Дете на музиката

Пламъчето в очите й подсказва, че можем да очакваме всичко от нея, а тепърва ще видим и чуем още много

Срещам едно пораснало момиче, чиито талант сякаш също расте с броя на взетите решения и преборените трудности. Щастлива е, защото е здрава, а и няма право да се оплаче от нищо – най-вече защото всичко е плод на свободната й воля и желанието й да прави музика. От две години пее под чуждо небе, но този термин няма място в живота й, защото тя е гражданин на света и вечно пътуваща душа. Вижте какво разказа Рут за живота и работата си напоследък, за всичко, което я изпълва с желание да върви напред, въпреки абсурдите, с които България не спира да я провокира. Но това й трябва – енергия, тръпка, даже напрежение. Отива й да прави всичко със страст. Пуснете си албума й и ще чуете какво се случва между прошепнатите думи. Защото няма време да спиране на дъха. Нито за чакане.


Здрасти, Рут. Много се радвам, че най-накрая те виждам тук, разкажи къде си в последно време и с какво се занимаваш.

Преди две години заминах за Холандия, за да уча "Медии и комуникации". Но си пътувам много често насам.

А музиката къде е?

Навсякъде, всеки ден е с мен, това правя постоянно.

Промоцията на дебютния ти албум Within whispers беше страхотна, как вървят нещата сега? Чух, че искаш да издаваш и втори?

Да, започнах да записвам нови парчета, работя и по един специален проект. Не мисля да издавам втори албум, а E.P. Това е подобно на албум, но с по-малко песни. Например шест или седем.

Само в България ли се разпространява този, който вече е факт ?

Не, разпространява се и дигитално, чрез iTunes можеш да си го купиш от всяка една държава в света. Не мога да се оплача, има продажби, добре върви албума.

Разкажи ми как започна всичко в Амстердам, беше ли планирала да правиш музика или си представяше, че ще се отдадеш само на учене?

Преди да замина поразпитах дали там има някакви хора, с които да правя някакви интересни неща. Оказа се, че има. Фичо от Phuture Shock, Пеко и Нуфри, запознах се и с моя приятел, който е барабанист и живее в Холандия от 12 години. Нямахме идея да правим музика, но взе, че друго се получи. Сформирахме група и свирим отвреме-навреме.

Къде?

В Амстердам сме имали няколко гига. В Ротердам също. Аз се запознах се един китарист, който свири с едни от най-големите имена на холандската сцена. В момента продуцираме няколко парчета заедно, едното от които е почти готово. Казва се Stop wasting time. И отделно с един пич, който се казва Ясен, с него ще снимаме клип в края на август. Това е в общи линии там.

А какво точно учиш е момента?

Сега започвам в Харлем, смених специалността и от есента ще е Entertainment management. Подковавам се със знания.

Доколко са различни публиката и пазара в Холандия?

Разбира се, че е различно, но не е чак някакъв друг свят. Там има същите проблеми като тук. Но там, за разлика от България, няма много клубове. Да, има адски много чуждестранни артисти, но за local* сцена е малко трудно да се говори. Особено за живата музика – почти няма такава. Процъфтява електронната, там са едни от най-големите ди джеи.

А за твоята музика каква е средата? Не е ли либералният холандец по-отворен към алтернативното, новото? И не е ли по-лесно за теб, в този смисъл.

Не е вярно. Всеки, който е правил музика в Холандия, може да каже, че вътрешният пазар е кофти. Много е неизгодно, не е толкова успешно и е доста трудно. Но в крайна сметка няма нищо лесно. Иначе са много позитивни и супер ми се кефят, поне тези, с които съм имала някакви музикални контакти. Китаристът, с когото работя, Рори, доста се опитва да ми помогне, да ме свърже с хора, които могат да ме менажират там, което е нещо много ключово, защото аз не говоря холандски. Малко по-трудно е за чужденци.

Изобщо ли не проговори за 2 години?

Всички говорят английски. Мога да ти кажа, че е адски трудно да се научи холандски, има хора, които живеят там 15 години и не го говорят. Местните са малко затворени, трудно те приемат. Като те интегрират, става много по-различно. Но трудно можеш да заформиш приятелство, но като се случи – нямаш никакви проблеми. Аз имам познати и приятели холандци, от скоро. Много позитивни хора са, много разбрани и адски точни. Никога не закъсняват. Тук е много нетипично това, ние сме едни бавни... две минути... и то минава целия ден. Там е различно устроено.

Как избра Холандия тогава?

Бях ходила на трип там, известно време преди да замина за по-дълго, и много ми хареса енергията, супер спокойно, много smooth**, не си зависим от трафик, можеш да си живееш живота спокойно. Тук стресът започна да ми идва в повече, бездомни кучета пред блока ми, прибирам се, оглеждам се, малко излишни емоции са това. Не мисля, че един човек, който живее в цивилизована държава, трябва да има такива проблеми и притеснения. Все пак това в крайна сметка те стресира. А допълнителния стрес, който човек изживява в работа, връзка, семейство, идва просто в повече. И в един момент ставаш черна дупка. Хората се чудят защо тук всички са толкова озлобени, негативни, намусени, завистливи. Има много логично обяснение за това човешко поведение.

Колко време ти трябваше, за да ти се случат всички тези неща. Ти си само на 21, не е ли рано?

Не го оценявам като рано или късно, а като нещо естествено. Даже имам чувството, че някакви неща ми се бавят и това ме изнервя.

Кои са тези неща?

Исках албумът ми да бъде по-добре разпространен, това е нещо, което не зависи от мен. И куп други проблеми с продуценти, но това са неизбежни неща.

С ученето как се справяш?

Бях part-time, сега съм вече редовно. Специалността ми се води нова, но ми се признават кредити от предишната. Ходя 2-3 пъти в седмицата в университета. Още три години ми остават. Честно казано, съм като местна по някакъв начин, мога да чета на холандски горе-долу, познавам града, чувствам се много добре.

Караш ли колело там?

Не се придвиждам по друг начин. Сега имам едно ново и супер много му се радвам, гигантско е.

А с дъжда как се разбирате?

Нормално е за там. Макар че е много изнервящо понякога. Например имаш някаква работа, и трябва да стигнеш до някъде, а то не спира да вали и... но там хората са калени. Там зимата можеш да видиш на минусови температури момичета с голи крака, а ти си с три чифта чорапи.

Какво още ти липсва от България, освен хубавото време?

Тук има адски много музика и, за мен - участия. И интересни задачи.

Това ли е цената, която плаащаш, за да си там, а не тук?

Няма цена. Аз не правя никакви жертви. Успявам така да си наглася нещата, както ми е удобно. Въобще, не знам... гледам да не оставам зависима и от двете места. Не казвам, че не ми се е налагало да работя обикновена работа... трябва да работиш.

Какво работеше?

В едно магазинче за сувенири.

А сега печелиш ли от продажби на албума?

Това не са пари, които ти плащат наема. Не можеш да живееш с илюзията, че от продажби на албуми се печели. Печели се, но... Хубавото е, че наемът ми не е много голям. Освен това, аз не излизам. Ходя по концерти, и то не всеки ден. Никой не ми праща пари, но там има и друг момент – с много малко работа, можеш да живееш много добре. Холандия е на пето място в света по стандарт на живот, това е статистиката за 2010-та година. Което значи, че съотношението заплата-харчове е много благоприятно.

Не се ли изисква доста смелост за едно момиче на 19 години да предприеме толкова много промени само?

Не го правя за първи път, в Щатите съм живяла сама, тогава бях на 17. Учих музика и пеене в една музикална академия в Лос Анджелис. Бях шест месеца там и все още имам много приятели американци.

Не искаше ли да останеш? Американската мечта...

В Лос Анджелис? Не. Там е много гадно. За мен, лично. Не ми харесва, не го усещам тоя град, няма дух. Не, има дух, който, обаче, аз не харесвам. За сметка на това в Ню Йорк е много по-готино.

По-трудно ли е в Щатите, отколкото в Европа?

Според мен не, аз говоря американски английски с много сериозен акцент и успявам идеално да се разбера с американците. Един от най-близките ми приятели е от Лос Анджелис, до ден днешен се чуваме през ден. В Европа може би единственият бонус е, че си по-близко до дома. Това усещане, че си на кратко разстояние от твоето място... ти дава енергия, така да се каже. Проблемът с Щатите не е в разстоянието, но се чувстваш просто далече. Пътят, който извървяваш до там не е нищо, един ден по летищата... Но ти докато си буден, хората, които обичаш и близките ти – спят. Там докато е ден, тук е нощ. И обратното. Creepy*** е. Ню Йорк го чувствах по-близо, часовата разлика оказва много голяма влияние. Иначе аз съм на мнение, че всеки един човек може да се приспособи навсякъде. Ако иска, и ако е социален.

Разкажи за любовта.

Не е нова, от две години е. Не е много коректно да говорим за това, но... барабанист е, свирим заедно, свирил е в група Пиромания, с много други музиканти, на много от най-големите фестивали... Изключително, изключително талантлив музикант е и аз много се уча от него, много ми помага и вдъхновява да прослушам нови неща. Постоянно откривам нова музика, постоянно. Не спирам да слушам. Ако слушаш едно и също, те подкопава като артист и като креативност. Все пак трябва да се следи музикалната сцена и музиката, защото всичко се мени, стилово и по всякакъв друг начин. Човек трябва да е в час. Има хора, които не знаят велики артисти, което направо е жалко. Според мен един музикант трябва да се интересува постоянно.

Кое е последното ти откритие?

Quadron. Белгийца са, миналата седмица ги намерих. Много са интересни, имат Ninja Tune подобен саунд.

Какво ново ти се прави?

Искам да играя. И днес ми беше дебютният снимачен ден. Ще снимам в нов сериал.

О! Колко готино! И сега няма да разкажеш нищо, нали?

Ха-ха, да... аз съм доволна, ще видим, ще видим. Бяха доволни от мен, а аз бях много притеснена. И се оправдавах постоянно, че съм певица и да не ме съдят ако го изиграя дървено. Кефя се на киното, фен съм, голям. Почитател съм и на театъра, но не е моя формат. Тук школата според мен предразполага повечето актьори към театралното... но много от тях преиграват пред камера, което в дадена роля би било готино, но обикновено не е.

Ти усещаш ли се променена след тези две години и всичко, което ти се случва?

Не мога да ти кажа дали съм променена. В някаква степен се чувствам неразбрана. Има много хора, които си мислят, че ме познават, но в един момент много се изненадват как разсъждавам. Много хора на моите години имат много различни приоритети, начин на забавление, цялостно разбиране за нещата, и ежедневие. И другото вече е волята да правят изкуство. В последните няколко години се опитах да запазя желанието си да работя, да съм такава, каквато съм си, но в един момент малко се насищаш. Не че се насищаш, но в държава като тази нещата, които ти се случват и проблемите, които идват... Тук е място, което може да те откаже от много неща.

Но публиката те държи, нали?

Публиката е много готина. Няма друга такава. Казвам го и като слушател, и като изпълнител, по-готина публика не съм виждала никъде. Много са причините, но най-баналната според мен е, че всичките тези години на социализъм и годините след тях, когато нищо не се случваше, направиха хората много жадни. И после, когато започнаха да идват артисти, да има свобода на словото и на музиката, публиката приема всичко много по-лично, много по-вътрешно, и тази липса в момента се запълва. В Холандия не можеш да видиш парти, което продължава до повече от 2-3 часа след полунощ.

Като артист, това не те ли дразни?

Не, това не пречи на живота на хората. Аз например всяка година, когато съм ходила тук на море с приятели и приятелки, ми се доспива в 12 часа, отивам и си лягам, а всички започват да ме обвиняват. На другата сутрин ги гледам в 7 часа, те са трупове. Нямат никакво удоволствие от ежедневието си, това е някаква абсолютна лакомия. Още, още, още. И в крайна сметка не ти е приятно. И на мен не ми е приятно, искам да си легна в 1 часа максимум. А не да не помня нищо. И това е типичното забавление на средностатистическия български младеж, аз никога не съм била от тия, които стоят до сутринта. Не съм привърженик. В момента, в който започна да се уморявам, предпочитам да си легна. Не намирам смисъл да прекалявам, не е полезно, а и не е красиво за една жена.

Колко от старите ти приятели останаха такива?

Имам си една дружинка в последните 4-5 години и до сега съм с тях. Идват и при мен в Холандия, даже едно момиче в момента живее в моята стая. За хората, на които държа, давам всичко. Защото те са много малко, в живота винаги е така. Имала съм моменти, когато си мисля, че имам много близки, но не е така. Винаги има и ще има хора, които се навъртат около теб, защото се занимаваш с нещо - не визирам себе си – защото си по-известен, имаш някакви връзки, пари, познаваш някой. Но това е нормално.

Липсва ли ти семейството?

Аз се разбирам с тях много по-добре, когато съм там. Имам брат-близнак, имам и по-голям брат от първия брак на баща ми. Майка ми и баща ми са разведени от 12 години, аз живея с баща ми от малка, той ме е отгледал. Той е спортист, бивш, олимпийски шампион, сега е президент на българската федерация по вдигане на тежести. Много му се възхищавам, но сме много различни. Те са много изненадани, че аз реших да се занимавам с музика. Но истината е, че от малка се оправям сама; не че съм бягала от вкъщи, била съм примерна, но съм правила всичко сама. И не съм имала опора или помощ някаква. Предполагам, че се гордеят, не може да не се радват, но в училище много ми се отдаваше математиката и някои други определени предмети. Моят IQ в пети или шести клас беше най-висок, но това няма значение, това не прави един човек умен. Просто има неща, които много лесно запомням и това предразполага да се занимавам например с бизнес, икономика. Имам специфична памет, помня например какво съм правила на този ден пет години назад. Не мога да обясня как успявам да запомня, но е странно. Баща ми много искаше да уча някаква сериозна материя. Но това нямаше и да се получи, защото аз се познавам много добре и ако нещо не ми е интересно, просто ще вдигна ръце и ще се махна.

Какво те радва, извън музиката и киното?

Много обичам да готвя. Сама се научих, моите родители не могат да готвят, надявам се да не ги обидя.

Какво готвиш? Изненада ме.

Готвя за хората, с които живея. Не обичам да правя нещо сама за себе си, тъй като не ми доставя удоволствие. Но много обичам да готвя италианска и френска кухня, да пека – всичко от курабийки, кексове, торти, фокачи... обичам тайландски гозби всякакви, индийско, мексиканско. Много обичам супи, правя всякакви интересни, например крем супа от тиква и мед... тиквени семки. Гарнирам с всякакви неща.

Талантите се надушват.

Майка ми ми е казвала, че изкуствата се привличат и трябва да имаш усет към някой вид, за да можеш да готвиш, например. Моят приятел готви феноменално, но много бърза. Аз отделям време и въобще не се изнервям, това е като някакво разпускане, супер ми е кеф.

А дразни ли те нещо, с какво не си щастлива?

Не, ама... не знам, не бих казала, че съм нещастна, никога няма да го кажа. Един физически здрав човек трябва да го е срам да каже такова нещо. Но може би ми се иска някакви неща да ми се случат и се надявам да ми се случат. Иначе, не, не бих казала, че не съм щастлива. Като всеки един млад човек и горд представител на моята зодия Овен, съм много нетърпелива, не прибързана, но искам всичко да се случва бързо, не обичам да чакам. Но напоследък имах нужда да бъда сама със себе си.

Как го правиш това?

Реших да пътувам до Холандия по суша. Това е най-готиното нещо. Аз съм много оправна от много малка, стигам от точка А до точка Б за отрицателно време, без да се губя, на непознато място или град. Така отидох до Будапеща, останах една вечер, един Facebook статус ме изпрати в най-готиния бар, страшно готино място; след това отидох в Мюнхен на гости на един мой много добър приятел, който ме заведе на адски готини места... след това директно в Амстердам за шест часа, с влака. Сега, идвайки насам, направих същото. Този път от Амстердам отидох до Марсилия, трябваше да сменям гари в Париж. Град, в който никога не съм ходила, бях горе-долу нясно, че не се говори много-много английски и трудно можеш да намериш някаква адекватна комуникация. Но се оправих много бързо, адски бързо. Събрах впечатления, беше много приятно. След това на връщане от Марсилия до България с кола – минахме цялата Ривиера, френска, италианска, Словения, Хърватска, Сърбия и България. Беше супер готино, много ме разтоварва и зарежда. Аз не разбирам тези, които се прибират и... са уморени. Много искам да отида и в Южна Америка, в Гватемала, Белиз, Боливия, Тринидат и Тобаго. Ходи ми се и на wine testing****. Много обичам вина, в Холандия си купувам средностатистически, само мога да си представя какви са хубавите френски вина. И в Лондон искам. В Париж ми трябват няколко дни само за Лувъра, само това да правя, нищо друго. Например три дни.

Какво ще правиш в остатъка от лятото?

Не съм имала почивка тази година, не се и очертава. Мислим да снимаме един клип другата седмица, след това съм на Spirit of Burgas, а след това се прибирам в Холандия. Мисля да тръгна по-рано, за да отида и до Париж. Това са единствените ми моменти за мен самата, когато пътувам. Тогава много чета. Изчитам една книга на един дъх, мразя да прекъсвам и да почвам отново, въображението ми действа много по-добре, когато прочета цялата книга наведнъж. По-добре визуализирам всичко. Много обичам да чета и на плажа, например. Но когато съм сама. Не обичам много хора да има около мен, защото ме разсейват. Искам да отделя време, в което да бъда сама със себе си, тогава най-добре използвам главата си.





* англ. местен, локален - бел.авт.

** англ. спокоен, мек, лесен, ненатрапчив - бел.авт

*** англ. зловещ, страховит - бел.авт

**** англ. вино-туризъм, тестване на вино - бел.авт.

26 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Светослав Кошутански 29.07.2011|16:45
Ekstra e.
Блондинка се хвали на приятелката си: -Днес си купих специална поилка за морските ми свинчета. Представяш ли си? Там има едно копче, като го натиснеш и пуска вода в купичката. -Е те, морските...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти