Две костенурки вървели през пустинята. Минали 5 години и стигнали до една бутилка. Едната казала: 
- Хайде да я вземем, може да ни потрябва! 
- О! Взимяй я ако искаш, на мен корубата достатъчно ми тежи. 
- Добре де няма да я взимаме. 

Вървели двете костенурки оше 5 години и стигнали до един оазис. 
Първата костенурка казала: 
- Видя ли, казах ти че все ще ни послужи бутилката. 
- Е, добре, де! 
- Сега ти ще отидеш, щом като не поиска да я вземем когато я видяхме! 
- Добре - отвърнала другата - но ще чакаш и няма да пиеш вода без мен. Като се върна и двете ще се напием с вода! 

Тръгнала костенурката. Минали 10 години, нея я нямало; минали 15 години, нея още я нямало; минали 20 години, тя не се появила. Другата костенурка си казала: 
- Тя няма да се появи скоро така че най-добре да се напия с вода.
Навела си главата да пие, когато от храстите изскочила другата костенурка и казала:
- Ако ще се лъжем, аз въобще няма да тръгвам!