Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък при техните: "Мамо, тате, имам страхотни новини. Ще се женя за най-красивото момиче в града. Тя живее в отсрещния блок и се казва Пенка и двамата сме много щастливи и влюбени." 

След вечеря същия ден, бащата на Иванчо го дръпнал настрани и му казал: "Синко с майка ти сме женени вече 30 години. Тя е страхотна съпруга, но никога не я е бивало в леглото, затова аз като по-млад ходех много по чуждо. Да знаеш, че Пенка всъщност ти е наполовина сестра и не можеш да се ожениш за нея. Съжалявам." 

Иванчо съкрушен се затворил в стаята си и осем месеца тъгувал. На деветия месец започнал пак да се среща с момичета и година след това пак нахлул при техните и триумфално обявил: "Мамо, тате, Сийка каза "Да!" - ще се женим юни!" 

Всички се зарадвали и се поздравили. Няколко минути по-късно обаче бащата на Иванчо пак дръпнал младежа на една страна и му казал: "Абе, Иване, съжалявам, ама и Сийка ти е наполовин сестра и за нея не можеш да се ожениш."

Иванчо побеснял и отишъл при майка си решен да ѝ каже всичко.

"Мамо така и така, татко ти е изневерявал - всяко момиче, което си харесам му е дъщеря. Съсипан съм. Не вярвам, че някога ще се оженя."

Майката на Иванчо поклатила глава разбиращо и му казала: "Не му обръщай внимание, сине. Той не е истинският ти баща."