8 мита за живота на нашите баби, на които все още вярваме

8 мита за живота на нашите баби, на които все още вярваме
pixabay

"Жените са твърде мързеливи!" "Нашите майки ни отгледаха без мултикукъри и бяхме щастливи." Това са фрази, които днес чуваме и от мъже, и от жени. Те си представят един свят със силни селски жени, които кърмят бебетата си и по-големите им дъщери, които доят крави с усмивка на лице. Те вярват, че всички всъщност са били щастливи, живели са дълго и всичко е било прекрасно. Е, нещата не са стояли точно по този начин. Ето 8 мита за живота на нашите баби и дядовци:

1. "Жените са били невероятно красиви. Днешните момичета с ботокс и изкуствени устни не могат да се сравняват с тях."

Да започнем с представянето на един нормален ден на жена в края на 19-ти век. Жените, живеещи в градовете, работели като медицински сестри, управлявали трамваи, били машинисти и секретари във фабриките. Онези, които живеели в провинцията, се грижели за добитъка и работели на полето. 

Тежката работа, парещото слънце, честото раждане и лошите лекарства се отразявали на здравето на жените, а на 30-годишна възраст те се превръщали в стари дами. 

2. "Браковете били по-силни, тъй като нямало толкова разводи."

В началото на 20-ти век все още съществуват уредени бракове и синовете на предприемачите се женят за дъщерите на индустриалци или продавачи. Разводът е наистина необичаен поради няколко причини: осъждане от страна на обществото, религия и правни въпроси. За да се разведе, жената трябва да има сериозни доказателства: изневяра или насилие от съпруга си. Процесът бил скъп и само богатите хора можели да си го позволят.

3. "Жените раждали деца на полето и всичко било наред."

Жените раждали много деца, но нека да имаме предвид нивото на детската смъртност. Например известният изобретател и военен инженер Михаил Калашников е бил 17-то дете в семейството си. Общо имали 19 деца и само 8 оцелели. Децата обикновено умират преди да навършат 1 година поради инфекция, лоша хигиена и липса на храна. Нещо повече, майките често не са имали достатъчно знания за това как да се грижат правилно за децата.

Раждането също било рисков процес. Жените са умирали от инфекциозни заболявания като сепсис (следродилна треска), пневмококова инфекция и перитонит. Причините са различни: лекарите са докосвали раните с мръсни ръце или нестерилни инструменти, например.

4. "Редовното раждане подмладява тялото и това е причината жените да не са страдали от онкологични заболявания."

Хората винаги са страдали от онкологични заболявания. Ранните симптоми на рак били забелязани в древни египетски мумии. През втората половина на 19 век учените се научили да диагностицират и лекуват рак на гърдата. Опитите не винаги били успешни и само жителите на градовете имали възможността да опитат този метод на лечение.

В провинцията медицината не била добра и повечето болести изобщо не са били диагностицирани. Поради честото раждане, липсата на храна и упоритата работа, жените страдали от пролапс на матката. Инфекциозните заболявания също са често срещани като едра шарка, туберкулоза, дизентерия, морбили, холера и тиф.

5. "Жените не са работели, а са били домакини, защото е по-лесно."

Феминистките лишиха жените от възможността да останат у дома си, да приготвят супи за съпрузите си и да се грижат за децата си. Сега жените са принудени да работят както мъжете. Този мит се подкрепя активно от книги, филми и псевдоистория.

Всъщност жените, които живеели в градовете, работели във фабрики, били учители, медицински сестри и секретари. В текстилната промишленост работели предимно жени и деца и заплатите им били по-ниски от тези на мъжете. Няколко дни преди раждането на дете, на жената било разрешено да вземе отпуск по майчинство.

6. "Майките кърмели децата си до 3-годишна възраст и били по-добри майки" 

Майчинството било главно задължение на жената. През 1919 г. са разработени първите закони, насочени към защита на жените преди и след раждането. По правило след отпуск по майчинство майката се връщала на работа. Братята и сестрите, бабите и дядовците и други роднини се грижели за детето. В градовете имало възможност да се заведе детето в специализирана институция (предшественик на детската градина).

7. "Всички хора се хранели здравословно" 

В началото на 20-ти век продължителността на живота в Европа била 31 години, но през 60-те години нивото било увеличено 2 пъти. Високата смъртност е често срещана сред децата под 5 години. Липсата на храна засягала много здравето на децата и жените.

Гладът бил един от най-големите проблеми на 20-ти век. Около 70 милиона души загиват от глад (повечето от тях били жители на селските райони). Така гладът в Германия убива повече от 500 000 души.
Храната е по-естествена, но хората страдат от недостиг на витамини и минерали, поради което учените се опитват да разработят витаминни добавки за решаване на проблема с авитаминозите.

8. "Урбанизацията освобождава жените от домашните им задължения"

Да, преместването в градовете улеснява живота на жените, но те не се спасяват от домашните си задължения, а мъжете често не им помагат.

В началото на 20-те години жените изразходват около 95% от свободното си време за домакинска работа.

Въпреки че в съвременния свят всички различия между половете са пренебрегнати, жените продължават да изпълняват 60% от всички домакински задължения. Средно мъжете прекарват по 15 минути в домакинска работа всеки ден, докато жените прекарват 45 минути. 

Станете част от Jenite.bg във Facebook!  

3 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Вярвате ли в прераждането?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти