Детектив в хранителния магазин

ЧеТи ЕтИкЕтА

Последните разкрития около съдържанието на храните, предлагани на родния пазар, ме накараха да потъна в дълбок размисъл относно БДС, рекламите, етикетите и стоките в магазините.

 

Реших да вляза в ролята си на любител-икономически психолог и да си спретна една акция, която за съжаление не мога да озаглавя "Пилетата" - Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите вече ме изпревариха.

 

Като всеки купувач днес и аз ценя времето си. Липсата на време, правенето на т.нар. обичайни покупки са част от основните характеристики на потреблението. По определение обичайните покупки са онези банални неща, които още преди да сме влезли в магазина знаем, че трябва да купим – марката ни е ясна, както и точно в коя част на магазина се намира желаната стока. И така в рутината пропускаме да прочетем малките буквички на етикета.

 

Изведнъж се оказва, че любимият ни хляб изобщо не е хляб, а е някакво сложно-назовано-хлебче. Сиренето не е сирене (по-вероятно тебешир), а кренвиршите или саламът, който помним от детството, всъщност са соеви вкусотийки, деликатесни продукти и т.н.

 

Давам тези примери, защото до скоро, въпреки че бях запозната с БДС, изобщо не се замислях за НоВ пОгЛеД върху старите продукти.

 

Опаковките и етикетите отдавна вече не са средство за реклама, а за информация. В повечето случаи. На доста от опаковките от шоколад, например, са дадени калориите, които има какаовото удоволствие, а с мини цифричка отстрани има ½, тоест за половин опаковка от не знам колко си грама. И дипломата за висше образование не би помогнала за изчисленията.

 

Същото важи и за рекламите. Колкото и да ги избягваме, те се прокрадват в съзнанието по периферни пътища. Но и рекламите вече не са същите, името не се споменава при доста продукти, само марката. Пред погледа на зрителя се разкрива една красива картина, в която се залага на носталгията – вкусът от миналото, или се обещава удоволствие. Идеята, че това е салам, кренвирш, сирене или пиле без 44% съдържание на вода, сама се появява и остава като нагласа. Просто така функционира човешкият мозък и маркетинговите специалисти добре знаят това.

 

Колкото до БДС, наистина се надявам стандартът да се прилага. Едно е сигурно обаче – така поне ВиЖдАмЕ някои нЕвИдИмИ до скоро съставки.

5 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
V D 03.06.2011|08:57
Цветните реклами ни лъжат да купуваме стоките, които рекламират, особено ако в тях присъстват деца (което напоследък стана модерно), с приятните гласчета съвсем ни забаламосват, че това е вкусът от нашето детство. Всичко е това са трикове на компаниите и ние, както винаги им се връзваме много лесно. Едва след като опитаме дадената храна си даваме сметка, че сме излъгани и те нямат нищо общо с това, което сме хапвали едно време. Това го помним разбира се до следващият път, в който пак си купуваме същите храни. А тези ниски цени, които толкова много ни привличат, също са знак, че качеството е сведено до минимум. Въпреки това българинът си е българин и няма как да си купува стоки с високо качество, защото с тези ниски заплати не може да си го позволи.
Преди Коледа две блондинки отишли в гората. Ще търсят елха за празника. Търсили, търсили. Обикаляли, обикаляли. Накрая грохнали от умора. Едната блондинка казала: -Виж какво, муцка. Омръзна ми да...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
В един конфликт между сърцето и мозъка, следвайте сърцето си.
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти