Метреси по рождение » към статията

Мисля, че писалата я тази статия не и е съвсем ясно, че житейската реализиация не се състои в работата, а в начина на живот, постигнатите неща и полезността за околните. И да, вече е пълно с красиви жени,които бачкат като луди и нямат живот отдадени на мениджърска кариера, която евентуално на тридесет и няколко ги отвежда в самотно-празен нов апартамент, който са си закупили сами, в който си гледат секса и града и си ядат китайско с котката. Това е много тъжно и не е никаква реализация. Естествено, че има и мега талантливи бизнес дами, които скриват шапката на всички, правят милярди и тогава евентуиално една жертва откъм семейство би си заслужавала най-вероятно.Но в общия случай определено по-добре майка и съпруга, за която се грижат и се грижи за семейството, отколкото самотна работохоличка, не е ли така? Коя звучи по-житейски реализирана тази с котката и китайското или майката и съпруга, а? Това да се грижат за теб не е порок, мило мое момиче авторка и не те превръща в държанка, не е порок и ти да се грижиш за някого. Това да имаш мъж, който се грижи за теб, не те прави нито кукла, нито метреса.Има доста добре разпизали се бизнес дами и у нас като Таня Косева например, която се омъжи за много хубав и богат мъж, още работи, но се отдаде повече на семейството си и доста богатия си мъж и това изобщо не я прави държанка. Меркантилните селянки, които търсат кой да им оправи живота и да им даде да покарат нова кола, може да са кофти пример, но не олицетворявайте с тях отношенията мъже-жени само щот са ви плитки мозъците и повърхностни представите щот само подхранвате еманципацията в изкривените и форми воидещи до самотни работохолички, гушкащи котки в празни апартаменти. А това пък да си богата милярдерска щерка е съвсем друг филм и изобщо не бих върнала такъв стандарт, а всеки който го отрича щот му бил безсмислен докато гризе талашитеното бюро в кабинета на весникаркия офис просто злобее и на всички ни е ясно:)