10 факта за древните тоалетни, които ще ви накарат да се чувствате благодарни, че имате баня в дома си

10 факта за древните тоалетни, които ще ви накарат да се чувствате благодарни, че имате баня в дома си
Pexels

Днес изглежда нормално да отидете до тоалетната и да я използвате насаме. Преди 19 век обаче това било немислимо. Това, което сега познаваме като баня, се появило в Европа в края на 1800 г., когато течащата вода станала широко разпространена в дома. По-рано имало само обществени бани, където било обичайно да се играе и дори да се участва в разговор, докато се изпълняват физиологични нужди.

Ще ви разкажем няколко интересни факти за древните бани и тоалетни:

1. Те били общи

От Римската империя до Средновековието мъжете и жените се къпели в общи бани. Изградени и управлявани от държавата, те били често срещана дестинация за къпане и общуване. Тези многофункционални сгради концентрирали студени, топли и горещи басейни, но също така и магазини, гимнастически салони и библиотеки. Някои можели да приемат до 1600 души едновременно.

2. Тоалетните също били общи

Разположени в градските центрове, тоалетните са съоръжения, които обикновено са проектирани до градините в даден град и в тях влизат няколко души едновременно. Това, което сега е изключително личен момент, не е било толкова лично през 1 век пр.н.е., тъй като римляните го възприемали като социална дейност. 

3. Хората били свикнали да се хранят и да се срещат с хора там

Римляните ядели, играели и си миели зъбите в тези бани. За тях това било напълно нормален навик и те нямали нищо против да изпълняват физиологичните си нужди, докато се разхождат с другите.

По римско време баните са били чудесно място за срещи с нови хора и общуване. Според едно проучване, което изследва обекти, изгубени в канализацията на тези места, къпещите се са яли там десерти, миди и черупчести мекотели. Те също се наслаждавали на малки разфасовки говеждо, агнешко, козе, свинско, птиче месо и диви елени.

Те играели със зарове и монети и работели с текстил, докато били там.

4. Споделяли си гъбите за почистване 

Тоалетна хартия все още не е съществувала в Древен Рим, затова за почистване са използвали морска гъба, вързана за дървена пръчка. Може би най-изненадващото, римските обществени тоалетни нямали кабинки, така че гъбата, след като била използвана, била поставяна обратно в кофа, пълна със солена вода или оцет. И след това се използвала от следващия.

5. Те били за цялото семейство

От Римската империя до Средновековието баните са били смесени. Подготовката за къпане започвала у дома. Често се виждал бащата на семейството или детето, които се разхождали по улицата по бельо.

6. Били на открито

През Средновековието, ако искате да отидете до тоалетната, всичко, което трябва да направите, е да намерите стълбище, мост или друго обществено място. През този период улицата служила за задоволяване на естествените нужди на човек.

Историкът Карол Роклиф обяснява, че през късното Средновековие хората са се заинтересували повече от здравето и хигиената. В резултат властите финансирали обществени тоалетни, за да поддържат градовете си чисти. Възникнали големи съоръжения, където хората, предимно мъже, можели да се облекчат в дупки, вкарани в мостове, които изхвърляли човешките отпадъци в реките, които текат под тях.

7. Тоалетните миришели много зле, особено през лятото

През същия този период дизайнът на баните се основава на социалната класа. Замъците били оборудвани със специални пространства, които имали дупки в пода. Те били подобни на килери, вмъкнати в дебелината на външните стени и изхвърляли човешките отпадъци в ями на първите етажи.

Тоалетите изпращали екскрементите директно в избите или рова на замъка. Миризмата, произведена от тази септична яма, била непоносима, особено през лятото, защото се издигала през тръбите и се връщала през дупките.

8. Те трябвало да се изпразват ръчно

Използването на тоалетната постепенно било възприето от обществото от 18-ти век, така че дори в средата на този век използването на тоалетни било често срещано, чието съдържание било изпразвано от хората. Те отговаряли за събирането на отпадъци, когато улиците били празни.

Услугата се предоставяла на всеки 24 часа в най-добрите квартали. Въпреки че било по-рядко в по-бедните райони.

9. По улиците се изхвърляли отпадъци

В древни времена достъпът до управлението на отпадъците е бил класова привилегия. По този начин, в отсъствието на закрита тоалетна, хората в Единбург викаха "Гардилу!" за да предупредят минувачите за човешките отпадъци, които щели да изхвърлят от прозореца си.

Този термин идва от френския израз "Prenez garde a l’eau!" - което означава буквално "пазете се от водата." Тази практика продължава до въвеждането на канализационните системи през 19 век.

10. Те били фокус на инфекции

След инсталирането на първите канализационни системи в европейските градове смъртността от холера и коремен тиф намалява. Оказва се, че първата от тези болести е била разпространена чрез замърсена вода. Днес това може да изглежда очевидно, но на изследователите им били необходими години, за да разберат това.

Първият, който направил това, бил д-р Джон Сноу, който чрез използването на карти идентифицира източника на заразата в Лондон: септична яма под една от близките къщи изтичала в кладенеца, захранващ водната помпа. Работата на Сноу била първата епидемиологична работа в историята, но и отправна точка за модерните санитарни системи, приети по-късно от западните градове.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

Последвайте Jenite.bg в Instagram!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
- Как се запозна с мъжа си?- Случайно. Не обвинявам никого!
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Когато желанието и страхът са едно и също, наричаме този сън кошмар. Грегъри Дейвид Робъртс
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти