Сексуалната революция на ХХ век през погледа на един евреин

Предизвикателно четиво, дори и за най-разкрепостените хора

Сексуалната революция на ХХ век през погледа на един евреин

"Синдромът Портной” (изд."Colibri”) определено не е роман за консервативния човек, чието ежедневие е лишено от всякакви "пикантерии”. Но ако сте готови да се посмеете искрено на гърба на един евреин, чиито сексуално-фетишистки комплекси стават основа на този комичен шедьовър, то тогава тази книга няма как да ви разочарова.

Фабулата проследява живота на Алекс Портной, вече напреднал в кариерата си държавен служител, показвайки на читателя какво означава да бъдеш евреин (с голям нос, голямо самолюбие и още по-голяма жажда за секс). Действието се развива през 60-те години на XX век - време, когато започват да се рушат каноните, условностите и нормите на консервативното ежедневие.

Авторът на този фройдистки калейдоскоп от случки, Филип Рот, започва да ни "разхожда” из живота на Алекс още от самото му детство, сякаш за да "оправдае” на по-късен етап скандалното му поведение.

"Когато съм лош, ме заключват навън. Стоя пред вратата и думкам ли, думкам, докато не се закълна, че от утре ставам добър. Но какво толкова съм направил? Всяка вечер си лъскам обувките върху вчерашния вестник, внимателно разстлан на балатума, после старателно завивам капачката на ваксата и връщам всичко на място. Винаги изстисквам пастата за зъби откъм края на тубичката и навивам празното, зъбите си мия с кръгообразни движения и никога от горе на долу, казвам "благодаря", "моля", "извинете", "ако обичате". Винаги, когато Хана е болна или е излязла преди вечеря със синьото си тенекиено канче да събира помощи за Еврейската национална лига, аз доброволно, въпреки че не е мой ред, слагам масата, като не забравям: ножът и лъжицата вдясно, вилицата отляво, салфетката, сгъната на триъгълник, вляво до вилицата. Никога не трябва да ям сирене от чинията за месо, никога, никога, никога.

Въпреки това има в живота ми година, година и нещо, когато не минаваше и месец, без да извърша някоя пакост, дотолкова непростима, че да не ми кажат да си стягам багажа и да се махам. Но за какво става въпрос всъщност? Майко, това съм аз, малкото момченце, което прекарва цели нощи преди началото на учебната година, като изписва с красиви староанглийски букви оцветената си учебна програма и търпеливо подвързва тетрадките си с бели листове и с листове на редове. Винаги си нося гребенче и чиста носна кърпичка, никога не допускам три-четвъртите ми чорапи да се свличат в обувките, много внимавам за това, домашните ми са написани седмици напред - нека си го кажем направо, мамо, аз съм най-прилежното, най-спретнатото момченце в цялата история на нашето училище! Учителките (както само знаеш, както сами са ти казвали) се прибират вкъщи при съпрузите си, щастливи заради мен.

Какво тогава съм сторил? Ако някой знае, моля, нека вдигне ръка! Толкова съм отвратителен, че тя нито минута повече няма да ме търпи в къщата си. Когато веднъж нарекох сестра си фукла, устата ми моментално бе измита с калъп домашен сапун - това го разбирам. Но да ме пъдят? Какво пък чак толкова! И понеже си е добра, ще ми направи един сандвич за из път, но веднага след това да си вземам шапката и да изчезвам. А какво ще правя по-нататък, не я интересува.”

И така, след десетките житейски премеждения на Алекс, той някак съвсем естествено се озовава на кушетката на своя психоаналитик, опитвайки се да се пребори с всички свои комплекси - едипов, за малоценност, но най-вече сексуален. За него вече няма граници, тъй като единствената му цел в живота е да задоволи нагона си. Колко бездушно, скандално и същевременно толкова човешко, нали?

"Декларирам отново и през цялото време панталоните ми са на пода на колата, и става все по-тъмно на пътеката, където съм спрял покрай шосето под драматичната корона на едно дърво. В колата всъщност падат листа. Маймуната изглежда като дете, което се опитва да реши задача с много неизвестни, но не тъпо дете, а пъргаво и умно малко момиченце! Съвсем не глупаво! Това момиче наистина е много специално! Макар че го свалих на улицата!

И знаете ли какво направи, когато свърших? Взе ръката ми и я прекара между краката си. Там, където Мери Джейн още не носеше гащи!”

За да продължавате да се информирате за всички интересни четива на българския пазар, станете част от Jenite.bg във фейсбук!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



1
Не е посочен 29.07.2014|19:36
Звучи интересно,макар че има какво да се иска още.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay