Поетесата Мира Дойчинова за поезията, живота, мечтите.. и всичко останало

"Животът е творчество в развитие, а човекът е създаден да бъде творец, независимо с какво се занимава"

Поетесата Мира Дойчинова за поезията, живота, мечтите.. и всичко останало
Фотограф: Александра Вали

Наближава краят на месец юли и нашата тема за Съвременните български автори приключва. Радостна съм, обаче, че именно накрая, като черешка на тортата, ще Ви представя една прекрасна жена и поетеса. Стиховете й винаги успяват да ме докоснат и да ме накарат да размисля върху различни неща. Тя е Мира Дойчинова. Има издадени няколко стихосбирки "Душата ми е скитница", "Обич-пълна с небе", "Всеки ден ще ти бъда късмет", "Време е за тишина" и наскоро излязлата "Подарък за теб". Във Фейсбук има създадена страница за лично творчество, озаглавена "Животът, Вселената и всичко останало". Вижте какво си поговорихме с нея.

Здравейте, следя творчеството Ви отдавна и определено мога да кажа, че намирам себе си в него. А и другите хора Ви обичат и споделят мислите Ви. Как го правите? Как успявате да събудите емоциите на хората, да натиснете на най-правилното място чрез поезията си?

На първо място всички сме хора и ни обединяват едни и същи универсални човешки ценности, чувства и въпроси. "Кой съм аз?”, "Какъв е смисълът на живота?”, "Къде е моето място под слънцето?”..." Как да открия и изразя себе си най-искрено чрез любов, доброта, близост и грижа за околните..."  Тези теми ме вълнуват дълбоко и тях описвам в стиховете си. Те са общочовешки, изначални, интуитивни. Така се докосваме един друг и се преоткриваме сърдечно, духовно, истинно. Не го целя умишлено, то се получава от само себе си, като синхрон. На някакво невидимо, базисно ниво, всички сме едно цяло. И душите ни го усещат. И когато една душа изрази своята същност с любов, всички останали откликват веднага. Животът е приключение, в което сме заедно от началото до края.

Можете ли да си представите живота си без поезия, без да творите? Има ли дни, в които не ви се занимава с това, не ви идва музата? Как се чувствате  тогава?

 Много рано осъзнах, че животът е творчество в развитие, а човекът е създаден да бъде творец, независимо с какво се занимава. Тук сме, за да изразим себе си по възможно най-добрия за нас и за околните начин. Да внесем нещо ново, да сътворим себе си отначало, да извършим полет над материалното. И в този ред на мисли, няма никакво значение дали ще пишем поезия всеки ден, дали ще рисуваме, пеем или танцуваме. Може да засадим цвете, да измислим нова игра за децата, да кажем мила дума или да приготвим храната по друг начин. Това е творчество в най-чист вид, спонтанно и искрено, без усилие. В момента, в който осъзнаем това и подходим креативно към ежедневието, музата не ни напуска никога повече. И всеки миг е магия, която си струва.

 Има ли част от деня, през която сте по-креативна? Забелязвали ли сте?

 Да, признавам си, обичам вечерите и нощите. Тогава е тихо и спокойно, оставам насаме със себе си и мога да слушам песента на душата си. И да я претворя в изказ или изображение. Тогава зная коя съм и с какво трябва да се занимавам. Хубаво е да си отделяме такива лични мигове, в които да поспрем и да се заслушаме в собствените си усещания, желания, мечти. Това не е егоизъм. Това е подарък от нас, за нас, с любов.

Сигурна съм, че виждате живота в розово, личи си от стиховете Ви, че сте много позитивна и слънчева? Как успявате да запазите това в сивото ежедневие, в което живеем?

Розово, виолетово, синьо, златно... Обичам да наблюдавам и да виждам живота във всичките му цветове. Ежедневието не е само сиво, напротив. То съдържа цялата палитра от възможности, а от нас зависи как ще ги смесим и проявим. Ежедневието преди всичко може да бъде напрегнато, динамично, стресиращо и преизпълнено със задължения. Отнасям се към това с благодарност, отговорност и загриженост. Обичам да се грижа за околните. Това ми помага да запазя доброто у себе си и по някакъв начин да го провокирам и в света наоколо. Никак не е трудно и не изисква никакви усилия. Вероятно е въпрос на нагласа и на начина, по който съм възпитана от дете. Не съм нито специален, нито извисен човек. Най-обикновено момиче съм. Просто успях да развия характер на приветливост, търпеливост, нежност и разбиране. Помага, когато всичко е надолу с главата. :)))

 Споделете ни някоя своя детска мечта, която още не сте сбъднали?

 Като дете мечтаех да стана костенурка-нинджа. Исках да се боря с лошото и да защитавам доброто... А може би и сега това правя... (смее се)

Но, сериозно, имам една много тайна мечта, която още не съм сбъднала. След професията на информационен технолог и библиотекар, сега искам да завърша още едно висше образование – за детска учителка. За мен професията на учителя е възможно най-отговорната, смислена, благотворна и любяща дейност, която може да съществува на този свят. Бих искала да реализирам себе си по този начин и може би ще успея някой ден. Децата са бъдещето на света и трябва да им дадем най-доброто от нас. Усещам, че имам много обич в сърцето си и трябва да я раздам.

 Какво ще кажете на младите писатели, които тепърва започват да вървят по пътя на себеутвърждаване като такива. Лесен ли е той?

 

Всеки път е светъл, когато е извървян със сърце. С много любов и отговорност, с вяра в себе си и в собствените си възможности, с надеждата и с намерението да се внесе доброта в света и да се изрази същността на душата. Единственият съвет, който бих дала е: Бъдете себе си, това е достатъчно. Не копирайте, не взаимствайте, не следвайте, не комерсиализирайте, не търсете слава и дивиденти. Вашата автентичност и искреност е всичко, от което имаме нужда. А трудностите, които ще срещнете, само ще ви направят по-силни, мъдри и добри. Не се отказвайте.

 Опишете се с три думи...

 Обичам. Уча. Пътувам. Творя.

Е, станаха четири думи, но това съм аз. Благодаря!

 

 Станете част от Jenite.bg във Facebook!

 

43 1
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Вярвате ли в прераждането?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти