Дневникът на една жена в развод: След края

Епизод 16, в който всички процедури и решения са в миналото

Дневникът на една жена в развод: След края

След края...


...започва ново начало. Само че аз не се почувствах съвсем нова. Скоро една от приятелките ми, която е психолог и също се разведе миналата година ми каза, че разводът е най-тежката загуба в живота на човек. Защото изначално приемаш идеята за смъртта и я признаваш за неизбежна. Докато при развод губиш не само човек, а съвкупност от неща.

Отказах да го приема, защото това заявление ме накара да се почувствам още по-тъжна. За сметка на това, като се прибрах у дома, се замислих какво толкова съм изгубила? Отговорът в моя случай е – идеята за нещо, което съм искала да бъде по един начин, а то се е развило по друг. Но това не е непременно лошо.

Макар и дете на разведени родители, аз така и не си бях представяла, че може да мина през същото изпитание. Или по-скоро все си мислех, че съм готова за това. Но не бях.

Когато ми се обадиха, за да ми кажат датата и часа на делото; когато всичко придоби застрашително реални размери; тогава се почувствах много, много зле. Но за това вече ви разказах в предходния епизод.

Мислех, че децата ще приемат по-драматично факта, че "с тате вече не сме женени", но те явно се справят по-добре от мен в някои отношения. Да не говорим, че на въпроса "Кога искате да виждате татко?" отговорът беше "Така, както е сега – в неделя – е добре!"

Не изявиха желание за постоянни срещи с него, което ме учуди, но и ги разбирам. Те също се опитват да се предпазят по някакъв начин. И предпочитат вариант, в който не го виждат твърде често, за да не им липсва твърде много. Но всъщност засега не съм опитвала да наложа каквито и да е ограничения. Онзи ден бяха на кино заедно. Взе да пътуват за празниците... Както се казва – завъртяхме отново колелото на живота.

Най-удивителна за мен обаче си остава скоростта, с която различията ни се задълбочават. Мина повече от година откакто решихме да се разделим и около половин година от фактическата физическа раздяла, а аз имам усещането, че никога не съм живяла с този човек. Дори не мога да си спомня как съм го прегръщала и целувала. Нито пък изпитвам някакво желание към него.

Установих, че мъжът, с когото се развеждам, е онзи, който всички познават и са виждали през годините. Но той не е онзи, за когото се омъжих и с когото живях толкова време. Не е, защото в моята представа е бил различен. Майка ми се опита да ми обясни, че това било от ефекта на "розови очила", който се случва като се влюбиш. Не съм съгласна. Никакви очила не ми е сложила тази Любов. Директно ме е ослепила.

На въпроса ми към него "Защо стигнахме до тук?", отговорът, който получих, беше: "Защото сме много различни!" Според личния ми анализ има няколко основни причини връзката ни да не оцелее:

- Заедно сме от прекалено малки – проблемът на такава връзка е, че точно, когато си в разцвета на силите си – работиш, придобил си самочувствие, стъпваш на личните си успехи сред другите... Та, точно в този пик в отношенията с останалите, у дома нещата вече са влезли в графа "рутина". Никой не се впечатлява от другия. Забравил е да отчита присъствието му и го счита за даденост;

- Разминаването в отношението към децата – и по въпроса за това колко точно деца да имаме, и по другия, основен – възпитанието им;

- Пълната липса на общ интерес и допирни точки в сферите ни на работа – това допълнително ограничава темите на разговор и свежда общуването до минимума, свързан с храната, децата и почивката.

Към момента за мен един от най-важните въпроси, на които търся отговор по повод бъдещи връзки, е - "Какво ще правя с този човек на старини?" Тогава, когато децата пораснат и ежедневието ни излезе от стандарта – работа, у дома, работа, у дома... Ще мога ли да обсъждам любимите си книги с този човек? Ще иска ли той да пътуваме заедно? Ще ходим ли на театър и кино?

Децата растат и ще поемат свой собствен път. Искам да очаквам с усмивка това време. Да имам планове и мечти за него. С човека, когото обичам. Защото животът си е наш. И не е честно към самите нас да допускаме да живеем заради някого, в името на някого...

Защото, за да научим децата си да живеят, трябва да им дадем пример – със своите възходи, падения, добри и лоши решения. Всичко, стига в основата му да стоят нашите мечти и планове за бъдещето. Само така ще им покажем, че никой друг не е господар на магията, наречена "Съдба".

Обещаните документи за развод може да откриете тук.

Епизод 1: Представяне 

Епизод 2: Решението
 

Епизод 3: Женени съквартиранти 

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7: Родителите 

Епизод 8: Усещане за свобода 

Епизод 9: НЕдостойните 

Епизод 10: Любовта си отива 

Епизод 11: Дела и документи

Епизод 12: Love is in the air

Епизод 13: За брака... Цинично!

Епизод 14: Любовта, без която не можем

Епизод 15: Разведена

61 3
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



37
Не е посочен 10.05.2013|09:43
Всяко начало си и ма и край и той все някога идва.
36
Не е посочен 09.05.2013|17:04
не мога повече с тази депресия, миличка, моля ти се, стига вече
35
Не е посочен 09.05.2013|16:56
лошо е, когато си мислил, че имаш много общи неща с любимия човек... а след няма и две години осъзнаваш, че си бил лъган и че човека до теб е непознат, който те отблъсква с държание то... моята история... обичах го... до толкова, че след 2 месеца забременях... купихме къща с наш кредит на негово име/без да знам, че няма да фигурира моето име/... преместихме се на село и аз по цял ден сама... нямах мечтаната сватба - бе както той искаше - без гости, ресторант... все едно родителите ни са дошли на гости у нас... имах тежка бременност, която той сметна за театър... родих, както той искаше и където той искаше... кръстих детето, както той искаше... тежко възстановяване, което за него бе театър пак... постоянно ходене в командировки от негова страна и аз пак сама с детето... не помага в грижите, в домакинството... гледа само неговия си кеф - ракийката и мезето... и година и половина след раждането аз вече не живея с него... момента, в който прекрачих прага, за да си замина, чувствата ми се изпариха... както му казах - пеперудите в стомаха се превърнаха в язва... заради премълчаването и компромисите, заради пиянските истории... заради това, че след няма и половин година след тръгването ни той вече бе друг човек, който се опитах да харесам, но не успях... БЛАГОДАРЯ ЗА ДОКУМЕНТИТЕ... :)
34
Не е посочен 09.05.2013|16:40
33
Не е посочен 09.05.2013|16:39
И лошата компания не е много добро!
32
Не е посочен 09.05.2013|16:38
С такава жена и аз ще се разведа;)
31
Не е посочен 09.05.2013|16:04
след края? че това не приключи ли вече?
30
Не е посочен 09.05.2013|15:22
След като се е стигнало до тази крачка, то със сигурност краят на бака е бил необходим.
29
Не е посочен 09.05.2013|15:21
Трудно е човек просто така да сложи край на всичко и да започне живота си все едно от начало, но пък от друга страна по-добре сами, отколкото зле придружени и нещастни. Животът е прекалено кратък, за да агонизираме с неподходящия партньор.
28
Не е посочен 09.05.2013|15:01
явно не са били един за друг.лошото е че са го осъзнали твърде късно след много години
27
Не е посочен 09.05.2013|14:46
лошо е когато има страшно много разминавания в отношенията между хората
26
Не е посочен 09.05.2013|14:35
"Какво ще правя с този човек на старини?" - много уместен въпрос, който трябва да си задаваме може би по-рано и то преди да решим да встъпим в брак.
25
Не е посочен 09.05.2013|14:25
Самотата е много лошо нещо.
24
Не е посочен 09.05.2013|14:24
След развода вече всеки поема по своя път, който дано бъде по - добър.
23
Не е посочен 09.05.2013|13:47
тази торта много вкусна ми изглежда ;)
22
Не е посочен 09.05.2013|12:46
За мен една връзка няма бъдеще, ако хората нямат общи интереси, мечти и не гледат в една посока, всяка връзка е безплодна, това е горчивата истина.
21
Не е посочен 09.05.2013|12:23
Всички вече сме крайно уморени от този развод!
20
Не е посочен 09.05.2013|12:15
Няма край това нещо!!!
19
Не е посочен 09.05.2013|12:10
моля, те, Лора, умолявам, те, спри
18
Не е посочен 09.05.2013|12:07
Леле, надявам се това да е краят!
17
Не е посочен 09.05.2013|11:59
:))) е с гаджето кво стана?
16
Не е посочен 09.05.2013|11:49
Е, в крайна сметка нали за това беше цялата битка :) да се раздели тортата ;)
15
Не е посочен 09.05.2013|11:36
Край! Е това е то, идва и това време.
14
Не е посочен 09.05.2013|11:23
Свърши явно интересната история.
13
Не е посочен 09.05.2013|10:04
Дано историята има продължение.
12
Не е посочен 09.05.2013|10:00
Интересно,не мога да я разбера от толкова истории,нещастна ли е или щастливо разведена...
11
Не е посочен 09.05.2013|09:40
След края, приятели, трябва да следва едно ново начало с по-подходящ мъж и това да ви е последния мъж :)) Стига с тези разводи.
10
Не е посочен 09.05.2013|09:23
Наистина е трудно след един развод, преживяла съм го, но не е края на света, най-голямата грешка, която допуснах и аз е, че се върнах след време и се опитах да поправя нещата заради децата, но няма смисъл, раздялата е неизбежна и много по болезнена след опита да бъдат поправени нещата.
9
Не е посочен 08.05.2013|17:53
Браво на авторката!Разбрах и си припомних много от нещата описани в статиите! Като жена преминала през това преди известно време мога да кажа, че Лора направи изключително откровена "дисекция на един развод", минавайки през причините, поводите, развръзката и всички съпътстващи ги бури от чувства, емоции, мисли, съмнения, малки победи и трудни решения.
8
Не е посочен 08.05.2013|17:45
Развода винаги е труден и неприятен , но не мисля , че трябва да се прави показно .
7
Не е посочен 08.05.2013|17:20
Сигурно е доста разочароващо това чувство, че си изгубил много. Представям си го. Дано новото начало наистина има и щастлив край.
6
Не е посочен 08.05.2013|16:57
Хареса ми всичко, написано от мацката. Дано заслепени жени да променят решението си и да не изпадат в такава ситуация!
5
Не е посочен 08.05.2013|16:55
"имам усещането, че никога не съм живяла с този човек. Дори не мога да си спомня как съм го прегръщала и целувала. Нито пък изпитвам някакво желание към него." - пълно отчуждаване
4
Не е посочен 08.05.2013|16:54
3
Не е посочен 08.05.2013|16:53
До един определен момент всеки си мисли че разводът е най-доброто решение, но после настъпва разколебаването
2 Не е посочен
Този коментар е маркиран като неуместен.
1 Не е посочен
Този коментар е маркиран като неуместен.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay