Д-р Дора Пачова е магистър по хомеопатична терапия и магистър по фамилна терапия и консултиране на лица с увреждания. Притежава диплома от Европейски комитет по хомеопатия и атестация от Unio Homeopathica Belgica. Специализира в Германия, Белгия, Гърция, Индия, Израел и Русия.
Д-р Дора Пачова завършва медицина през 1987 година. От 1992 започва да изучава и практикува хомеопатия. През последните 23 години работи като лекар хомеопат, а от 18 години е и преподавател в базисни и следдипломни курсове по хомеопатия.
Д-р Пачова има множество публикации по хомеопатия, фамилна терапия и динамика в български и чуждестранни списания като "Homeopathic Heritage” и "The National Journal of Homeopathy”. Основател и директор е на Център за здраве и образование "Едикта”, което е единственото училище по хомеопатия в България, лицензирано от Европейския комитет по хомеопатия (ЕКХ).
Д-р Пачова е един от основателите и е председател на Асоциация на лекарите хомеопати в България, член на подкомитета по образование към ЕКХ и представител на България в Международната медицинска хомеопатична лига.
Каква е ролята на семейството за изграждането на характера и здравето на детето?
За изграждането на характера, здравето и психиката е важен всеки един член от семейството, с който детето контактува. Първо - всяко семейство има своя характерен облик в психологията и фамилната динамика и това се нарича семейна легенда. Хората се идентифицират с тази легенда и именно тази легенда може да бъде врата към постигането на успех, но също така може да се окаже и спъваща верига.
Всяко семейство има своите генетични фактори, с които предава определена наследственост. Детето приема гените и генетичната информация закодирана от своите родители. От изключително значение е да се осъзнае, че детето се появява в семейство, в което съществуват два основни модела на поведение, като всеки един от родителите носи своя опит преди да се създаде новото семейство.
Тези семейни модели и начинът, по който общуват помежду си двамата родители, както и отношенията между бащата и детето, майката и детето - формират фундамента на детската психика, а бих казала, че формират и детското здраве. Детето идва със своите дадености, но от там нататък родителите играят важна роля за неговото развитие, здраве и психика. В никакъв случай обаче това не означава, че ние трябва да се страхуваме да бъдем себе си като родители.
Определяме ли характера, здравето и развитието на детето още в момента на зачатието?
Още преди 6 хиляди години са писани текстове от древните Риши, индийските мъдреци, за това кои неща са важни преди зачатието, по време на бременността и до раждането. С тях се определя качеството на живот и здравето на детето, което ще дойде. В тези текстове дори се казва, че забременяването никога не трябва да е просто случайно, а че трябва и майката и бащата да се подготвят по определен начин за този акт, за да може да се създаде здраво дете. Тази практика е широко разпространена в Индия в по-осъзнатите кръгове на обществото.
Аз лично смятам, че това по някакъв начин се е знаело и от нашите прародители и се е използвало, когато хората са избирали за децата си съпруг или съпруга. В последствие мъдростта на цялото това познание е загубено. Но така или иначе съвременната наука все повече ни обяснява, че колкото е важна генетиката, толкова е важна и епигенетиката - къде и как това семейство ще живее, какви ще бъдат условията около тях и дори каква ще бъде храната, която те внасят в телата си. Добрата комуникация между двамата партньори, както и умението да се освобождават от миналите проблеми ще помогне на семейството да живее във вътрешен мир и по-лесно да се справят с всекидневните критични моменти, за да създадат здрав нов живот.
Как различните характери в семейството си влияят и се променят взаимно?
Определено хората в семейството си влияят и е факт, че всеки от двамата партньори влиза в новата връзка с определени модели на поведение. В зависимост от това дали те са били добри или лоши, могат да пожелаят да повторят модела на поведение на своите родители или да направят точно обратното. Например ако една майка идва от семейство, където е повече възпитавана с шамари, тя може да си обещае никога да не удря детето си. Когато обаче стане майка, нейното дете може да премине през период, в който непрекъснато да я провокира, да я ядосва и тя непрекъснато да се въздържа, но всъщност в един момент да го шляпне по дупето. Ако тя няма тази травма – едно шляпване по дупето ще накара детето да разбере, че има граница, а тя няма да се чувства виновна, ситуацията ще е отработена, след това ще се гушнат и всичко ще приключи. Но ако тя не може, тя ще се чувства виновна, отново ще си обещае, че никога няма да му посегне и отново 4 месеца ще гълта и търпи. Детето ще стане разглезено и несигурно, защото няма да вижда, къде са неговите граници, а тя ще се превърне във виновна и тревожна майка. И именно в такъв момент започват проблемите във фамилната среда.
По какъв начин хомеопатията помага при разрешаването на подобни проблеми в семейството?
По принцип когато трябва да изберем лекарство за даден човек ние внимателно събираме информация за неговите проблеми в момента, за това как е минало детството и съответно какви са характерите на неговите родители и какви са стресовете в неговата среда и естествено за генетичната информация. Анализът на цялата тази информация ни помага да подберем лекарства, които могат да помогнат на пациента да се раздели с някои от старите си травми, защото хомеопатичните лекарства са информационни лекарства и ако има натрупана много тъга в един организъм – хомеопатичното лекарство може да помогне на клетъчно ниво - тялото да се освободи от тази тъга. Ако има друга натрупана емоция, която е много доминираща, трайна и разрушителна съществуват хомеопатични лекарства, които могат да помогнат да бъде възстановен баланса и да бъде изчистена една болестотворна емоция. Болестотворни са гнева, прекалената ревност, обидата, тъгата и чувството за малоценност.
Един от моите преподаватели казваше, че емоциите трябва да са като храната и водата – те трябва да те заливат, да ги приемеш, преработиш и на финала да ги изхвърлиш. Проблемът е, че никой не ни обучава как да преминем през емоцията и ако не можем сами да преминем през нея, кой да ни помогне и как да ни помогне. В българското общество няма достатъчно разбиране за ролята на психолога и за необходимостта човек да ходи на психолог.
Как например нашите читатели биха могли да се справят с най-голямото предизвикателство да не повторят моделите на поведение, които не харесват от своите родители?
Това е много хубав, но същевременно много труден въпрос, защото от една страна семейството като традиция е изключително важно и има хубави моменти и модели, които ние трябва да предадем на нашите деца, защото това е съхраняването на нашата родова памет. За съхраняването на рода като род, семейство и самосъзнание, но трябва да бъдем достатъчно осъзнати за онези модели, които на нас самите не са допринесли за развиването на положителни качества. Когато открием тези модели не е достатъчно само да ги разберем, тъй като много хора се оправдават с: "Ами да, аз съм такъв, защото баща ми беше такъв” или "Аз съм такъв, защото майка ми не ме е обичала”. Това е много опасна точка за спиране по пътя, защото подобно разбиране трябва да бъде последвано от промяна от човека. Той съзнателно трябва да избере да промени определени модели, да приключи с оправдаването и да прости на родители си. Човек може да няма самочувствие, защото непрекъснато някой от неговото обкръжение му е повтарял, че за нищо не става и той го е повярвал. Но проблемът не е бил, че тези хора са били такива, а че той е приел казаното от тях за даденост и в него дори не възниква идеята, че в това отношение може да има промяна.
В какъв момент в този случай може хомеопатът да се намеси и да помогне?
Много пъти хората идват при нас поради определени физически хронични проблеми. Например хронична хрема, хронични болки в гърлото, хроничен цистит – няма значение какво е физическото оплакване, но един хомеопат никога не забравя, че за да възникне и да се фиксира едно състояние в тялото има първопричини. Например, ако има някакво хронично заболяване това означава, че тъканите в района са засегнати и по-податливи. Възможно е там да има някакви неблагоприятни патологични бактерии, които да са се развили, но също така означава и че за да станат тези тъкани податливи и да се случи това може непосредствено преди началото на проблема да е имало психична травма, която по специфичен начин да е насочило тялото именно към развиване на хронично заболяване в тази област. Именно затова, когато имаме пациент ние се стараем да видим всички причини, поради които е настъпило конкретно състояние, затова се връщаме назад с въпроси какви са били родителите, каква е била семейната среда и какви други фактори са оказали влияние на пациента. Например много често зад хроничния цистит стоят проблеми с партньора, с родители, понякога зад него има и сексуално насилие . В целият този процес хомеопатът може да бъде от помощ. Той може да помогне да се излекува острият цистит като даде лекарство, което ще е съобразено с конкретните симптоми на цистита, след което обаче ако това не е единичен случай, а често повтарящи се случаи трябва да се направи анализ и именно в такъв момент изплуват редица факти, свързани с миналото на пациента.
Може ли хомеопатичното лечение да промени светогледа на човек и дори на цяло семейство, така че те да се променят и да тръгнат в съвсем друга посока?
Да, може! На мнозина дори ще им прозвучи претенциозно, но не е претенциозно, ако това се случва в рамките на обозрим период от време. В никакъв случай не става въпрос за това че ще дойдат майката, таткото и детето, ще им дадем по едно лекарство и те от утре ще бъдат съвсем различни, но тъй като аз работя вече повече от 20 години хомеопатия виждам промяната. Понякога човек, за да промени отношението си към своето минало са необходими месеци, друг път години, за да може той да преработи своите травми от миналото, когато вече той ги преработи и в хода на това лечение, неговото поведение се променя както спрямо него, така и спрямо членовете от семейството му. И когато другите членове от семейството виждат тази промяна, те сами пожелават да тръгнат по този път и така постепенно работим с цели семейства.
Как човек да си намери своя хомеопат?
Основният закон на хомеопатията е, че подобното се лекува с подобно. В личен план ние имаме приятели – хора, които по някакъв начин ни резонират. Търсим партньор, с който знаем, че можем да бъдем заедно и се допълваме взаимно, въпреки различията ни. Когато става дума за избор на хомеопат, човек също трябва да си даде сметка може или не може продължително време да комуникира със своя хомеопат. Има ли той или тя чувството, че спокойно и свободно може да разкаже своите проблеми. Има ли той чувството, че този хомеопат го разбира. И дори в началото да имате някакви съмнения, след 2-3 посещения вече ще разберете дали между вас съществува добра комуникация, защото това ще бъде гаранция за успеха на вашето лечение. Макар че, ако имате остър проблем и при който колега умеещ добре метода да отидете, проблемът ви може да бъде разрешен.
Родителите желаят най-доброто за децата си, но несъзнателно използват емоционалното манипулиране, за да имат контрол върху тях, с което нанасят сериозни вреди. Какво бихте ги посъветвали?
Мярка. Да си родител е голямо предизвикателство и естествено, че родителя трябва да направлява, трябва да ограничи, но във всяка възраст тези процеси имат определена мярка. Ако е на 2 години и се е тръшнало на пода - ще го вдигнете, ще го приберете в колата и ще си отидете вкъщи и това няма да е кой знае какъв акт на насилие, защото детето не разбира. По съвсем различен начин стои въпроса когато детето е вече пораснало и е осъзнато и има някакви желания какво да учи, с какво да се занимава, в каква посока да се развива. Преди време имаше американска идея, която се появи и тук в България, че детето трябва да бъде само хвалено, да му се казва, че е най-доброто и така за всичко че е най, за да стане той успешен индивид. Но тази тактика трябва да е съпроводена с изграждане на реални умения, защото впоследствие резултатите могат да бъдат жестоки.
Съществуват изследвания които показват, че в дългосрочен план, хората чието его е мачкано в семейството и обществото, след това в живота по-лесно се оправят, отколкото тези, които са стимулирани изкуствено. Ако искате, споделете какво очаквате от вашето дете, но ако то не го възприеме, не прилагайте емоционално манипулиране, за да постигнете своята цел. Детето ви трябва само да избере своя път на развитие!
| 40 | 2 |
