор" на студентите, които след БГ гимназията отпрашват на запад. С питане и в чужд университет се стига. Да не говорим, че повечето студентски програми се основават изключително на личния интерес и мотивацията. Насила никой не завършва, нито пък изобщо отива да учи там.

48 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



7
Neda Deliyska 23.11.2011|20:18
Същото важи и за САЩ и Канада... Лесно влизаш, взимаш стипендия, заем, помощ от министерството и тем подобни, но проблема идва, когато трябва да взимаш изпити. Като завършила средно образование в България ще ви кажа, че зора е 100 пъти по голям в края всеки един семестър,а ние имаме 3, отколкото при кандидат-студентските изпити в родината....
6
V D 09.09.2011|12:17
Yana Dobreva, много добре си го казала и аз съм напълно съгласна с теб. Когато аз записах бакалавър не бях с висок успех от кандидат-студентския изпит, но с висока диплома. Бяхме приети 45 човека и още първия семестър останахме 30, а след втория 20 и толкова и завършихме. Не е вярно това твърдение, че запишеш ли се в университет и си завършил, и това не е само в моята специалност "Математика и информатика", а в още много други. Мариян Томов, не съм съгласна с теб за едно. В България не се училищата не се нуждаят от преподаватели на този етап, ще се нуждаят след няколко години. В момента в учебните заведения преобладават застаряващите колективи, на нас младите дори ни се присмиват, когато отидем да си подадем молбите за работа. Аз се пробвах след като завърших и то в училища, в които съм била на стаж, а те дори не ми обърнаха внимание. Повече не съм се и пробвала, защото аз няма да им се моля за една мизерна заплата. След години много училища ще ни търсят и ще съжаляват, но дано тогава да сме в България.
5
Yana Dobreva 09.09.2011|11:30
Не мога да не изразя възмущението си от : "Фунията на образованието само в България е застанала наопаки. "Записал" означава "завършил бакалавър" без абсолютно никакви главоболия.". Това е някакъв мит, който много успешно си прокарва път из българските съзнания. Това, че има специалности и университети, в които дипломите биват подарък далеч не означава, че горното е валидно за всички български университети, дори напротив. Като прибавя към това и безкрайните разкази за партита в чужбина от българските студенти там, които заедно със своите чуждестранни приятели не спират да се забавляват, както и направо абсурдните на някои от тях учебни програми с по 1-2 изпита на година или написване на някоя друга курсова работа за завършване на семестъра, ми е направо обидно да чета тези редове от статията. В България има много умни и способни хора, естествено има и неамбицирани или простовати, зависи от човека. Самият вход в чужбина е чисто и просто дипломата за средно образование, докато тук имаме бонус кандидат-студентски изпити. Да не говорим за българските колоквиуми, устни и писмени изпити, където освен знания трябва да се покажат и самообладание при срещата с преподавателя на устен изпит. Запад не означава задължително качество. Ще ми се да се гледа малко по-обективно на нещата, като за целта се разглеждат от различни ъгли и от различни гледни точки, вместо да продължаваме да цитираме добре заучени клишета, които поне според мен в по-голямата си степен не са валидни вече.
4
Мариян Томов 08.09.2011|17:55
Българските студенти с две думи са просто жалки. Аз съм също студент, вече трети курс в ТУ-София. Ако човек погледне кои са най-желаните специалности и кои са специалностите с най-висок бал, ще остане потресен, буквално потресен. На България й трябват инженери(няма значение в каква област), лекари, преподаватели и ако съм пропуснал нещо - съжалявам. Но тук трябва да се направи една забелжка - когато завършиш, ти трябва да блестиш не с отлична диплома(не, че не може, но според мен това не е целта), а да блестиш със знания. Трябва и да можеш, за да бъдеш полезен за себе си и за обществото. Парите в случая са на второ място. Все пак човек се стреми да работи и да се развива в тази сфера, в която му е интересно, а не стреми да ходи в сферите с най-висока заплата(който го прави това, да знае че просто бърка сериозно). Мисля, че от горните думи се разбира, че студента или ще учи или ще работи, двете заедно - не може. Да, обаче при нас всичко може. Всички искат да учат философия, психология, мениджмънт .. Чудя се тези хора дали някога са се замисляли защо го учат това? Защото им е интересна човешката психика или човешкото поведение? Ами и на мен ми е интересно, но аз не уча психология, защото смятам, че е без перспектива. Какво правя, за да задоволя интереса си ? Ами отивам в една митична сграда - библиотека и там има едни митични неща, наречени книги и просто чета. :) Май се отклоних от идеята. Исках да кажа, че където и да учиш без значение какво учиш, трябва да знаеш ЗАЩО го учиш и да се стараеш да НАУЧИШ нещо. Тука не говорим да те карат да развиеш два въпроса от конспект или да назубриш нещо. Да учиш, значи да разбираш защо нещо е така. Освен това значи, че това което знаеш ще окаже някакво влияние върху живота ти. Да учиш, значи да задаваш правилните въпроси и да обмисляш получените отговори. Да имаш твоя гледна точка за нещата, а не да приемаш чуждите без да ги обмисляш. Да учиш, значи преди всичко да бъдеш човек и да се държиш човешки с хората, да обичаш, мразиш и прочее. Колко от вас го могат ? С уважение, г-н Томов.
3
Пламена Сомова 08.09.2011|17:55
Пламена Нека започнат да отпускат стипендии и за задочните студенти, въппреки че могат да работят! Обменните програми са полезни за студентите. Стига сме мислили, че всички техни университети са по-добри от нашите!
2
Пламена Сомова 08.09.2011|17:51
Пламена Нека започнат да отпускат стипендии и за задочните студенти, въпреки че могат да работят!. Обменните програми са много полезни за студентите. Не съм съгласна, че трябва да се заминава на всяка цена! Стига сме мислили, че всички техни университети са по-добри от нашите!
1
V D 08.09.2011|16:30
Има огромна разлика между тук и там и това всички го знаем. Много малко са студентите в днешно време, които отиват да учат, защото искат да учат и да се реализират успешно в живота. Колкото повече осъзнаем, че ученето не означава само купони до зори и алкохол на корем, толкова по-бързо ще излезем от голямата дупка на неграмотността в която сме изпаднали.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти