Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. И му казва да държи дисциплината. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението. 

Петров: - Ами, горе долу добре е, лейтенант. 

Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе долу? 

Петров: - Тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря. 

Лейтенантът учуден: - Е, как така бе? От какво умря? 

Петров: - Преяде с конски жили. 

Лейтенантът разгневен: - Какви конски жили, бе? 

Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше. 

Лейтенантът: - Как умряха коне бе? От какво? 

Петров: - Ами от претоварване. 

Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?

Петров: - С вода.

Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?

Петров: - За гасене на пожара.

Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?

Петров: - Горя оръжейната.

Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?

Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.

Лейтенантът: - Ало! Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши! - троснал се лейтенатът.

Петров: - И вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!