Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от госпожите идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: 
- Ама те са на обратно!... 
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата обувките тъкмо заемат полагаемите им се места, когато Ради съобщава:
- Ама това не са моите обувки!... 
Госпожата буквално се изприщва и нервно пита: 
- А къде са твоите? 
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. 
Едва сдържайки се да не закрещи, госпожата подновява усилията по поставянето на обувките. Когато най-после приключва, разравя и шкафчето на детето и със смес от надежда и отчаяние пита: 
- А къде ти са ръкавичките? 
- А, като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...