Крачка след крачка

Бягането като житейска философия

Крачка след крачка
http://kevinvisser.com

Дерарту Тулу, етиопска жена, се появява на стартовата линия на маратона в Ню Йорк. Никога не е печелила, тя е на 37 години, а преди няколко месеца е била на прага на смъртта. Неизвестната дама променя историята на спорта. В маратона тя се състезава заедно с Пола Радклиф, една от най-бързите в света, безспорната шампионка в случая. Двете бягат, никоя не се предава, след 35 пробягани километра /от общо 42км./ се случва нещо неочаквано - Пола Радклиф усеща болка в крака си и започва да изостава. Дерарту обаче не намира случващото се за своята златна възможност. Тя е бърза, но човечна. Сграбчва Пола Радклиф с думите "Хайде! Можеш да го направиш.", и Пола наистина го прави. Отново се засилва, но след това пада отново. За втори път Дерарту я сграбчва, но Пола отказва да продължи. Болката я съсипва. "Аз бях дотук, сега е твой ред да спечелиш.". Дерарту Тулу спечелва маратона в Ню Йорк и се прибира вкъщи по-доволна от всякога. Защото освен че е успяла да сбъдне най-голямата си мечта, тя го е направила със сърцето си, с ясното съзнание, че конкуренцията не е враг, това са хора, с които споделяте едни и същи мечти.

 

В лекцията си за TED* Кристофър Макдугъл разказва за легендарния маратон. Според лекторът обаче, съвременното общество не гледа на бягането правилно. "Днес не използваме нашата сила, защото сме най-големите женчовци в джунглата. Всяко друго животно е по-силно от нас.", с широка усмивка заявява той.

 

Приели сме бягането просто като начин за постигане на цел, породена от влудяващата суета. Изгарянето на калории. Наказание, което трябва да изтърпим, защото сме яли сладолед със семейството. Може би бягането е нещо повече от крачки наляво-надясно. Макдугъл описва процеса на тичане като занимание, което ти носи чувство на игривост и веселие. Като при децата. Но според него обществото е прикрило ползите от движението, стеснило ги е до една единствена - отслабването. Това не е всичко, съществува едно природно предимство, за което светът е забравил. "Как ли? Със създаването на тези фантастично омекотени неща, които правят бягането по-удобно, наречени маратонки." Травмите при бягането са нови за нашето време, за пръв път свързваме тичането с болка и страх. Предците ни са разчитали изцяло на своите боси нозе и са бягали на дълги разстояния. А във връзка с личния си опит Магдугъл разказва, че през целия си живот е бил контузен, но преди години се отърсва от манията си по обувките. Отървава се от почти всички, които има, плюс болките в краката по време на бягане. "Това е нещо, от което всички можем да спечелим.", заключава лекторът.

 

У нас все още не се чувстваме достатъчно уверени, за да излезем от вкъщи без обувки, но предложението на Кристофър Макдугъл си остава доста примамливо за подходящата природна среда. В едно обаче сме сигурни - бягането е нещо повече от крачка след крачка, това е движение, физическо и психическо, освобождаване на негативните мисли и вдишване на големи дози нови и чисти такива.

 

*TED - глобална поредица от конференции, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване"

44 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Преди Коледа две блондинки отишли в гората. Ще търсят елха за празника. Търсили, търсили. Обикаляли, обикаляли. Накрая грохнали от умора. Едната блондинка казала: -Виж какво, муцка. Омръзна ми да...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Когато желанието и страхът са едно и също, наричаме този сън кошмар. Грегъри Дейвид Робъртс
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти